Дядо Коледа подрани за милиони французи в понеделник.
Но опитите на президента на Франция Еманюел Макрон да си купи спокойствие чрез подаяния за нископлатените работници най-вероятно ще му излязат скъпо – ще се отвори дупка в бюджета, което ще увеличи държавния дълг на страната до над 100% от БВП. Това от своя страна ще наруши изискванията на ЕС за фискална дисциплина.
След месец на ожесточени протести и гражданско неподчинение от страна на т. нар. „жълти жилетки” заради нарастващите данъци върху горивата и издръжката на живот, Макрон обяви незабавно увеличаване със 100 евро на минималната работна заплата в страната, без това да струва нищо на работниците, премахване на социалните такси и данъка върху доходите за заплащането за извънредно работни време. Освен това Макрон премахна увеличението на данъците за най-бедните пенсионери.
Младият президент призна по време на телевизионното си изявление в понеделник, че е подценил гнева на хората, провалил се е в опита си да разбере притеснението на семействата и на възрастните хора, които едва свързват двата края, и е обидил голяма част от хората със своите арогантни и безцеремонни забележки.
„Готов съм да поема отговорност за това. Може би съм Ви накарал да се чувствате сякаш не ме интересува, и сякаш имам други приоритети”, каза отрезвеният Макрон пред зрителите.
Той обаче не даде информация как направените отстъпки ще бъдат финансирани. Те заедно с решението от миналата седмица за отхвърляне на увеличението на данъците върху горивата, биха могли да доведат до поне 10 млрд. евро загуби за бюджета на страната, както и до допълнително натоварване на бюджета за 2019 г. в размер на около 0,5% от БВП.
Президентът отказа да върне данък „богатство”, който беше отменен от него през 2017 г., въпреки че отмяната доведе до загуби в размер на 4 млрд. евро в държавната хазна. Таксата беше мразена от инвеститорите, които я сочеха като пречка за създаване на нови работни места. Въпреки това Макрон обеща да се срещне с инвеститори и представители на бизнес организации, за да разговаря с тях за начини, по които те могат повече да допринасят към икономиката на Франция.
Активистите от движението „жълти жилетки”, което се разпространи като горски пожар в социалните мрежи, отбелязаха, че са направени първите стъпки към задоволяването на техните искания. Въпреки това много от тях определиха мерките на Макрон като неадекватни и обещаха да продължат с протестите и блокадите.
Въпреки това правителството се надява комбинацията от целенасочени мерки, протестна умора, противопоставяне на насилието и плячкосването, както и наближаването на коледните празници да усмирят протестите до края на месеца.
Политическата цена, която авторитетът на Макрон ще трябва да плати в Европа, вече е висока.
Проевропейският президент, когато беше избран през май 2017 г. се закле най-накрая европейските ангажименти на Франция за бюджетната дисциплина да бъдат изпълнени. По негови думи това беше изключително важно за възстановяването на обществените средства от една страна и за възвръщане на доверието на ключовите европейски партньори, най-вече на Германия.
Но докато икономическият растеж и увеличаването на данъците успяха да намалят дефицита на страната под 3%, каквито са европейските изисквания, за първи път от почти 10 години, до момента центристкото правителство все не успява да намали публичните разходи. Те са в размер на 57% от БВП и са сред най-високите в Европа.
ЕК вече изрази притеснения относно изпълнимостта на плановете на Париж да намали дефицита до 2,8% от БВП следващата година. Това към момента вече изглежда непостижимо не само заради последните обещания на Макрон, но и заради щетите, които нанесоха на икономиката продължилите един месец протести. Това заплашва да намали драстично растежа на икономиката за тази година и да направи планирания за догодина ръст от 1,7% труден за постигане.
Популистките лидери в Италия, които открито предизвикаха Брюксел с по-голям от позволения дефицит за догодина, сигурно в момента се смеят.
Въпреки това Рим, който е изправен пред наказателна процедура заради неизпълнение на изискванията към бюджета, е отделен случай. Заради голяма загриженост спрямо финансовите пазари зам.-председателят на ЕК Валдис Домбровскис каза, че Комисията наблюдава отблизо процесите във Франция.
Банката на Франция отряза наполовина очакванията си за икономическия растеж на страната за последното тримесечие на 2018 г. в понеделник до едва 0,2%. Продавачите на дребно съобщават, че търговията е паднала с 15-20% под нормалното за сезона заради блокадите на пътищата и страха от насилие.
Обещаното увеличение на минималната заплата със 100 евро ще засегне 1,6 млн. хора директно и 11 млн. души косвено. Макар и президентът да не каза откъде ще бъдат взети средствата за това, административно увеличение от бюджета изглежда най-вероятният изход, за да се избегне освобождаване на работници.
През последните 25 години президентите на Франция са принудени да се отказват от започнати икономически и образователни реформи заради протести. Предшествениците на Макрон – Жак Ширак, Никола Саркози и Франсоа Оланд – се оттеглиха в бездействие след като им се наложи да се справят с гражданското недоволство.
Въпреки намерението му да е различен и неговата младежка енергия, Макрон тръгна по същия път в понеделник. Далеч не е сигурно, че той ще успее да възстанови авторитета си и да възроди намерението си за реформи.
