„Политико“: Може ли „Алтернатива за Германия“ неволно да спаси Европа?

Дали популистите в Германия тайно обичат Европа?

Политическият елит в Берлин се радваше тихо миналия понеделник от решението на крайнодясната „Алтернатива за Германия (АзГ) да поиска „Dexit“ – излизането на страната от ЕС, ако блокът не претърпи радикална реформа.

AзГ иска от ЕС да върне повечето правомощия на страните-членки, за да възстанови „Европа на отечеството“, както каза лидерът на една партия, оставяйки ЕС като малко повече от търговски блок. Партията повтори искането си Германия да изхвърли еврото и също иска да премахне Европейския парламент, който смята за недемократичен.

„Смятаме, че изтеглянето на Германия или организираното разпадане на Европейския съюз е необходим последен вариант, ако предложенията ни за фундаментална реформа не бъдат реализирани в подходяща времева рамка в съществуващата система на ЕС“, се казва в предложението, одобрено от партийната конвенция.

Това е добра новина за германските партии, които искат да поставят АзГ като радикална партия, която ще изведе Германия от ЕС.

Манфред Вебер, водещият кандидат на Европейската народна партия на изборите за ЕС, който отхвърли АзГ по време на кампанията като „германската партия за Брекзит“, реагира бързо на предложението на партията.

„С AзГ ще имаме условия в Германия като тези във Великобритания“, каза той пред в. „Билд“.

Основната електронна медия в Германия направи коментар в неделя, определяйки АзГ като „разбиваща Европа топка“.

Причината, поради която Вебер и други утвърдени политици са оптимистични, е, че ЕС е изключително популярен в Германия с около 80% от населението, което има положително мнение за блока, според неотдавнашно проучване на „Евробарометър“.

Повечето германци признават огромните икономически ползи, които ЕС е донесъл на тяхната страна и малцина искат да напуснат съюза.

Наистина, въпреки миграцията и продължаващото напрежение в областта на върховенството на закона в някои страни, рейтингът на одобрението на ЕС на целия континент е на най-високото си ниво през последните 35 години. Тази подкрепа е принудила някои популистки партии, включително австрийската „Партия на свободата“и „Национален сбор“ на Франция да омекотят своята антиевропейска реторика и да се съсредоточат повече върху призивите за „реформиране“ на блока.

За АзГ, която започна като партия срещу еврото, преди да се превърне в антиимигрантска, насочването към разговора за „Dexit“ се оказа трудно. Голяма част от партийната база крие дълбоко недоволство към ЕС, на който „алтернативните“ гледат като на супердържава, целяща да ограби Германия от националния си суверенитет.

Проблемът е, че това не е повествование, което резонира сред избирателите извън ядрото на AзГ, които иначе биха били отворени за аспекти на платформата на партията. Всъщност ги плаши.

„Ключовият въпрос е дали тази радикална програма ще направи невъзможно за партията да заеме по-умерени позиции, както вътрешно, така и външно“ – каза Йорг Форбриг, политически анализатор в Германския фонд Маршал на САЩ.

Това е въпрос, на който страната трябва да отговори скоро. С изборите за ЕС през май, както и с редица регионални избори през тази година, ръководството на AзГ желае да покаже, че може да надгради почти 13%, спечелени в националните избори през 2017 година. За да постигне това, Азг трябва да се примири с консервативните гласоподаватели, предпазливи да подкрепят несъществена партия.

Партийните лидери успяха да смекчат предложението за ЕС по време на конгреса през уикенда – първоначалният текст определяше срок от 2024 г., за да може ЕС да приеме исканията на партията. Дори и с ревизиите, окончателната версия все още поставя партията извън основния поток в Германия в Европа.

Разцепление в крайната десница

Европейският дебат на AзГ идва на фона на по-широкото напрежение в посока на партията и признаците на разцепление. В петък Андре Погенбург, изтъкнат лидер в АзГ в провинция Саксония-Анхалт, напусна партията, за да сформира ново дясно движение, „Пробуждане на германските патриоти“ (ПГП).

За Погенбург, който миналата година привлече вниманието, наричайки турците „шофьори на камили“, АзГ е станал твърде конформистка. Неговото оттегляне следва отцепването на по-умерени елементи през последните години, включително бившия лидер на партията Фрауке Петри, която напусна през 2017 г., за да формира собствена партия. Докато дезертьорите сами не успяха да спечелят много политическа сила, сътресението не помогна на АзГ.

Политическите наблюдатели твърдят, че последната вътрешна борба може да е сигнал за по-дълбока загриженост в партията, която е постигнала малко. С Ангела Меркел, вътрешнополитически любимец на АзГ, която се готви да слезе от политическата сцена, и кризата с бежанците, горещите проблеми, които подхранваха издигането на партията, избледняха. Въпреки че АзГ редовно записва между 12 и 15 процента в анкетите, тези числа са доста стабилни през изминалата година.

В допълнение към европейските избори, AзГ е изправена пред три провинциални избора тази есен в източната част на Германия – крепостта на партията, където тя се надява да отбележи значителни ползи.

И все пак, както илюстрира дебатът на партията за Европа, балансирането на вида крайнодесни послания, които резонират на изток, с по-прагматична реторика, която се приема добре сред консерваторите в останалата част на страната, може да завърши в объркване.

В последния момент, за да отблъсне по-радикална формулировка на позицията на ЕС за партията, лидерът на партията Алекзандер Гауланд се качи на сцената рано в неделя, за да призове делегатите да не отиват твърде далеч.

„Всеки, който играе с идеята за Dexit, трябва да се запита дали това е утопия и дали трябва да бъдем реалистични“, каза той, добавяйки, че партията трябва да преследва „разумни политики с умереност“.

Докато делегатите се вслушаха в неговото желание и одобриха разводнената версия, текстът повдигна повече въпроси, отколкото даде отговори. В допълнение към премахването на Европейския парламент, предложението на партията призова също Съдът на Европейските общности да бъде лишен от правомощия и да се превърне в „арбитражен съд“.

Но последната дума за излизането на Германия от ЕС трябва да се основава на „решение на народа“. Само че не е ясно как това ще заработи, като се има предвид, че конституцията на Германия не позволява референдуми.

Това е от този вид объркани съобщения, които основните партии, по-специално християндемократите на Меркел, претърпели големи загуби от АзГ, се надяват да обърнат избирателите срещу популистите.

Основен въпрос, на който ще трябва да отговори АзГ в предстоящата кампания, е защо гласоподавателите трябва да си направят труда да гласуват на европейски избори за кандидати, които искат да премахнат тялото, към което се опитват да се присъединят.

„Стратегията на AзГ за Европа изглежда като самоцел – каза Форбриг – Въпросът е какво правят другите партии.“