От години сръбският президент се опитва да поддържа уютни отношения с Русия, като същевременно култивира връзки с Европейския съюз, към който страната му се стреми да се присъедини, и със Запада в по-широк план. Но инвазията на Русия в Украйна постави Вучич в остра дилема и в противоречие с ЕС, Съединените щати и други сили, тъй като отказва да наложи санкции на Москва.
В отговор на войната на Путин, Вучич отново се опита да балансира. Той обяви „подкрепа за териториалната цялост на Украйна“ и правителството му подкрепи резолюцията на ООН, която осъжда агресията на Русия. Но отхвърли призивите за спазване на линията на ЕС относно санкциите. Вучич обоснова решението, позовавайки се на отказа на Русия да наложи такива мерки на Сърбия по време на Балканските войни през 90-те години.
Дори ако Вучич до момента искаше да се обърне решително към Запада, сега би било трудно да го направи – до голяма степен поради политиката, която той провежда. Сърбия е силно зависима от руската енергия. И Москва се радва на силна подкрепа сред част от сръбското население, подхранвана от ширещата се пропутинска пропаганда, въртяна от години от лоялните на Вучич таблоидни медии. Тази подкрепа беше открито показана в петък вечер, когато хиляди протестиращи преминаха през центъра на Белград, за да демонстрират подкрепата си за Москва. Те размахваха руски знамена и носеха снимки на Путин. Този митинг рязко контрастира с масовите протести в цяла Европа, осъждащи войната на Русия срещу Украйна.
Белград е в несъответствие с ЕС и на икономическия фронт. След като Блокът прекъсна връзките си с Русия и затвори небето си за полети от страната, Air Serbia направи обратното и увеличи полетите си до Москва.
„Вучич се намира в трудна и неприятна ситуация, която до голяма степен е по негова вина“, каза Александра Томанич, изпълнителен директор на Европейския фонд за Балканите, неправителствена организация, която работи за укрепване на демокрацията и насърчаване на европейската интеграция в региона.
Отношенията между Сърбия и Русия са близки още от разпадането на Югославия през 90-те години. Тогава Русия се противопостави на бомбардировките на НАТО върху Сърбия през 1999г., извършени заради репресиите на Белград срещу етническите албанци в Косово. Путин се оплака горчиво от бомбардировките на НАТО, които не бяха одобрени от Съвета за сигурност на ООН, и същевременно ги цитира в опит да оправдае инвазията си в Украйна.
Москва също беше мощен и вокален съюзник на Белград в отхвърлянето на декларацията за независимост на Косово от Сърбия от 2008 г. и блокирането на Косово от присъединяване към международни организации. Путин е посещавал Сърбия няколко пъти и е бил топло посрещнат, като приятел на страната, както от политическото ръководство, така и от голяма част от населението.
„Невероятната“ сделка
През ноември миналата година Вучич посети Путин в руския град Сочи и двамата президенти сключиха газова сделка, която сръбският лидер приветства като „невероятна“. Тя запази цените същите, но увеличи доставките, дори когато останалата част от Балканския регион беше изправена пред енергийна криза.
Като събратя славяни и православни християни, много руснаци и сърби виждат себе си като традиционни съюзници и културно близки народи. Някои анализатори твърдят, че двете страни не са толкова естествени политически партньори. Въпреки това, този наратив е завладял големи части от сръбското население, отчасти защото е пропагандиран от политическите лидери.
„Популярността на Путин и Русия достигна сюрреалистични нива сред сръбската общественост. Всеки един политик се страхува, че ако направи нещо, което се счита за антируско, това ще разгневи значителна част от избирателите им“, каза Вук Вуксанович, анализатор от мозъчния тръст на Белградския център за политика на сигурност.
Проучване, публикувано миналата година показа, че Русия е най-популярният избор, на сърбите, които бяха запитани на коя сила трябва да разчитат най-много за своята национална сигурност. Същата анкета, проведена за изследователската организация на Консултативната група за политика на Балканите в Европа, също показа, че две трети от сърбите имат „много положително“ мнение за Путин. На този фон всеки голям разрив с Москва може да предизвика сътресения, точно когато Сърбия е изправена пред парламентарни и президентски избори на 3 април тази година.
„Буквално би било достатъчно руският посланик да излезе с изявление, в което обвинява сръбското правителство, че е предало сръбско-руското приятелство в полза на тези, които бомбардираха Сърбия и отнеха Косово, и ще настъпи невъобразим политически хаос“, прогнозира Вуксанович.
Отказът на Сърбия да наложи санкции на Русия също повдига неудобни въпроси за ЕС. Блокът даде ясно да се разбере, че очаква от кандидатите за членство да следват външната политика на ЕС. Резолюция на Европейския парламент, осъждаща войната на Русия в Украйна и приета с огромно мнозинство миналата седмица, изтъкна Сърбия, относно критиките към санкциите.
Резолюцията, „силно съжалява за неприсъединяването на Сърбия към санкциите на ЕС срещу Русия, което вреди на процеса й на присъединяване към ЕС“.
Анализатори и продемократични активисти отдавна се оплакват, че ЕС е твърде мек към Вучич, както когато става дума както за отношението му към Русия, така и за авторитарните тенденции у дома. Те обвиниха Блока, че е твърде склонен да гледа в страни, стига диалога за Косово да бъде подкрепян.
Текстът е публикуван в „Политико“, заглавието и превода са на Дебати.бг
