„Положителният“ за България доклад за върховенството на правото

Тази седмица правителството определи публикувания от Европейската комисия (ЕК) Доклад за върховенството на правото като положителен. Но нека видим дали това е така.

Какво казва докладът

Положителното всъщност е, че докладът поставя недвусмислена (т.е. дипломатична, но категорична) диагноза на държавата, изброявайки съвсем конкретни симптоми:

•  липсата на възможност за ефективно наказателно разследване на главния прокурор  и неговата отчетност (стр.5);  в този контекст е споменато и Решение № 11 на Конституционния съд по конституционно дело № 15/2019 г.[1] и невъзможността му да разсее притесненията около идеята за специален прокурор, който да разследва главния и с който правителството се опита да имитира реформи (стр. 6);
• дефектите по отношение на състава и функционирането на Висшия съдебен съвет (стр.6): влиянието на главния прокурор не само в прокурорската колегия, но и върху пленума и съдийската колегия (стр.7); липсата на мнозинство на съдии, избрани от съдии при решаване на въпроси, засягащи професионално именно тях; отново структурата на ВСС, която не може да гарантира съдебната независимост дори от политическото влияние на членове на самия съвет;
• механизмите за оказване на влияние – допълнителните възнаграждения и необоснованото повишаване в длъжност, заобикалящо конституционни и законови разпоредби; все още достъпен регистър с магистрати, участващи в професионални сдружения;
• използването на  Инспектората към ВСС  като инструмент за натиск над съдиите (стр.10);
• безрезултатната борба с корупцията по високите властови етажи, въпреки реформите и окрупняването на КПКОНПИ (стр. 12 и сл.);
• неблагоприятната медийна среда: липсата на прозрачност по отношение на собственост върху медии (стр. 20); атаки срещу журналисти (стр.22); съществуването на „системен политически контрол“ и склонност на по-голямата част от водещите вестници в страната да следват редакционна политика, благосклонна към правителството“ (стр.21);
• недемократичния законодателен процес (стр. 24);
• упражняването на необоснован свръхконтрол и свръхрегулация по отношение на гражданския сектор (стр.25).

Заедно с това ЕК легитимира протестите като двигател за сериозни обществени процеси:

• протестите доведоха до оставките на петима министри през юли и септември 2020 г. (стр. 12);
•  след няколко седмици протести министър-председателят обяви, че се планира конституционна реформа (стр.8).

Какво означава това

По този начин докладът не само ясно идентифицира дълбоко вкоренените болежки (които живеещите в България и наблюдаващите страната познават отлично), но и имплицитно разкрива до какво води израждането на определени демократични дефицити:

• превръщането на органите, призвани да гарантират независимостта и на съда и ефективното му функциониране, не само в неспособни да го направят, но понякога и активно действащи срещу тази независимост (ВСС и ИВСС);
• автоцензура на някои медии;
• омаломощаване на парламентаризма;
• усвояването на големи суми за изграждане на капацитет на органи, които на практика са безрезултатни в работата си;
• напълно безконтролна и свръховластена публична фигура, чийто статус управляващите отказват да реформират години наред (да, отново за главния прокурор иде реч).

В крайна сметка излиза, че дълги години държавата е или неспособна, или не желае (а всъщност и двете) да осъществи реална промяна в начина на съставяне и функциониране на ключови за държавността органи.

Къде сме ние

Класиране на държавите членки липсва. Сравнителният елемент е избегнат – идеята е, че никоя от тях не е напълно образцова, всяка подлежи на развитие, пък и нали сме равноправни. „Политико“ вече разкри, че е относително лесно да се види къде се намира една държава (или група от държави) спрямо друга. Освен посочените вече подредби и индикатори, си струва да отбележим, че частта „Независимост“ (на правосъдната система) в доклада, посветен на България, е най-дългият в сравнителен план с другите държави.  Изключение в това отношение правят само Унгария и Полша, където превземенето на съдебната власт също се вихри усилено.

Всъщност България е сред изоставащите в ЕС по отношение на върховенството на правото и според друг измерител, който не получи особено медийно внимание тази година: Индекса за върховенство на правото на World Justice Project (WJP). За разлика от европейски доклад, тук класиране има. Според него страната ни е на 53-то място от 128 държави – след Сенегал и преди Косово. В контекста на ЕС, България е предпоследна – преди Унгария.

В заключение

Изглежда, че симптомите са сериозни и трайни. Поставянето под карантина се е забавило, но не се е обезсмислило. Отделни органи на ЕС осъзнават това. Дано предложат прилагането на адекватни рецепти и подходящо лечение. Последното, разбира се, зависи най-вече от нас като общество.

*Текстът е публикуван в Института за пазарна икономика