„Политико“: Защо Европа не може да спре да се смее на Борис Джонсън

„Какво?!“

Заглавието на корицата на германското списание „Щерн“ тази седмица под снимка на изглеждащия изненадан Борис Джонсън улови настроенията в целия Европейски съюз, че новият премиер е изградил кариерата си със стремеж за подриване.

Докато американците изглеждат несигурни какво да правят с новия британски премиер („Той е известен с това, че прави много забавни, грамотни, много умни речи“, обясни на слушателите си кореспондент на Националното обществено радио в САЩ и добави, че той е бил в Итън и Оксфорд. и е „абсолютно един от британския елит“), европейците нямат илюзии за това кой наистина е Джонсън.

На континента реакцията на неговото издигане до най-висшата политическа позиция на Великобритания бе белязана по-скоро от хумора на безнадеждната ситуация, отколкото от истинската загриженост за това какво може да донесе издигането му. От Брюксел до Берлин всеки изглежда има личен списък с „най-доброто от Борис“.

Навремето той беше уволнен от „Таймс“ за измисляне на цитат за предполагаем любовник на Едуард II. А какво ще кажете за написаното в „Телеграф“ няколко години по-късно („Италия не успява да премери презервативите“), в което той погрешно твърди, че Рим се е опитал да убеди ЕС да преразгледа правилата си за презервативите, за да побират по-малки пениси? Помните ли онзи видеоклип на Джонсън, който се хвърли с глава към бившия германски национал по футбол Маурицио Гаудино по време на благотворителен мач?

Дори в политически пейзаж, привикнал с подобни на Силвио Берлускони и Виктор Орбан, възмутителният стил на Джонсън и странната връзка с фактите го карат да изпъква като негова запазена марка. Но както показа той по време на кампанията си, за да стане министър-председател, независимо дали с помощта на пушена риба във вакуумирана опаковка като промоционална сцена или лакомо гълтащ бира, Джонсън е повече от щастлив на него да се гледа като на клоун.

Най-голямото му предизвикателство в отношенията с ЕС през следващите седмици и месеци ще бъде да докаже, че има още неща в репертоара си.

Но след изграждане в продължение на десетилетия на политическа личност, основаваща се на окарикатуряването на европейците като наивници без чувство за хумор, Джонсън скоро може да разбере, че целите на неговата комедия не могат да се видят отвъд шегата.

След години са му се смяли, европейците просто не приемат сериозно Джонсън. На този етап е трудно да си представим какво би могло да промени мнението им.

Докато европейците могат да изпитат наслада от осмиване на Доналд Тръмп, те също уважават (и се страхуват) от силата на неговия кабинет. Независимо дали им харесва или не (и повечето не го правят), Тръмп има значително влияние върху Европа, както по отношение на икономиката, така и по отношение на сигурността.

Но никой не се страхува от Джонсън.

Въпреки че Великобритания остава ключов стратегически играч в Европа, тази зависимостта от двете страни на Ламанша се разрушава. Например, след завземането от страна на Иран на петролен танкер с британски флаг миналата седмица, Великобритания отговори с призив за европейски военноморски сили за защита на морските маршрути в Ормузкия пролив.

Що се отнася до икономиката, Великобритания е много по-зависима от ЕС, отколкото обратното.

Ето защо отговорът на Европа на заплахата от Джонсън да напусне ЕС на 31 октомври, със или без сделка , е учтива прозявка.

Изборът на Джонсън за премиер ще улесни лидерите на ЕС да се придържат към позицията си като отказват да се откажат от условията на сделката, която са договорили с Тереза Мей, неговия предшественик. Каквито и да са недостатъците й като премиер, Мей, за разлика от Джонсън, се радва на репутация сред европейските лидери като честен посредник.

Като се има предвид водещата роля, която Джонсън играе в кампанията за Брекзит и продължаващото му подиграване към ЕС, европейските лидери не само не се доверяват на новия премиер, много от тях го презират.

Опасността от недостига на доверие в Джонсън е, че тя може да подтикне лидерите на ЕС да подценят готовността му да блъсне Великобритания от скалата на Брекзит, като предизвика потенциално катастрофална верижна реакция.

Помагачите на Джонсън прогнозират, че той ще се изправи пред историческите предизвикателства, пред които е изправена Великобритания, подобно на своя идол, Уинстън Чърчил. Подобно на Джонсън, Чърчил също се сблъсква с дълбок скептицизъм, когато става премиер и се възприема като непредсказуем, дори безразсъден.

Изглежда, че тук приликите свършват.

Дори политическите врагове на Чърчил не се съмняваха в убеждението му в неговите идеали. В случая с Джонсън е трудно да се намери някой, който да си мисли, че дори има нещо такова.

Дори ако комедийните таланти на Джонсън са му спечелили значително внимание (и, може би, ключовете на Даунинг стрийт), европейските лидери са решени да се смеят последни.