През октомври 2020 г. лидерите на гръцката неонацистка партия „Златна зора“ получиха дълги присъди лишаване от свобода, което помогна за потушаването на продължилия години наред възход на радикалния ултранационализъм, изпълнен с насилие.
Но само година по-късно бруталността – и екстремистките възгледи – се появиха отново.
През последните седмици в Солун, град в Северна Гърция, облечени в черно младежи организираха няколко нападения срещу ученици и активисти, в резултат на което двама души бяха хоспитализирани, а десетки ученици бяха блокирани в класните стаи по време на ударите. На видеозаписи се вижда как някои от нападателите отдават нацистки поздрав.
В Атина членове на антифашистка група бяха нападнати по-рано този месец с железни прътове и ножове, при което бяха ранени най-малко трима души. Един от заподозрените беше арестуван, след като беше идентифициран по татуировка със свастика.
В цялата страна ултранационалистически и симпатизиращи им религиозни групи се присъединиха към протестиращите срещу ваксините в събирания, които се увеличават и често водят до сблъсъци с полицията.
Улично насилие, открита подкрепа за нацистите – това е ускоряваща се тенденция, която тревожи властите и кара изследователите да предупреждават, че макар и за кратко време подмолното течение на радикалните крайно десни възгледи в Гърция да е затихнало, то никога не е изчезвало.
Лидерите на „Златна зора“ продължават да отглеждат аудитория от затвора, докато нови крайно десни партии набират сила. Наблюдателите твърдят, че смекчени варианти на тези екстремистки възгледи се промъкват в по-общоприетите дискусии, като посочват неотдавнашно отворено писмо от юридически, академични и военни фигури, в което се изразява съжаление за ерозията на националната идентичност на Гърция, за което се обвинява отчасти фокусирането върху равенството на ЛГБТК+.
Спирачка за реформите
В същото време консервативният премиер на Гърция Кириакос Мицотакис е обвинен, че търси път с надеждата да задържи десните избиратели в своя лагер.
„В Гърция, и особено в Централна Македония, има свръхконсервативна десница, която е идеологически подкрепяна и подхранвана от църквата и участва в големите въпроси на политическата сцена“, казва Никос Маранцидис, професор по политически науки в Университета на Македония в Северна Гърция, визирайки северната гръцка област.
Маранцидис нарича тези сили „спирачка за всяка реформа към модерна европейска либерална демокрация, която да е в съответствие с ценностите на Просвещението“.
„Златна зора“ е основана през 1993 г., като се появява от малка секта от поддръжници на Адолф Хитлер, чиито членове са известни с насилието си срещу малцинства, мигранти и левичари.
В продължение на години партията почти не се регистрира в избирателните урни. Тогава финансовата криза от 2008 г. удари Гърция. До 2012 г. „Златна зора“ се превърна в третата най-популярна партия в парламента на страната.
Възходът на партията обаче е краткотраен. На изборите през 2019 г. „Златна зора“ не успя да премине 3-процентния праг, необходим за влизане в парламента. Междувременно ръководството на партията беше изправено пред разплата. През октомври миналата година, след петгодишен съдебен процес, лидерите на „Златна зора“ бяха признати за виновни в ръководене на престъпна организация и получиха присъди до 13 години затвор.
Докато партията запазваше относително мълчание в публичното пространство, някои от нейните лидери започнаха да намират начини да разпространяват посланията си от затвора.
Бившият депутат Илиас Касидиарис създаде нова политическа партия, наречена „Гърци за родината“, и успя да организира партийни събрания и протести. Той дори използва комбинацията от канала си в YouTube и, както казва, телефонния апарат на затвора, за да „присъства“ на някои от събиранията. Усилията му в крайна сметка привличат вниманието на главния секретар на Гърция за политиката за борба с престъпността София Николау, която казва на администрацията на затвора, че на Касидиарис не трябва да се позволява да използва телефона на затвора, за да прави политически изявления, „които стигат до подбуждане на омраза“.
Напоследък тази омраза се проявява на няколко места в страната, особено в Северна Гърция, където традиционно са по-популярни смесица от ултранационалистически, религиозни и крайно десни групи.
След нападенията срещу ученици и активисти в Солун младежкото крило на „Златна зора“ излезе с изявление, в което поздрави извършителите на нападението и изрази подкрепа. По подобен начин нападенията в Атина напомниха за предишни инциденти от страна на поддръжници на „Златна зора“.
Гръцкият министър на външните работи Никос Дендиас заяви в неотдавнашно интервю, че правителството признава, че в страната се наблюдава „възобновяване на незаконната дейност … в крайната десница от имитатори или клонове на „Златна зора“, които очевидно се стремят да се възползват от несигурността, причинена от пандемията и широкото разпространение на конспиративни теории“.
