Транспортните главоболия пред които е изправена Европа през 2022 г.

През новата година политиците ще се заемат с автомобилите с двигатели с вътрешно горене, правата на шофьорите на камиони и контрола на въздушното движение.

През 2021 г. транспортът беше доминиран от двете „С“ – климат (climate) и COVID – и това ще бъде така и през 2022 г.

Но в областта на мобилността ще се случват много други неща – от уточняване на подробностите за постепенното извеждане от употреба на автомобилите с двигатели с вътрешно горене, до продължаване на битките за реформи в автомобилния транспорт и безкрайните усилия за оптимизиране на услугите за въздушно движение.

Ето поглед към петте големи предизвикателства в областта на транспорта през 2022 г., обобщен от „Политико“.

1. Запазване на границите отворени

Европейската комисия прекара по-голямата част от 2021 г. в опити да запази вътрешните граници на ЕС отворени и без ограничения пред лицето на поредните вълни от коронавирус.

Цифровият сертификат за COVID позволи на блока да рестартира пътуванията за хора, които могат да докажат, че са изложени на нисък риск от заразяване с вируса след инфекция или инжекция. Но благодарение на Омикрон сертификатът вече има срок на валидност – от февруари той ще престане да бъде валиден без подсилваща ваксинация девет месеца след първия кръг ваксинации.

Държавите ще трябва да решат и как да актуализират правилата за пътуване в зависимост от промените в епидемиологичната обстановка в рамките на блока, както и как ще се справят с пътуванията от страни извън ЕС.

В по-дългосрочен план предстои работа по стратегията на Комисията за рестартиране на Шенгенското пространство за свободно пътуване в ЕС и за убеждаване на държавите да не прибягват до затваряне на граници при следващата криза.

2. Намаляване на емисиите от превозни средства

Преговарящите от ЕС ще прекарат 2022 г. в договаряне на постепенното премахване на двигателите с вътрешно горене, след като Комисията предложи 2035 г. като крайна дата за продажбата на нови бензинови и дизелови автомобили и микробуси в законодателния пакет „Fit for 55“ от юли.

Дебатът се води за това кога да се определи крайният срок и дали да се оставят някои дерогации, като например усилията на държавите да позволят свобода на действие за двигатели, изгарящи чисти горива. Докладчикът на Европейския парламент по законодателството относно стандартите за CO2, холандският либерал Ян Хуитема, ускори темпото, като призова за серия от междинни цели до 2035 г. Това ще бъде обсъдено в комисията по околна среда на 13 януари.

Ако всичко върви по план, до лятната ваканция Съветът на ЕС и Парламентът може да изработят своите позиции.

След това през април Комисията ще представи своето предложение за Евро 7, в което ще бъдат определени подробни цели за емисиите на замърсители, обхващащи всички видове емисии – от отработените газове до праховите частици от спирачките. Това ще засегне всички класове превозни средства.

И накрая, ЕС планира реформа на своите цели за намаляване на емисиите на CO2 от камиони и автобуси, за да завърши набора от правила за екологично чисти превозни средства. Това вероятно ще се случи през втората половина на 2022 г.

Проектът „Fit for 55“ включва и силно оспорваните усилия за създаване на нова схема за търговия с емисии за автомобилния транспорт и сградите, което вероятно ще предизвика ожесточена битка между страните-членки.

3. Инфраструктура за чисти превозни средства

Единственият начин да се задържи автомобилната индустрия на страната на предложенията за премахване на рентабилните бензинови и дизелови автомобили е да се пристъпи бързо към утвърждаване на Регламента за инфраструктурата за алтернативни горива (AFIR). Идеята е страните да бъдат принудени да изградят достатъчно инфраструктура и станции за водородно зареждане за милиони нови екологично чисти автомобили, микробуси, камиони и автобуси (както и самолети, влакове и кораби).

Словенското председателство на Съвета посвети поне 14 заседания на предложението, сега от французите зависи да го внесат в парламента. Сред най-сериозните въпроси ще бъдат целите за задължителното оборудване на сградите с точки за зареждане и минималната инфраструктура за зареждане на камиони по главните пътища.

Докладчикът на Европейския парламент по AFIR, германският социалдемократ Исмаил Ертуг, трябва да представи своя проектодоклад до февруари. Той говори за планове за наказване на страните, които не изпълняват целите за разгръщане. Това вероятно ще разтревожи много столици.

Документът трябва да бъде готов до края на годината.

4. Продължаваща борба по Пакета „Мобилност“

Реформите на пакета „Мобилност“ за шофьорите на камиони бяха договорени през юли 2020 г. и скоро след това започнаха да се прилагат нови правила за времето за шофиране и почивка. Но други мерки, включително една за редовно връщане на камионите в страната на установяване, влизат в сила от февруари – и тази перспектива вдига на крак противниците на реформите.

Няколко държави се обърнаха към Съда на ЕС, за да оспорят мерките, но те не очакват решение преди края на годината. Междувременно те поискаха от Комисията да отмени изискването с аргумента, че то подкопава амбициите на ЕС за „зелен курс“, като задължава често празните камиони да изгарят гориво, връщайки се в базата.

Междувременно поддръжниците на реформата твърдят, че мярката е от решаващо значение за защитата на социалните права на шофьорите.

По време на срещата на министрите на околната среда през декември ръководителят на Комисията по въпросите на „зелената сделка“ Франс Тимерманс говори за консултация, която цели „подход, който, надяваме се, ще реши този проблем“. Очаква се да прехвърчат искри.

5. Затягане на контрола на въздушното движение

Авиационната индустрия разчита на плана на ЕС, наречен „Единно европейско небе“, да направи управлението на въздушното движение по-ефективно и да помогне за постигането на целите в областта на климата.

По-директните маршрути означават по-малко емисии, както и по-малко чакане за пътниците. Проблемът? Планът е в застой вече две десетилетия и все още няма признаци за политически пробив.

Словенското председателство на Съвета беше упрекнато от членовете на ЕП за липсата на гъвкавост, като подкрепи позицията на Съвета, която дава приоритет на националния суверенитет пред общоевропейския подход. Председателството организира осем преговори по въпроса, но не постигна нищо. От френското председателство зависи да води бъдещите преговори и да намери консенсус между Парламента, който подкрепя либерализирания подход на Европейската комисия към контрола на въздушното движение, и страните, които предпочитат нещата да се случват както досега.

Членовете на ЕП казват, че се надяват, но намеците на президента Еманюел Макрон за приоритетите на Франция предполагат предпазливост. Силните синдикални закони в страната – и склонността на френските ръководители на полети често да стачкуват – могат да задържат този спорен въпрос блокиран.

Текстът е публикуван в „Политико“, заглавието е на редакцията.

За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини