Рано сутринта, когато пътува от жилището си до посолството на САЩ, Дейвид Пресман следи внимателно обстановката около себе си.
Вижте – каза новият посланик на САЩ в Унгария, посочвайки финансираните от правителството билборди по улиците на Будапеща.
„Санкциите на Брюксел ни съсипват!“ – обявяваха те, а думата „санкции“ бе изписана върху летяща бомба.
Един след друг плакатите се разминаваха, като изричаха същото зловещо предупреждение.
Подобни знаци са характерни за пейзажа на Будапеща от години, създавайки конспиративна галерия от чуждестранни врагове, които унгарският министър-председател Виктор Орбан използва, за да всява страх и гняв в унгарското население, докато се бори да запази властта си.
Но в исторически план САЩ – както и много от западните им партньори – запазват относително мълчание в публичното пространство относно тези целенасочени кампании за разпространение на съобщения и засилването на антизападната правителствена реторика, която често отразява демократичното отстъпление на страната и местното влияние на руската пропаганда.
С Пресман това се промени. Самото присъствие на Пресман е непряк упрек към програмата на Орбан за силоваци и културни войни. Пресман е адвокат по правата на човека, има партньор от мъжки пол и е работил в тясно сътрудничество с Джордж Клуни – тотем на „холивудския либерален елит“, както го наричат от Fox News.
Само за два месеца на работа новият американски посланик стана известен в Будапеща с готовността си да критикува – и дори да троли – откровено пропагандните и конспиративни бомбастични изказвания на правителството на Орбан.
В първото си интервю след встъпването си в длъжност Пресман заяви, че е „необходимо да бъдем както уважителни, така и по-открити по отношение на това, което виждаме“.
Неотдавна посолството на САЩ публикува немислима някога видеовикторина, която предизвикваше хората да отгатнат дали цитатите са от унгарски публични личности или от руския президент Владимир Путин. Отговорът, разбира се, никога не беше Путин.
„Обезпокоен съм, когато виждам как ракети летят от Москва към детски площадки в Киев – и виждам как външният министър на Унгария лети в Москва, за да прави конференции на живо във Facebook от централата на „Газпром“ – каза посланикът пред POLITICO.
Заради този подход Пресман се превърна в най-новия външен враг в Будапеща.
Вестниците го отразяват редовно – „Клоунска дипломация“, обявява един от тях. Държавните и приятелските настроени към Орбан телевизионни канали са също така обсебени, представяйки американския посланик като таен колониален властелин, изпратен да се намесва във вътрешните работи на Унгария.
А в страна, която наскоро забрани представянето на ЛГБТ+ съдържание пред непълнолетни, Пресман изложи на показ личния си живот, публикувайки снимки на партньора си и двете им деца.
„Мисля, че това говори само за себе си“, казва Пресман. „Понякога силата на примера“, добави той, „е най-силният начин, по който можем да комуникираме за споделените ценности и проблеми“.
В много отношения историята на Пресман е емблематична за развитието на по-широките отношения между САЩ и Унгария. В продължение на години посланическият пост в Будапеща се считаше предимно за символична роля, запазена за богати политически донори без опит във външната политика.
Унгария, както се смяташе, беше надежден член на Европейския съюз и НАТО, който не се нуждаеше от допълнително внимание от страна на Вашингтон. Но ерозията на демократичните норми – в съчетание с влиянието на Москва в Будапеща и руските бомбардировки в Украйна – промени сметките.
„Залогът в момента е огромен“, казва посланикът. „Политизирането и партизирането на отношенията“, добави той, „не е устойчиво.“
Прагматичен идеалист
Пресман, за разлика от много от своите предшественици, не е новак във външната политика на САЩ.
Като млад юрист той си партнира с Клуни в кампания, целяща да накара управляващите да обърнат внимание на зверствата в Дарфур – по-късно Клуни му дава прякора „Куз“. По време на управлението на Обама той се спряга и като помощник на държавния секретар Мадлин Олбрайт, служител в Министерството на вътрешната сигурност и в Белия дом. През 2014 г. се установява в Ню Йорк като посланик на САЩ в ООН по специалните политически въпроси.
Този опит – и произтичащите от него връзки в цялото правителство – дават на Пресман подкрепата да направи значителни промени в подхода на САЩ към правителството на Орбан.
Саманта Пауър, носителката на наградата „Пулицър“, превърнала се в дипломат, беше тази, която доведе 32-годишния тогава Пресман в Белия дом, преди да работят в тясно сътрудничество в Ню Йорк, когато тя стана посланик на ООН. Пресман, казва тя, е бил човекът, който я е привличал при трудни задачи.
Веднъж, спомня си тя, служителите ѝ трябвало да убедят Китай да се присъедини към санкциите срещу Северна Корея след ядрен опит.
„Дейвид – каза тя пред „Политико“ – е човекът, на когото поверих ежедневната работа с китайския посланик, за да се постигне възможно най-солиден набор от санкции“.
