Не обвинявайте Тръмп.
Президентът на Турция Реджеп Ердоган дойде на власт скоро след финансовата криза от 2001 г., която сложи края на много политически кариери. След срива на турската икономика от миналия петък, за който вече се говори в Турция като за „черен петък”, мнозина вече се чудят дали и Ердоган няма да падне от власт.
Турският властелин, който отдавна е в продължителен дипломатически скандал със САЩ и различни държави от ЕС, сега отдава бедата на Турция на „икономическа война”, предизвикана от външни сили. Но турците не му вярват.
Когато става дума за неволите на Турция, правителството може да вини само себе си.
Икономиката на страната прегрява от доста време насам. Глобалната пренаситеност от ликвидност след кризата от 2008 г.позволи на развиващи се пазари като Турция да имат достъп до евтин капитал, което доведе до свръх-стимулации за частния сектор. Турските нефинансови компании имат външен дълг от над 340 млрд. долара.
Сега, когато американският Федерален резерв намали отпускането на евтини пари, развиващите се пазари усещат свиването на ликвидността. Турските компании изпитват сериозни затруднения да обслужват външния си дълг. А със близо 40-процентния срив на лирата спрямо долара тази година, много бизнеси се отправиха към банките, за да преструктурират заемите си. И наистина, кризата се изля върху финансовия сектор.
Изправен пред разрастваща се икономическа криза, през последните две години Ердоган избираше да използва разширените си правомощия, за да наказва вътрешните си врагове и да предизвиква Западните си съюзници, вместо да се фокусира върху много по-необходимите структурни реформи в страната си.
От проваления опит за преврат през юли 2016 г. насам Анкара затвори законодатели, журналисти, академици и цивилни чиновници. Правителството на Ердоган е замразило авоари в размер на 11 млрд. долара, което предизвика притеснения сред инвеститорите по цял свят.
Междувременно Анкара е вкарала в затвора над 50 Западни служители, граждани и чиновници на основанието на съмнителни политически обвинения. Това е само част от лошата политика на „заложническа дипломация”, която води Ердоган. Тя цели да изнудва Западните му партньори. Тактиката да се използват невинни задържани като козове за размяна – политика, заета от Техеран и Пхенян – не само опетни глобалния имидж на Турция, но захрани най-жестоката криза между Анкара и Вашингтон от предишното военно ембарго, което продължи 42 месеца – от 1975 до 1978 г. И отново – инвеститорите си взеха бележка.
Когато през 2016 г. турските власти затвориха Андрю Брансън – пастора от Северна Каролина, който е служил мирно в продължение на повече от 20 години в Турция, никой не можеше да предположи, че неговият случай ще предизвика дипломатическа криза или срив на турската икономика. Опитите на САЩ да спаси Брансън, който без съмнение е невинен човек, изправен пред нелепи обвинения в шпионаж, тероризъм и заговор за преврат, не само бяха посрещнати с твърдо непримирение от Ердоган, но и дадоха старта на анти-аметиканска реторика от страна на най-високопоставените му служители.
При положение, че политиците от другата страна на Атлантическия океан бяха в най-поляризирания си период в историята на САЩ, Ердоган успя да постигне непостижимото: Обедини Републиканци и Демократи след като Белия дом и Конгресът излязоха единодушно с пакет наказателни мерки срещу Анкара. В добавка към декларацията на Конгреса, с която се блокира достъпът на Турция до международни финансови институции и до покупката на изтребители F-35, Тръмп санкционира двама турски министри и едновременно с това удвои размера на митата за турските алуминий и стомана.
Докато дипломатическият разрив предизвикваше още по-голяма турбуленция на турските пазари, Ердоган не отстъпи. Той посрещна натиска от страна на Вашингтон с думите: „Ако те имат своите долари, ние имаме нашия Аллах”. Неговият зет – новоизбраният министър на финансите, в петък обяви своя дългоочакван „нов икономически план” – аматьорска презентация, която се провали в опита си да успокои притесненията на инвеститорите и спадът на лирата продължи. Докато той завърши своя едночасов монолог, лирата беше спаднала с почти 8%. Турция затвори борсите с равносметката за най-голямата девалвация на лирата от 2001 г. насам, когато Ердоган дойде на власт.
Турската икономика може би е достигнала точката, от където вече няма връщане назад. Дори Ердоган да направи завой на 180 градуса, да пусне американските заложници от турските затвори, нито би успял да се върне към диалог с Вашингтон, нито да върне назад икономиката на Турция. Помагайки на Иран да избегне санкциите на САЩ и едновременно обръщайки гръб на джихадистите по турско-сирийската граница, Ердоган причини непоправима вреда върху репутацията на Турция сред инвеститорите, без да споменаваме дипломатическите връзки.
Заплахата му, че „ще започнем да търсим нови приятели и съюзници” и увертюрите му с Русия сигнализират за обръщане на гръб на трансатлантическия съюз и неговите ценности, което само може да задълбочи дипломатическите и икономическите неволи на Турция.
Настоящата криза е кулминацията на некадърното управление на Ердоган. Поправянето на грешките ще отнеме години – задача, която изисква ново ръководство и изцяло различна психика.
Беззъбата опозиция на Турция не дава никаква надежда. Без мощни политически сили, които да го избутат, Ердоган без съмнение ще продължи да заравя себе си и икономиката си в дълбока дупка.