Прокурор от Върховния съд нареди на прокурорите в Атина и Солун да извършат по-задълбочени проверки на крайно десните организации, като се стремят да притиснат зараждащите се организации с неонацистка и расистка идеология.
Така че по времето, когато антифашистите организираха митинги, за да отбележат първата годишнина от присъдите срещу лидерите на „Златна зора“, те протестираха и срещу възможното възраждане на крайната десница.
Нови крайнодесни личности
На фона на отслабващото влияние на „Златна зора“ се появиха нови амбициозни крайнодесни лидери, които често използват расистка, ксенофобска, женомразка или хомофобска реторика.
В гръцкия парламент „Гръцко решение“ замени „Златна зора“ като най-разпространената крайнодясна партия, прокарвайки редица жестоки антиимигрантски предложения и самохвална националистическа реторика.
В по-широк план в гръцкото общество еклектична група от полупублични фигури се обедини, за да изрази огорчението си от състоянието на гръцката семейна структура и раждаемост, от скорошното въвеждане на сексуално образование в училищата и от стремежа към равенство на ЛГБТК+. Отвореното писмо, публикувано през септември, е подписано от 160 души от академичните, съдебните и военните среди.
Множество анализатори видяха в декларацията стъпка към създаването на нова крайнодясна политическа партия.
„Това е обединение на крайни ултранационалисти, ултраконсерватори“, казва Джордж Пагулатос, ръководител на мозъчния тръст „Гръцка фондация за европейска и външна политика“ (Eliamep) в Атина и професор в Атина и Брюж.
Той допълва, че групата се възхищава на лидери като унгарския Виктор Орбан, който насърчава „християнската“ идентичност на Унгария и спори с европейските лидери заради обвиненията в отстъпление от демокрацията и приетите от него мерки, насочени срещу мигрантите и правата на ЛГБТ+.
И, казва Пагулатос, тези крайно десни „имат ясен враг: либерална Европа“.
Засега обаче групата е фрагментирана, казва Пагулатос, с „много личности, които виждат себе си като малки фюрери, около които останалите могат да се обединят“.
Твърде меко отношение към крайната десница
Левите политици в Гърция сочат с пръст премиера Мицотакис, като твърдят, че той не е склонен да се бори с екстремизма и рискува да отчужди десните избиратели.
Те казват, че Мицотакис се страхува, че нарастващата крайнодясна сила може да отнеме критични гласове от управляващата партия „Нова демокрация“.
„Управлява ни министър-председател, който постоянно се тревожи как да поддържа щастлива крайнодясната общественост, от която лови гласове“, заяви наскоро в парламента Алексис Ципрас, който оглавява основната опозиционна партия Сириза.
Мицотакис, който също присъстваше, отвърна на удара: „Всеки, който превишава границите, ще знае, че няма място в парламентарната група на „Нова демокрация“.“
От време на време „Нова демокрация“ предприема стъпки за контрол на редиците си.
По-рано този месец тя отстрани от своята парламентарна група депутата Константинос Богданос, бивш телевизионен водещ, добре известен с подстрекателската си антиимигрантска реторика, след като по време на парламентарна дискусия по несвързана с темата тема той заклейми Гръцката комунистическа партия. В друг скорошен пример Богданос предложи на председателя на Европейския парламент Давид Сасоли да приеме афганистански бежанци в дома си, след като лидерът на ЕС призова държавите да предложат убежище на преследваните афганистанци.
Мнозина обаче твърдяха, че наказанието е дошло твърде късно или че Богданос не е трябвало да бъде включван в избирателната листа на партията от самото начало, тъй като възгледите му са били добре известни в страната. Малко след като Богданос беше изключен, Йоргос Герапетритис, близък сътрудник на Мицотакис, уточни, че депутатът не е бил изключен от самата партия, което оставя отворена възможността той да се върне в парламентарната група в бъдеще.
Други критици посочват, че трима от висшите министри в настоящия кабинет на Мицотакис също са от бившата ултранационалистическа партия ЛАОС, като назначенията се разглеждат като начин да се предпази дясната фракция на партията от бунт.
„Смисълът не е да се замени престъпната „Златна зора“ със спазваща законите „Златна зора“, казва професорът по политически науки Маранцидис.
„В името на интегрирането на крайната десница в „Нова демокрация“ рискуваме да направим дневния ред на крайната десница доминиращ“, твърди той. „В такъв случай ще сме изяли основните ценности на съвременната либерална демокрация и рискуваме да отворим задната врата за всички видове десен популизъм и екстремизъм.“
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
