Унгария и Полша блокираха в понеделник историческия пакет за възстановяване и бюджета на ЕС, в размер на 1,82 трилиона евро. Висши официални представители определиха вчерашното гласуване като институционална криза без очевиден изход от безизходицата.
Това стечение на обстоятелства ще бъде основна точка в дневния ред на срещата между правителствените лидери на ЕС в четвъртък, която ще се проведе онлайн. Дотогава не се очаква резолюция. Решението на Полша и Унгария идва на втората вълна на пандемията, поради което много европейски държави наложиха национални карантини и блокираха икономиките си.
Докато Будапеща и Варшава блокират напредъка, много дипломати и длъжностни лица прехвърлиха вината върху унгарския премиер Виктор Орбан, който често се противопоставя на ЕС и европейските институции.
„Всички знаят, че това е задънена улица”, каза висш служител. „Намираме се на кръстопът и никой не знае накъде води това. Знаем само, че целият пакет не може да бъде одобрен без унгарците”.
„Ще продължим консултациите, но в определен момент от време унгарците ще трябва да свалят картите си на масата”, каза чиновникът.
Унгария и Полша блокираха пакета по време на среща на посланиците на ЕС в понеделник, като се позоваха на противопоставянето на новия механизъм, който би позволил на ЕС да спре еврофондовете, ако не се спазва върховенството на закона.
Посланиците одобриха самия механизъм за върховенството на закона, въпреки тези възражения, тъй като за приемането му се изискваше само квалифицирано мнозинство. След това Унгария и Полша използваха правото си да наложат вето, за да блокират финализирането на т.нар. Решение за собствени ресурси, което е предпоставка блокът да вземе пари назаем за новия си възстановителен план от 750 млрд. евро.
Двете държави сигнализираха, че няма да подкрепят и 7-годишния бюджет на блока от 1,074 триолиона евро, чието изпълнение трябва да започне от 1 януари. Длъжностните лица посочиха, че с действията си Полша и Унгария, за които също са предвидени десетки милиарди евро, ощетяват своите граждани.
Полша и Унгария са основни бенефициенти на средствата от ЕС и са силно засегнати от втората вълна на коронавируса. Длъжностните лица и дипломати заявиха, че Орбан е отказал дори да помисли, въпреки поредиците от лични срещи, включително с германския канцлер Ангела Меркел, председателя на Съвета Шарл Мишел и висши служители от Франция, Италия, Испания и Португалия – някои от най-засегнатите страни от коронавируса.
„Дори след разговори с германския канцлер и натиска от южните страни. Дори след всичко това, с всички пари, които са заложени, няма напредък”.
„Дори и в личните срещи никой не вижда как може да бъде решена кризата. Ако се сблъскате с един партньор, който не разбира какво е заложено, колко спешно е необходим този бюджет, нищо не се променя”.
Според някои дипломати ЕС ще плати цената, тъй като не успя да разреши напълно спора за върховенството на закона по време на срещата на върха през юли, когато беше одобрен пакетът за бюджета и възстановяването.
За да постигнат сделка, след дълги преговори, лидерите се съгласиха, че в бюджета ще има обвързаност с върховенството на закона, но оставиха формулировката отворена за тълкуване.
„Това не е краят на историята, сега навлизаме в политическа фаза”, каза един от дипломатите. „Но ако парализата продължи, рискуваме да се окажем с много намален бюджет и само със задължителни разходи и без ангажимент за структурни фондове, външна политика и т.н. “
Всъщност възможностите са доста ограничени.
Дори ако другите 25 държави бяха готови да подкрепят предложенията, 7-годишният бюджет изисква съгласието на Европейския парламент, който усилено работи по създаването на новия механизъм за върховенството на закона. Някои евродепутати с неохота приеха сделката, като казаха, че разпоредбата не е достатъчно строга.
И докато на теория планът за възстановяване можеше да бъде приет извън бюджета на ЕС – като „междуправителствено споразумение“ между страните, служителите на Европейската комисия внимателно обмислиха този маршрут миналата пролет и го отхвърлиха като прекалено сложен и отнемащ време.
Проблемът с върховенството на закона в Будапеща и Варшава е от години. Унгарски и полски представители на официалната власт обаче смятат, че новият механизъм е създаден за изнудване и продължение на „двойните стандарти на Брюксел”.
