Руският военен пропагандист Владлен Татарски бе взривен в кафене в Санкт Петербург, докато провеждаше „творческа вечер“, посветена на него самия. Заподозряната за убийството му Даря Трепова е арестувана. Следственият комитет на РФ твърди, че тя е внесла бомбата под формата на бюст на самия Татарски.
Лицето с истинско име Максим Фомин съвсем не е случайно, нито обикновено. 40-годишният мъж беше известен Z-блогър, чиито видеа в Телеграм и YouTUBE имат над половин милион последователи. Роден е в разрушената от руснаците Макеевка, Донецка област. Руските медии го наричат „военен кореспондент“, но той не е журналист. До началото на агресията на Кремъл в Донбас през 2014 г. Фомин лежал в затвора за въоръжен обир на банка в Украйна. Осъден е през 2011 г. от украински съд.
„На 21 юли 2014 г. аз излежавах присъдата си в Горловка, а армията на Украйна беше до самата ограда. В този ден получих бойното си кръщение“, разказва той в интервю приживе. Доказан престъпник, той не го и отрича. Даже се хвали с това – в автоинтервю (ако нямаше кой да го интервюира, Татарски се интервюираше собственоръчно). Обяснява факта, че през 2011 г. с двама другари е извършил въоръжен обир на банка, защото… много му трябвали пари.
Окупационните власти го освободили от затвора и го записали в армията на самопровъзгласилата се ЛДНР. Оттогава насам той се опитваше да им докаже своята лоялност.
Кой всъщност е Владлен Татарски
Зъл, циничен, мразещ силно Украйна и не по-малко обичащ себе си. Пробивен, активен, дори интелигентен по един своеобразен начин. Дори в Русия е признат за един от най-одиозните (отвратителни, б.р.) пропагандисти. Харесван е предимно от крайните путинисти, но дори и те разбират, че Татарски прекалява, ако се съди от коментарите под изявите му в YouTUBE.
Не беше дори симпатичен. Добре охранен и самодоволен, той обичаше череп и кръстосани кости – върху себе си или около себе си. Призоваваше Украйна да бъде спешно ударена с ядрено оръжие, а мюсюлманите според него трябваше да бъдат избивани без задръжки.
И… този човек беше поканен официално в Кремъл през септември 2022 г., за да присъства на тържественото подписване на анексията на Донецка, Луганска, Запожка и Херсонска области. Минути, след като Путин пя руския химн в компанията на сепаратистките лидери, Фомин-Татарски не пропусна да се покаже. Той извади телефона си и храбро си направи видео-селфи.
Ето какво каза той тогава, издокаран с костюм и бяла риза: „Всички ще победим, всички ще убием, всеки, когото трябва, ще ограбим. Всичко ще бъде така, както ние обичаме. Айде, сбогом!“
Даже нямаше нужда от превод, нали? 9 секунди, а колко информация.
Ако подобни думи бъдат произнесени на фронта под минометен обстрел, или на маса в кръчма (или в кухнята на комуналната квартира) от пиян човек пред други пияни като него, да си кажеш: е, случва се, набухал се, надъхал се, какво толкова. Но: когато тези думи се произнасят от персонално поканен банков обирджия; на официално тържество в Москва; сред елита на руската политика; и когато се произнасят в покритата с тонове злато тържествена зала на Кремъл, значи нещо не е наред. И с човека, и с Кремъл. Това да не ти е „Джанго без окови“?
След убийството му, по навик, Кремъл и службите веднага обвиниха Украйна и, кой знае защо, фонда „Навални“ за смъртта на пропагандиста, взривен в заведение, собственост на „готвача на путин“ Евгений Пригожин. Тук е мястото да припомни, че и самият Пригожин е лежал в затвора – за разпространение на наркотици. И че лично Пригожин, веднага след взрива в собственото му заведение, изобщо не допусна Киев да има нещо общо със случая.
Къде е истината? Официална Украйна категорично отрече с мотива: ние не взривяваме мирни жители, освен това кой е този? От фонда „Навални“ се изсмяха.
А може би причината се крие някъде из фразите, изречени от Татарски приживе.
„Даже като се отбраняваме, трябва да унищожаваме тяхната инфраструктура. Болниците им да не работят, така повече хохли ще мрат на операционните маси, например.“
„Нека летят ракетите, нека страдат киевчани, какво пък.“
„Високите сгради трябва да се срутват наред. Особено тези, които са в началото на града и пречат на нашите ракети.“
„Даже немецът, като види обляната в кръв Буча – хоп, ще му подскочи генетичната памет (смее се). А ние трябва да допълним: Да, ние сме такива пичове, страхувайте се от нас!“
„Врагът трябва да бъде убиван по всички достъпни начини. Включително санитарни.“
Отначало Татарски беше оптимистично настроен и с убедено изражение се изказваше във видеоблога си:
„Днес освободихме Харков. Точка.“ Знаем какво се случи скоро след това.
„Никой не се кани да сдава Херсон. Нашите войници са там, те ще се сражават.“ Не след дълго над Херсон се развя синьо-жълтото знаме, така е и до днес.
Той обаче обиждаше и говореше лошо не само за Украйна и украинците. Налиташе и на собствените си началници. Дали пък тук някъде не е заровено кучето:
„Войниците ни свършват. Генерал Журавльов проведе бездарно операцията под Харков. И другите генерали са бездарници. Пълни лентяи, леваци!“
А в една от изявите си дори си позволи да направи нарочна грешка на езика: „Потеря будет за нами (Загубата ще е наша)“, вместо „Победа будет за нами (Победата ще е наша)“. Каза го с цинична усмивка, след като беше обяснявал колко е зле руското командване във всяко отношение.
След смъртта на Татарски се изказаха доста известни хора, украинци и руснаци, подкрепящи украинската кауза. Политологът Андрей Пьонтковски (руснак, живеещ в САЩ) го нарече „абсолютен негодяй“ и видя в убийството почерка на Патрушев във вътрешната война в Кремъл. „Той беше редови престъпник“, каза политтехнологът Михаил Шейтелман – руски евреин, роден в Петербург. „Паяците в буркана започнаха да се самоизяждат“, коментира накратко съветникът на Зеленски Михайло Подоляк.
Версиите за убийството са доста. Но много добре осведомени източници твърдят, че това е вътрешно разчистване на сметки. В ютюб особено плътно се въртят вариантите, че става дума за наказание на външния (руснак от украинските територии, приел на гърба си прекалено много отговорности и слава) от вътрешните (недолюбващи разните еленеровци и деенеровци). Никой не изключва и чист терористичен акт, организиран от опозиционно настроени руснаци. Най-малко приемливият вариант обаче е „украинската връзка“ – с агресивните си изказвания Фомин-Татарски всъщност сплотяваше украинците, а не ги разстройваше.
Защо направихме този портрет ли? Просто за да покажем на българските „миролюбци“ какви хора воюват срещу Украйна. Този поне вече няма да воюва нито на думи, нито с дела. Той е в минало време.
Всичко за войната в Украйна – четете тук
