С гласовете на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС парламентът отново отхвърли искане за референдум против въвеждане на еврото. То беше внесено от „Възраждане“ и „Има такъв народ“, които смятат, че трябва да бъде проведено допитване с въпроса
„Съгласни ли сте българският лев да бъде единствената официална валута в България до 2043 година?“.
Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов посочи аргументи срещу еврото.
Истината е, че към настоящия момент ситуацията е следната: Европейският съюз не се развива. Европейският съюз е вреден в този си вид, в тази си форма. Ние много пъти сме казвали, че ако той не бъде реформиран, трябва да има референдум за напускане“, заяви той от парламентарната трибуна.
Според колегата му Цончо Ганев:
Към днешна дата България не отговаря на абсолютно никакви икономически показатели, за да влиза в еврозоната и това го казват европейските чиновници. Но от друга страна, има неистово желание на всички самообявили се за евроатлантически партии да вкарат умишлено България в този така наречен икономически клуб, от който обаче няма излизане. И точно заради това искаме българският народ да бъде питан“, каза той.
По думите му парламентът си позволява да твърди, че българите не са компетентни да взимат решение по такива въпроси.
Позволявате си да казвате, че българският народ не е компетентен да взема такива решения, чувате ли се какво говорите, българският народ е компетентен да вземе такова решение, обърна се той към евроатлантическите политически сили в залата. И изтъкна, че въпросът не противоречи на Конституцията, допълни той.
Тошко Йорданов аргументира подкрепата на ИТН за референдума с това, че са събрани 600 хил. подписа.
„ИТН подкрепихме това искане на „Възраждане“ да се гледа въпросът за референдума в парламента, по една много проста причина, те положиха усилия и събраха над 600 хил. подписа за референдум по закона за референдумите. Спазиха цялата законова процедура“, коментира той.
Той определи като „нагло“ и „отвратително“ това, че провеждането на референдума за еврото не беше допуснато, и обвини законодателния орган в неспазване на собствените му закони. Затова българите трябва да бъдат питани и най-малкото НС трябва да спази законите, които само приема, подчерта Йорданов. Ако този референдум се случи, ние ще агитираме хората да гласуват „против“ въвеждането на еврото, аз също ще гласувам така, колегите ми – също, обяви председателят на ПГ на ИТН.
От БСП също са на мнение, че по подобни въпроси трябва да бъдат питани гражданите.
„Да, всяко нещо, което е спорно, трябва да се допитва до хората какво те мислят. Така че, колеги, моля ви, подкрепяйте референдумите, не правете това, което правите през последните 10-12 г. и да се чудите след това защо е такава избирателната активност и защо е толкова ниско доверието в НС“, заяви Борислав Гуцанов – председател на ПГ на БСП за България.
Митове и факти около приемането на еврото и ефектите му върху икономиката
Един от най-често защитаваните тези срещу еврото е това, че с въвеждането му ще се увеличат цените.
Опитът на последно присъединилите се към еврозоната държави показва, че непосредственият ефект от приемането на еврото върху ценовите равнища е в порядъка на до 0,3 % и е еднократен за новите държави в еврозоната.
Пример за това е и приемането на еврото в Хърватия. През ноември 2022 г., малко преди въвеждането на еврото, в Хърватия беше отбелязан инфлационен пик от 13 %, след който инфлацията започна трайно да намалява.
Тази тенденция не се промени с влизането на страната в еврозоната на 1 януари 2023 г. Преминаването от куна към евро имаше слабо въздействие върху потребителските цени, като ефектът му се изчислява от Евростат съвместно с Хърватската централна банка в покачване до 0,2 %.
Ефектът от преминаването към еврото в общия размер на инфлацията в Словения е 0,3, в Словакия – 0,3, в Естония – 0,3, в Латвия – 0,2, а в Литва – 0,11 процентни пункта.
Обедняване и понижаване на доходите
Присъединяването към еврозоната е предпоставка за по-бързо доближаване до средните европейски доходи.
Ако бъдат взети за сравнение балтийските държави, може да се види ясно процесът на реална конвергенция в доходите в годините след приемането им в еврозоната.
През 2022 г. равнищата на доход на глава от населението в Литва са 89%, в Естония – 85% и 72% в Латвия (от ЕС 27 = 100).
