Швеция преосмисля сигурността си и дали наистина е най-безопасно извън НАТО. Две години преди следващите избори дебатът за присъединяване към Западния отбранителен алианс се засилва, създавайки сблъсък между ляво и дясно по въпроса през 2022 г.
Настоящото правителство на малцинството на социалдемократите и зелените – плюс техните съюзници „Лява партия“ – остават твърдо против, позовавайки се на ценността на неутралитета в това, което те виждат като поляризиран свят. От друга страна, четири традиционно съюзени дясноцентристки партии – „Умерена партия“, либералите, „Партията на центъра“ и християндемократите – са „за“, казвайки, че Швеция се нуждае от сигурността на гаранциите за отбрана, които предлага членството в НАТО.
Пронатовската страна спечели голяма победа миналата седмица, когато крайнодесните шведски демократи, които се стремят към по-тясно сътрудничество с дясноцентристкия блок в редица политически области, обърнаха предишната си позиция срещу НАТО и подкрепиха предложение Швеция да узакони т. нар. „Вариант на НАТО“който да й позволи да се присъедини към пакта в даден момент в бъдеще.
Парламентът гласува в подкрепа на предложението с 204 гласа срещу 145.
„Въпросите на отбраната обикновено не стоят високо на дневен ред при изборите тук, но тъй като шведските демократи вече са изместили позицията си, бихме могли да видим по-голям интерес“, каза Алън Видман, депутат от Либералната партия и говорител по въпросите на отбранителната политика.
Приемането на „Вариант на НАТО“ не е ангажимент за присъединяване – Финландия има такава възможност от 1995 г. и остава извън пакта – но се разглежда широко като движение в тази посока. Правителството призна това, като досега отказва да действа по него. Външният министър Ан Линде нарече подкрепата на парламента за този ход „значително негативно събитие за шведската сигурност“.
За Швеция присъединяването към НАТО би било голяма политическа промяна, тъй като ще сложи край на повече от 200 години официален военен неутралитет. Страната официално не е взела страна по време на война, откакто Наполеон напредна в цяла Европа, и през последните години се опитва да играе дипломатическа роля на безпристрастен международен арбитър, като същевременно развива по-тясно партньорство с НАТО.
Членството на Швеция в НАТО също би разклатило деликатния баланс на силите в нестабилния регион на Балтийско море, където официално неприсъединените Швеция и Финландия и членовете на НАТО Дания, Германия, Полша и балтийските държави редовно се изправят срещу Русия. През август Швеция разположи войски на своя балтийски остров Готланд след притеснения за сигурността, предизвикана от руски военни кораби, плаващи близо до острова.
Руските военни самолети редовно влизат във въздушното пространство на Швеция без разрешение и мнозина посочиха с пръст към Русия, когато през 2014 г. мистериозна подводница бе засечена във водите близо до столицата Стокхолм. Анализаторите казват, че гласуването миналата седмица в шведския парламент за опцията за НАТО вероятно сигнализира за началото на нова фаза в спора за пълно влизане в съюза.
„Вече можем да очакваме по-всеобхватен политически дебат за евентуално членство на Швеция“, каза Кале Хакансон, анализатор в мозъчния тръст на Шведския институт за международни отношения, пред един телевизионнен канал.
Аргументите и на двете страни вече са ясни. Съпротивата на социалдемократите се основава на дългогодишно убеждение, че „свободата от съюзи“ на Швеция, както я нарича партията, е послужила добре на страната. Министърът на отбраната Петер Хултквист уреди редица съвместни тренировки с НАТО, като учението за действие в студено време „Северният вятър“ в Швеция през март 2019 г., но на всяка крачка той се стреми да подчертае независимостта на Швеция.
Социалдемократите казват, че присъединяването към НАТО би представлявало ненужно антагонизиране на Русия и би рискувало да дестабилизира и без това напрегнатата ситуация на сигурност по източния фланг на Европа.
„Не искаме да тръгваме по пътя на експерименти с политиката за сигурност или авантюризъм“, написа Хълквист в редакционна статия през август.
Междувременно Уидман, от про-натовските либерали, заяви, че стратегията на Швеция я е оставила в „ничията земя“ по отношение на сигурността. Страната е разглеждана от Русия като част от „европейската система за сигурност“, но с липса на гаранция за ангажимент за взаимна защита като на членовете на НАТО.
„Това е много опасно положение, в което да се озовете“, каза той.
Докато обществената подкрепа за членството в НАТО във Финландия остава ниска и стабилна, в Швеция тя нараства. Изследванията на института SOM на университета в Гьотеборг показват приблизително еднаква подкрепа (около 30 процента) за присъединяване към НАТО в сравнение с тези, които се противопоставят. През 1994 г., когато институтът SOM започна да изследва въпроса, 48% заявиха, че присъединяването е лоша идея срещу 15% за. Начинът на развитие на проблема ще зависи от способностите на съперничещите страни да убедят избирателите преди гласуването през 2022 г.
Ако пронатовската страна се справи добре на урните и извади от власт титулярите от лявоцентристкото малцинство, тя може да настоява за референдум по въпроса, казват експерти. Умереният лидер на партията Улф Кристерсон преди това заяви, че вярва, че Швеция ще бъде член на НАТО преди изтичането на десетилетието и той нарече гласуването за опцията за НАТО „историческо“. В публикация в социалната мрежа той каза, че това ще позволи на Швеция да „актуализира и модернизира“ своята позиция за сигурност и да каже на света, че Швеция е готова да се присъедини към НАТО в бъдещ момент по свой избор.
„Правителството не може просто да отклони погледа от възгледа на парламентарното мнозинство по външната политика или въпроса за сигурността“, каза той. „Очакваме правителството да застане зад линията на парламента относно политиката зо сигурност“.
