Миналата пролет украинската армия изпитва отчаяно недостиг на гориво и боеприпаси от съветски калибър, жизнено необходими за битка с руснаците. Спасението идва от неочаквана страна: България, пише в свой материал POLITICO. Благодарение на разпокъсаната си вътрешна политика и проруските наклонности на голяма част от нейния политически елит, по време на инвазията, София се стараеше да подчертава, че не въоръжава Украйна.
Това обаче е било само димна завеса, твърди разследване на германския всекидневник WELT, дъщерно издание на POLITICO. Благодарение на ексклузивни интервюта с украинския външен министър Дмитро Кулеба, бившия български премиер Кирил Петков и неговия финансов министър Асен Василев, WELT събра пъзела на това как България използвала посредници, за да осигури на Киев жизненоважни доставки на оръжия, боеприпаси и дизелово гориво в критичен момент от сраженията през миналата година.
Петков, който беше български министър-председател при избухването на войната, се опитваше да издърпа страната в по-западна, пронатовска траектория. Той трябваше да се бори с интензивен ответен удар в лицето на прокремълски политици, включително и сред коалиционните му партньори. Става въпрос за социалистите, които са наследници на старата комунистическа партия. Наложи се дори да уволни собствения си министър на отбраната за повторение на руската теза относно войната. Поне публично, Петков се опита да омаловажи всяка идея, че България, въпреки значителните си запаси от съветски оръжия, ще въоръжи Украйна.
Така, официалната позиция на България спрямо войната я постави в една кошница с Унгария на Виктор Орбан.
Но Петков и Василев, които сега са в опозиция и търсят път обратно към властта на очакваните предстоящи избори през пролетта, нарушиха мълчанието си относно истинския мащаб и роля на България през миналата пролет.
Докато социалистическата партия в София наричаше доставките на българско оръжие за украинските сили „червена линия“, политиката на Петков бе да избягва междуправителствени транзакции и да използва посреднически компании в България и чужбина, които да отворят маршрути за доставка по въздух и суша през Румъния, Унгария, и Полша.
„Смятаме, че около една трета от боеприпасите, необходими на украинската армия в ранната фаза на войната, са дошли от България“, каза Петков пред WELT.
Чувствителна тема е, че дизелът, който България доставя на Украйна, е преработен от руски суров петрол в черноморска рафинерия, която по това време принадлежи на руската компания Лукойл.
„България стана един от най-големите износители на дизел за Украйна и на моменти покриваше 40% от нуждите ѝ“, каза бившият финансов министър Василев пред WELT.
Правителството в Киев потвърди тази версия на събитията. Кулеба каза пред WELT, че страната му е застрашена от изчерпване на мунициите още миналия април.
„Знаехме, че в българските складове има големи количества от необходимите боеприпаси, така че президентът Володимир Зеленски ме изпрати да набавя каквото е необходимо“, каза Кулеба.
Това е въпрос на „живот и смърт“ по онова време, обясни Кулеба, защото в противен случай руснаците са можели да окупират повече села и градове, да „убиват, измъчват и изнасилват“ повече украинци.
Изправен пред исканията на Киев, Кулеба потвърди, че Петков отговорил, че вътрешното му положение „не е лесно“, но че ще направи „всичко по силите си“.
„Кирил Петков показа почтеност и винаги ще съм му благодарен, че използва всичките си политически умения, за да намери решение“, продължи Кулеба.
Историята, каза той, е проста: докато някои членове на българската коалиция застанаха на страната на Русия, Петков реши „да бъде от правилната страна на историята и да ни помогне да се защитим срещу много по-силен враг“.
Какъв е бил планът на Петков
На 25 февруари, само един ден след нахлуването на Русия в Украйна, на неформална среща на Европейския съвет в Брюксел, Петков подчерта пред колегите си лидери, че на Зеленски може да му остават по-малко от 48 часа живот и че Съветът трябва незабавно да вземе трудни решения относно санкциите. Европейската комисия в крайна сметка подкрепи тези ходове.
В същото време финансовият министър Василев участва в среща на финансовите министри от ЕС в Париж. И там имаше нерешителност, както той я описа. Всички все още бяха в шок от нападението. След това Василев произнесе реч. Не за числата и икономическите последици, а за това какво е имал предвид Путин под „денацификация на Украйна“. Той се позова на собствения опит на България.
„Това направиха руснаците в България след Втората световна война, избиха хиляди инакомислещи, професори и свещеници“, каза Василев. Той също призова за незабавни решения. Участници в срещата потвърдиха пред WELT, че българският министър е обърнал настроенията на събралите се делегати.
Два дни по-късно Брюксел приложи тези мерки. В средите на ЕС те бяха стилизирани като „българското предложение“.
На 19 април, малко преди посещението на Петков в Киев, украинският външен министър Кулеба пътува до София, тъй като бе започнала нова и несигурна фаза от войната. Украинците бяха изтласкали нашествениците от по-широкия район на Киев и севера, но много западни оръжия все още не бяха доставени. Кулеба казва днес, че боевете са били толкова интензивни, че Украйна спешно трябвала да попълни запасите си, особено от съветски боеприпаси.
Зеленски смятал, че Кулеба може да ги осигури при мисията си в София.
Сега Петков казва, че правителството му е упълномощило посредници да изнасят не директно за Украйна, а към посреднически фирми в чужбина.
