Новак Джокович може да е загубил привърженици по целия свят, но никога няма да загуби одобрението на сънародниците си в Сърбия. Неваксинираният шампион по тенис бе депортиран от Австралия, заради съображения за общественото здраве. Случаят, предизвика дълбоки защитни чувства и националистически реакции реакции в родната му страна.
„Като министър-председател на Сърбия не съм щастлива“, каза премиерът Ана Бърнабич в отговор на решението на властите в Австралия. „Но не трябва да сме прекалено емоционални. Нямам търпение да видя Новак в Сърбия, за да можем да преминем през това заедно и да му предложим подкрепа в тези трудни времена.“
Протестите в подкрепа на Джокович пред парламента в Белград продължиха дни наред. Националните медии в Сърбия осигуряваха денонощно отразяване на опитите на играча да се състезава на Откритото първенство на Австралия, което той е печелил девет пъти в легендарната си кариера.
Сръбският президент Александър Вучич обвини Австралия в „тормоз“ над Джокович и за нападение над „него, семейството му и цялата нация“.
За Сърбия, която по-голямата част от света вижда в изключително негативна светлина, след Балканските войни от 90-те години на миналия век, сагата за Джокович отвори отново стари рани.
Спортната суперзвезда „надхвърли спорта и се превърна в проекция на сръбския глобален успех, триумф и устойчивост след десетилетия на международна критика и оскърбление“, казва Йелена Суботич, професор в Щатския университет на Джорджия в Атланта. „За много сърби всяка една от победите на Новак е в известен смисъл тяхна собствена победа“, добавя тя.
Божеството Джокович
Изкачването на Джокович до върха на един от най-популярните спортове в света отдавна е панацея за сърбите. В страна, която е изтърпяла токсичен национализъм, брутални войни и лидер като Слободан Милошевич през 90-те години, Джокович представя върховната история на успеха. Той е световноизвестен шампион по тенис, с многобройни фенове и поредица от рекламни договори на стойност десетки милиони евро.
В Сърбия е широко разпространено схващането, че отделните спортисти се състезават, като представители на своята страна. Според писателят и бивш футболист Иван Ергич, ако се смята, че са малтретирани, това се разглежда като обида за нацията. Мнозина „разглеждат спортните събития като вид консолидация на националната идентичност и много често, особено на Балканите, те са служели като механизъм за „изграждане на нацията“, казва Ергич. Спортистите са обожествявани, защото осигурят на обикновените хора достойнството, от което са били лишени толкова дълго в разкъсаните от войната постсоциалистически страни, добавя той.
В известен смисъл, казва още Ергич, Джокович и други топ спортисти са мерило, по което се измерва самата Сърбия. Отговорът в Сърбия по същество беше: Ако светът обича Джокович, той обича Сърбия; ако светът обижда Джокович – обижда Сърбия. Джокович толкова пряко се оплете със сръбската национална идентичност, че атаките срещу него се чувстват и като лични обиди за нацията“.
Вучич, лидерът на страната, се насочи към тази перспектива по време на противопоставянето си срещу австралийските власти, които бяха критикувани, че използват Джокович като пионка в стратегията си за предстоящите национални избори.
„Никога няма да успеят да ни отнемат сърцето, гордостта и достойнството ни. Атаките и натискът върху Новак Джокович, върху сръбски гражданин, по неясни причини направиха невъзможно да не реагирам“, каза Вучич.
Сръбската лоялност
Тъй като сърбите формират защитен кръг около Джокович, малцина са публично критични към него за противоречиви забележки относно ваксинацията, псевдонаучните му възгледи и публичните му прояви и инициативи по време на ковид пандемията. Всъщност сръбските медии го подкрепиха решително в австралийския спор, като дори журналистът Александър Стоянович обяви, че Джокович е спортен мъченик, наравно със спринтьорите от движението Black Power Томи Смит и Джон Карлос, боксьорът Мохамед Али и играчът на NFL Колин Каперник, кариерите на всеки от които пострадаха значително, заради политически протести на спортната арена.
Мнението на Стоянович отразява мнението на голяма част жителите на Сърбия, които смятат, че Джокович се изправя срещу репресивните държавни механизми. Липсата на критични гласове, когато става дума за него, също се отразява на факта, че Сърбия е на едно от последните места в класациите за свобода на изразяване и в региона, и Европа. В момента тя се намира на 93-то място в световната класация за свобода на печата на „Репортери без граници“ и е описана като „страна със слаби институции, която е жертва на фалшиви новини, разпространявани от подкрепяни от правителството сензационни медии“ и където „журналистите са подложени на почти всекидневни атаки.”
Най-разпространените печатни издания в страната са таблоиди, които следват линията на правителството и атакуват опонентите му. Те също така са печално известни със своята „тенденция“ да разпространяват дезинформация и конспиративни теории. Informer, най-известният сръбски таблоид, твърди, че австралийското правителство „са марионетки в ръцете на американците и британците“ и че съдиите в Мелбърн имат лична неприязън към Сърбия.
Докато Джокович се стреми да печели повече турнири от Големия шлем и да стане най-успешният тенисист в историята, въпреки австралийския си провал, той може да бъде сигурен в едно: сърбите ще бъдат с него през цялото време, каквото и да прави или казва.
„Тенисът служи като успокоително за сърбите – Сърбия може да е трудно място за живеене, но поне имаме Новак“, казва Йелена Суботич.
Текстът е публикуван в „Политико“, преводът е на редакцията.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
