В продължение на години ЕС беше категорично против стените, като ги презираше като краткосрочно решение, което не отговаря на европейските ценности. И дори когато някои членове започнаха да издигат огради, самият ЕС се придържаше към своето: Нашите членове могат да го направят, ако искат, но ние няма да го финансираме.
Това се променя. Подхранвани от спомените за ожесточените битки, които избухнаха, когато над един милион кандидати за убежище пристигнаха на европейския бряг, както и от надигащия се национализъм и – съвсем наскоро – от подстрекателските действия на Беларус, която изтласка няколко хиляди мигранти към източния край на ЕС, започна сериозен дебат за границите.
Този дебат е толкова противоречив, че дипломатите на ЕС дори спорят за това какво точно е заложено на карта. За мнозина темата е дали ЕС трябва да финансира гранични бариери. За други въпросът е дали бариерите са най-ефективният начин за охрана на европейските граници – въпрос от решаващо значение, тъй като ЕС се стреми да бъде възприеман сериозно като придонасящ сигурност. А за някои той е екзистенциален: Дали в бъдеще Европа ще се представя като отворен или затворен континент?
Тези въпроси изискват отговор. Граничните бариери се издигат, а натискът върху Европейската комисия да помогне нараства. През октомври 12 държави от ЕС призоваха Комисията да финансира бариерите „приоритетно“. Коалицията включваше някои странни съмишленици – от социалистическа Дания до консервативна Полша – което показва променящата се динамика на континента.
Просто изграждането на стени, което неправителствените организации и критиците осъждат като създаване на „Крепост Европа“ – термин, използван и от нацистките пропагандисти – вече не е такава политическа анатема.
По думите на един дипломат от ЕС този израз „става все по-малко негативен“.
Унгария печели съюзници
През последните години се увеличиха редиците на страните, които настояват ЕС да финансира оградата.
След наплива на сирийски бежанци през 2015 г. Унгария и нейният министър-председател Виктор Орбан, защитник на твърдата линия по отношение на миграцията, оглавиха почти самотно усилие за получаване на финансиране от Брюксел за ограда по южната граница на страната със Сърбия и Хърватия.
В наши дни Унгария е само една от многото страни, към които се присъединяват дори държави, които не са известни с твърдите си миграционни политики.
Литва, която е начело на писмото на групата от 12 държави до Комисията, изгражда бариера на 502 от общо 678 км от границата си с Беларус. И иска ЕС да плати сметката от 152 млн. евро.
Другите страни от групата се обединиха по въпроса за финансирането, макар и да се разминават по други теми, свързани с миграцията. Гърция, например, подписа писмото, въпреки че подкрепя задължителното преразпределение на търсещите убежище в целия блок – подход, на който Унгария остро се противопоставя.
Няколко дипломати заявиха, че този ръст е част от по-широкообхватно преосмисляне на миграцията, което може да принуди блока да преразгледа и международните правила, които забраняват „отблъскване“ – незаконната практика за връщане на търсещите убежище, ако това застрашава живота им и отрича правото им да кандидатстват за закрила.
Забележително е, че в писмото си коалицията от 12 държави споменава необходимостта „да се адаптира съществуващата правна рамка към новите реалности“.
Въпреки това досега Комисията твърдо е подкрепяла Европейския парламент и е отказвала да отстъпи. Един от служителите на ЕС заяви, че между двете институции има „принципно споразумение“ за избягване на финансиране на прегради.
Председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен беше непоколебима по темата миналия месец: „Няма да има финансиране на бодлива тел и стени“, заяви тя след срещата на върха на Европейския съвет. Представители на Комисията подчертават, че вече има много средства за подпомагане на управлението на границите, както и за високотехнологични инструменти за управление, като например камери за наблюдение.
Но мнението на Парламента може да се промени.
Тъй като въпросът отново стана тема на разговора, най-голямата група в законодателния орган – дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП), се обяви в подкрепа на финансирането от ЕС за изграждане на гранични бариери.
„Ние, като ЕНП, също настояваме, че в извънредна ситуация трябва да се предоставят средства от ЕС за финансиране на този вид дейности“, заяви председателят на ЕНП Манфред Вебер.
Втората по големина група в Парламента – социалистите и демократите – обаче се противопоставя на тази практика.
Печатът на ЕС за одобрение?
Най-сериозният проблем може би не са самите пари, а международният печат за одобрение, който те дават.
„Те просто искат да имат знамето на ЕС на оградите си“, казва един служител, като твърди, че подобни бариери „обикновено са просто безполезни“, тъй като могат да бъдат изкачени или заобиколени.
Литовският министър на външните работи Габриелиус Ландсбергис не е съгласен с това. В понеделник той нарече оградата на страната „голяма тежест за нашия бюджет. Бихме предпочели да използваме тези пари на друго място“.