„Нашата частна военна индустрия произвеждаше на пълни обороти“, каза Петков. Кадри от април показват товарни самолети, „натоварени догоре“ с оръжия, които летят между България и Полша. Известно е, че полското летище Жешув, на 70 километра от украинската граница и строго охранявано от НАТО, е основен пункт за доставки.
„Погрижихме се сухопътният път през Румъния и Унгария също да бъде отворен за камиони“, каза Петков.
Кулеба потвърди тези доставки. Той подчерта, че не става въпрос българското правителство да предоставя пряка военна помощ на Украйна, „а по-скоро украински компании и фирми от страните от НАТО да получат възможност да доставят необходимото от български доставчици“.
Според информация, предоставена на WELT, САЩ и Великобритания са платили за доставките.
Информацията излезе наяве през юни, когато шефът на държавната военна експортна компания Кинтекс Александър Михайлов трябваше да подаде оставка след политически спор. Той обяви публично и цифри – вероятно с цел да разклати правителството. Михайлов говори за износ за около „2 милиарда евро“ от началото на войната и споменава доставките на боеприпаси за реактивната система за залпов огън Grad BM-21.
Но след това темата замлъкна. Международните медии останаха съсредоточени върху доставката на западни оръжия, включително американските ракетни установки Himars.
Социалистическата партия в правителството на Петков продължи да заплашва да напусне коалицията, ако има някаква пряка подкрепа за Киев, но реално не можеше, защото такава подкрепа официално не съществува.
Дизелови сделки
Летяща още по-далеч от радара, България изпращала и дизел на силите на Зеленски.
Василев припомня среща на Световната банка във Вашингтон през пролетта. Там украински служител му казал, че войските на Киев свършват горивото. България има рафинерия близо до Бургас на Черно море, която се управлява от дъщерно дружество на руската група Лукойл и се снабдява от петролни танкери от Русия.
Василев каза, че е насърчил Лукойл в България да изнася излишъка от петрол за Украйна. Реакцията беше положителна и служителите там също осъдиха войната, допълни той. Самата България се нуждае от около половината от горивото, което рафинерията произвежда. Останалото, казва той, е изпратено в Украйна. Отново доставките от местни фирми се извършват чрез чуждестранни посреднически фирми.
Киев потвърди за ВЕЛТ, че украинските компании са получили български дизел на този толкова важен етап.
„Камиони и цистерни редовно отиваха за Украйна през Румъния, а в някои случаи горивото беше натоварено и на товарни влакове“, каза Василев.
Москва отвръща на удара
С тайните линии за доставки за Украйна Петков поема голям риск.
Проучванията в България показват, че 70 процента от гражданите се притесняват да не бъдат въвлечени във войната и следователно са против твърде голяма подкрепа за Украйна. Президентът Румен Радев, номиниран от социалистическата партия, подклажда тези настроения, твърдейки, че България ще стане страна във войната, ако се доставя оръжие.
Едва наскоро играта на криеница приключи. От началото на годината рафинерията на Лукойл в Бургас се контролира изцяло от България, без връзка с централата в Русия, и вече търси петрол от други страни. Правителството в София официално поиска от Европейската комисия през ноември разрешение за износ на дизелово гориво, рафинирано от руски петрол, за дестинации, включително Украйна.
Не убягна от вниманието на Кремъл, че България под ръководството на Петков и Василев полага огромни усилия в полза на Украйна.
Още през май Москва бомбардира страната му с кибератаки, каза Петков. Те удариха електроснабдяването и пощите, а на моменти не можеха да се изплащат пенсии на държавни служители.
Москва също се опита също да подкупи депутати и да проникне във властта. Между март и юни България изгони 70 служители на руското посолство в София заради шпионаж.
Москва знае, че България бе най-зависимата от руския газ страна в ЕС и реши да даде пример. Още на 27 април „Газпром“ избра България за първата страна от ЕС, в която ще прекрати износа на газ. Но София не се примири. В рамките на 24 часа премиерът Петков представи решение, което позволи на близо 7 милиона жители на България да живеят без газ от Русия. Той организира два танкера с втечнен природен газ от Съединените щати на същата цена за кубичен метър, на каквато таксува Газпром.
Сега Петков обяснява защо САЩ са се съгласили с това.
„Дадох ясно да се разбере по време на разговорите, че танкерите са политически сигнал към цяла Европа, че винаги има начини за излизане от зависимостта от Русия.“
Петков подпомогна и завърши изграждането на газовата връзка с Гърция, за да катализира алтернативи на руските доставки.
Правителството на Петков беше свалено с парламентарен вот на недоверие през лятото. Проруските сили изиграха значителна роля в това. Оттогава страната е в политическа безизходица, но отношението към Украйна донякъде се е променило. През декември парламентът реши официално да разреши доставките на оръжие за Украйна.
„Дълбоко сме благодарни на България за това“, каза Кулеба. Въпреки това, той отбеляза, че вече вижда опити за торпилиране на това решение. „Не е за вярване колко упорито тези сили се опитват да дърпат България на страната на агресора.
Петков и Василев вече влязоха в историята с безпрецедентната си скрита помощ за Украйна. Със своята партия „Продължаваме промяната“ те искат да спечелят следващите избори и да продължат борбата си за България, която постепенно започна да се справя с корупцията, наложена от стария ред и да поема по нов по-западен път.
Петков смята, че едно нещо е необратимо: „Ние показахме, че е възможен свят без зависимост и страх от Русия“.
Текстът е публикуван в „Политико“, преводът заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Още за България в международния новинарски поток – четете тук