Още по-показателен е примерът със средната работна заплата. При Литва, Латвия и Естония средната работна заплата расте, респективно със 108%, 67% и 85% в периода от въвеждането на еврото във всяка от тези страни до 2021 г.
Следователно доходите на населението нарастват с по-бързи темпове след присъединяването към еврозоната.
Влизането в еврозоната няма да помогне за икономиката
Единната европейска парична единица, както и създаването и осъществяването на единна парична политика и политика на обменния курс, имат за основна цел да поддържат ценова стабилност и да подпомагат общите икономически политики в рамките на ЕС, в съответствие с принципа за отворена пазарна икономика, при свободна конкуренция.
От гледна точка на инвеститори и предприемачи, чисто техническите ползи от въвеждането на еврото са свързани с намаляване на транзакционните разходи и по-добър достъп до финансовите пазари.
Също така, след членството в еврозоната ще бъдат премахнати рисковите премии, произтичащи от наличието на национална валута, ще се понижат разходите на банковия сектор за поддържане на ликвидност и буфери и съответно ще се създадат условия за понижение на вътрешните лихви (при взимане предвид фазата на цикъла на монетарната политика относно лихвените проценти), като е възможно понижаване на рисковата премия на страната и намаление на разходите за финансиране на правителството.
В балтийските държави приемането на еврото повлия положително върху покачването на кредитния рейтинг на страните. Същият ефект се наблюдава и при Хърватия.
Присъединяването към еврозоната също така ще подобри институционалната рамка на страната, включително т.нар. институционална конвергенция, която се свързва със сближаване на икономическите и политическите институции в обща регулаторна и функционална рамки, съществуващи в интеграционната общност и определящи поведението на стопанските субекти.
Основният позитив от членството в еврозоната е по-стабилна и предвидима среда за осъществяване на бизнес, което е предпоставка за привличане на инвеститорски интерес.
Държавата ще задлъжнее
Провеждането на фискална политика в страната се основава на фискални правила, процедури и параметри за фискалното управление, заложени в Закона за публичните финанси, Закона за държавния дълг, Закона за Фискалния съвет и автоматичните корективни механизми.
Те имат за цел създаването на фискална рамка за бюджетното управление, която да гарантира провеждането на благоразумна, предвидима и устойчива политика в средносрочен и дългосрочен план.
Освен на национално, на европейско ниво също действат различни регулаторни мерки, които служат за „превенция“ на възможността за разхлабване на фискалната политика.
Така например след глобалната финансова криза от 2008 – 2010 г. Пактът за стабилност и растеж, който представлява рамката за фискално управление на ЕС, беше сериозно ревизиран и засилен.
Той съдържа разпоредби срещу прекомерни бюджетни дефицити и неустойчива фискална политика, като след влизането в еврозоната страната ни ще бъде подложена и на по-стриктен мониторинг и контрол, спрямо държавите от ЕС извън еврозоната, най-вече по отношение на проектобюджета си.
По-конкретно, за да се осигури по-тясно наблюдение и координация на икономическата и фискалната политика между държавите от еврозоната, до 15 октомври всяка година държавите от еврозоната трябва да предоставят на Европейската комисия проекти на националните си бюджети.
В случай на отклонение на представените проектобюджети от фискалните правила, държавите следва да ги ревизират.
Банковата система ще стане по-нестабилна
Считано от 1 октомври 2020 г., България се присъедини към Единния надзорен механизъм чрез установяването на тясно сътрудничество между Българската народна банка и Европейската централна банка.
От тази дата ЕЦБ е отговорна за прекия надзор над банките, определени от нея като значими, а останалите банки са под прекия надзор на БНБ.
След въвеждане на еврото няма да има съществени промени в дейността, функциите и отговорностите на БНБ по отношение на надзорната дейност, т.е. БНБ ще запази своята надзорна функция над банките.
Считано от 1 октомври 2020 г., датата на установяване на тясно сътрудничество с ЕЦБ, Българската народна банка изпълнява функции и задачи като орган за преструктуриране в рамките на Единния механизъм за преструктуриране (ЕМП). За целите на финансирането на преструктурирането в ЕМП е създаден Единен фонд за преструктуриране (ЕФП), в който банките правят вноски.
По този начин се осигурява стабилността на банковата система и се гарантира, че публични средства няма да бъдат използвани за спасяване на банки.
Още опровергани митове за въвеждането на еврото можете да прочетете ТУК.