Той настоява, че литовската бариера не е само за литовците, а защитава целия блок от Беларус. ЕС обвини Беларус, че примамва мигранти от Близкия изток в Минск, преди да ги изтласка към границата на ЕС – „хибридна атака“, по преценка на блока, която използва мигрантите като оръжие в отговор на санкциите на ЕС.
„Изграждаме бариера между Европейския съюз и режим, който е готов да окаже натиск върху Съюза“, заяви Ландсбергис.
Според поддръжниците страната не бива да поема тази тежест сама, тъй като мигрантите възнамеряват да преминат в крайна сметка в Германия, Нидерландия или Белгия.
Когато лидерите на ЕС се събраха миналия месец, темата заемаше видно място в разговорите им за миграцията. Тя беше включена в дневния ред и на срещата на посланиците на ЕС по-рано тази седмица.
И все пак, въпреки че може би се създава коалиция в подкрепа на това, големите сили в ЕС остават враждебно настроени към финансираните от ЕС стени – а в някои случаи и към самото изграждане на стени.
„Подкрепям Европа, която защитава границите си, но не и Европа, която издига бодлива тел или стени“, заяви френският министър по европейските въпроси Клеман Бон пред France 2 по-рано тази седмица в отговор на плановете на Полша за изграждане на гранични бариери.
В Германия пък единствено напускащият поста си министър на вътрешните работи Хорст Зеехофер изглеждаше отворен към идеята за гранични бариери. Дипломатите не очакват бъдещото правителство на страната, оглавявано от лявоцентристка партия в коалиция със Зелените, да подкрепи финансирането на стените от ЕС.
Дискусията е стигнала до задънена улица, твърдят дипломатите. Въпреки натиска от страна на държавите членки те не очакват Комисията да промени позицията си, когато в началото на следващия месец планира да представи преглед на правилата, регулиращи границите на Шенгенското пространство – зоната без паспорти на ЕС.
Шест берлински стени
Независимо от финансирането от ЕС, Европа продължава да строи стени.
Неотдавнашен доклад показа, че след падането на Берлинската стена през 1989 г. европейските държави са издигнали около 1000 км сухопътни бариери – еквивалент на шест Берлински стени.
С ускоряването на това строителство Комисията смекчи реториката си. Всъщност тя дори одобри тази практика в определени ситуации.
Когато комисарят по вътрешните работи Илва Йохансон посети Литва през август, тя нарече граничната бариера на страната „добра идея“. Година по-рано фон дер Лайен похвали Гърция, че е „щит на Европа“, точно когато тя разширяваше оградата по границата с Турция.
Това е пълен обрат в сравнение със ситуацията отпреди пет години, когато предшественикът на фон дер Лайен, Жан-Клод Юнкер, порица изграждането на стена в Гърция.
„Нито една ограда и нито една стена не е достатъчно висока, за да възпре тези хора да дойдат в Европа“, каза Юнкер за оградата, която се издига между Гърция и Македония.
Освен това има закон
Като оставим настрана политическата реторика, граничните бариери имат и спорен правен компонент.
Миналата седмица председателят на Европейския съвет Шарл Мишел привлече вниманието, като заяви, че съветник на правната служба на Съвета е установил, че е „юридически възможно“ ЕС да финансира гранични бариери, стига оградите да се управляват в съответствие с правото на ЕС.
Спазването на закона е източник на търкания за много страни от периферията на ЕС – от Хърватия до Гърция.
Последните са сред няколкото държави на външната граница на ЕС, обвинявани в провеждане на отблъсквания на мигранти, което е незаконно съгласно международни кодекси като Женевската конвенция. Изправена пред подобни обвинения, Полша просто прие закон, който прави тази практика законна. Варшава също така отказа да предостави на граничната агенция на ЕС Frontex достъп до границата с Беларус, където полските власти използваха водни оръдия и сълзотворен газ, за да отблъснат мигрантите.
Въпреки критиките към предполагаемите отблъсквания от страна на други членове на ЕС, един от служителите прогнозира, че ако бъде принуден да избира между защитата на Женевската конвенция и границите на зоната за свободно пътуване на ЕС, „ние ще се откажем от Женева“.
Това означава, че целият дебат за финансираните от ЕС огради „е погрешен дебат“, каза Гералд Кнаус, председател на мозъчния тръст Европейска инициатива за стабилност.
„Проблемът не е в стената, проблемът е в правото на ЕС, прилагано на границите“, твърди той. „И това, което според мен би било конструктивен начин в този дебат, е да се каже, че Европейската комисия може да финансира всички аспекти на защитата на границите, които са законни, но само ако е проверимо вярно, че правото на ЕС се прилага на границата.“
Както се изрази друг служител: „Ако това е „Крепост Европа“, тя трябва да има прозорци и мостове.“
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
