В България има десетки държавни и общински служители, които за обща изненада получават много по-големи заплати от президента (7050 лева) и премиера (4500 лева), макар че отговорностите им са много по-малки от тези на изпълнителната власт.
Пореден такъв случай бе оповестен днес. Председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) Карина Караиванова спази обещанието си и обяви публично заплатата си – 13 146 лв. на месец.
Заместник-председателите на надзора взимат по 12 003 лв., а единственият член на комисията получава 11 432 лв.
По време на брифинг през ноември 2017г., Караиванова пое ангажимента да обяви публично възнагражденията на петимата членове на регулатора, които от тази година се формират по нови правила и са завишени.
Според промени в закона за КФН от края на 2017 г. заплатите на петимата комисари трябва да бъдат не по-ниски от средните за мениджърите в частния сектор в застраховането, пенсионното дело и инвестиционните компании, но не по-високи от заплатите на ръководството на БНБ.
До края на миналата година по закон Карина Караиванова получаваше 90% от възнаграждението на председателя на парламента, което беше към 5000 лв.
Към основната заплата членовете на КФН и занапред ще имат право и на бонуси, които ще се изчисляват по приети от самите тях правила.
През 2015 г. след спечелено дело депутати обявиха, че предишният управител на БНБ Иван Искров е получавал на месец към 19 000 лв. през първата половина на 2014 г., от които заплатата е била 13 000 лв. Както е добре известно обаче, високото възнаграждение на шефа на централната банка не предотврати провала с КТБ.
С новите си заплати КФН стана една от най-добре платените държавни институции.
Възнагражденията в тези ведомства значително надвишават тези в голяма част от изпълнителната власт, включително заплатите на министрите, което за пореден път поставя въпроса за справедливостта на възнагражденията в публичния сектор.
Вероятно е крайно време да има нов регламент в държавния и обществения сектор.