Пресман, разказва Пауър, е бил толкова добре подготвен, че сякаш е „получил докторска степен по трафик на желязна руда“. Подготвителната му работа също се е отплатила. „Никой не беше инвестирал повече преди ядрените опити в отношенията с китайския си колега, на които той можеше да се позове, когато това беше от значение за Съединените щати“, добави тя.
Сега Унгария е от значение за Съединените щати. През последните 12 години управляващата партия „Фидес“ на Орбан пое контрола върху голяма част от медийната среда, постави свои съюзници начело на независими държавни институции, насочи държавни средства за политически кампании и поддържа връзки с Москва и Пекин. Развитието на събитията натежа в основите на световния демократичен ред.
В един от последните есенни дни посланикът покани „Политико“ да посети дома му в 7:30 ч. сутринта, когато синовете му се готвеха да тръгнат на училище. След това той прекара деня в препускане между срещи с експерти по антикорупция, член-основател на управляващата партия „Фидес“ на Орбан, унгарски студенти и колега посланик.
По време на дискусията с активисти за борба с корупцията Пресман постави голям тефтер на масата и започна да пише, докато задаваше множество въпроси: Кой е замесен? Как се случва това? Откъде знаете това?
По-късно Пресман влезе в украсена с графити кръчма и се настани сред група гимназисти и студенти. Въпросите отново заваляха бързо: Как вашите връстници виждат САЩ? Има ли някой в правителството, на когото имате доверие? Какво се сещате за Русия?
Пресман е известен като идеалист. Като директор на Съвета за национална сигурност на Белия дом по въпросите на военните престъпления и жестокостите, той украси кабинета си – не по-голям от два големи шкафа за документи – със снимки на обвинени военнопрестъпници, които САЩ се опитваха да заловят – припомни Пауър.
Но той все още изповядва прагматичен подход. Целта му, настоява той, е да изгради взаимоотношения с унгарското правителство – дори когато го набеждава за антидемократично поведение. Двете страни могат да работят заедно, отбелязва той.
„Когато виждаме, че в унгарските медии се препредават безумни кремълски истории, ние ще се обадим, защото трябва да го направим“, каза той.
Но, допълни Пресман, „всичко това е с цел да ни сближи, а не да ни отдалечи“.
Проблемни отношения
Още преди пристигането на посланика антиамериканската реторика в Унгария се засилваше.
В контролираната от правителството преса САЩ са както страшилището, което стои зад нахлуването в Украйна, така и господарят на марионетките на унгарските опозиционни партии. Свързани с „Фидес“ издания дори разпространяват параноични конспиративни теории за американски дипломат, загинал при пътнотранспортно произшествие.
Но през последните седмици стъкмистиката – и личните нападки срещу Пресман – достигнаха трескава степен.
Една от острите ескалации настъпи, след като Пресман публикува своя снимка от среща с двама съдии от Националния съдебен съвет.
Бюрократичното име на групата не отговаря на нейното голямо символично и политическо значение в Унгария.
Съветът има за цел да подпомага надзора на съдебната система в Унгария. Тъй като съюзниците на Орбан затегнаха хватката си върху съдебната система, ЕС и други страни превърнаха укрепването на съвета в свой приоритет.
Решението на Пресман, само няколко седмици след като започна работа, да седне на масата с представителите на съвета предизвика десетки статии с нападки срещу него и безспирни телевизионни репортажи.
„Безпрецедентна сериозна намеса в съдебната система“, гласеше заглавие в свързания с правителството новинарски портал Origo. „Днес това, което ни идва наум, е, че ако имаме такива приятели, тогава нямаме нужда от врагове“, произнесе се свързаният с Орбан вестник Magyar Nemzet.
Дори и на четири очи унгарските официални лица се замислиха. „Срещата му с двама скандални съдии – каза един от високопоставените унгарски служители – беше доста злополучно начало“. Говорител на унгарското правителство не отговори на въпросите за Пресман.
Съдията Чаба Васвари – говорител на съвета и една от фигурите, които са се срещнали с посланика – заяви пред POLITICO, че публичното порицаване подхранва „силен смразяващ ефект“ в съдебната система.
Вместо да остави това без последствия, Пресман отвърна на удара – в свой собствен стил.
Посолството на САЩ публикува множество снимки на политици и високопоставени дипломати, които се срещат със съдии – включително нахално усмихнат по-млад Орбан, застанал до бившия съдия от Върховния съд на САЩ Антъни Кенеди.
„Това, което не съответства на нормалната дипломатическа практика между съюзници – се казва в публично изявление на посолството – е неотдавнашната координирана медийна атака срещу говорителя и международната връзка на Националния съдебен съвет, която изглежда като опит да се внуши страх на онези, които искат да общуват с представители на Съединените щати“.
Политизиран съюз
Орбан и неговото правителство не крият пренебрежението си към демократите.
Според тях демократите искат да наложат либералната си идеология в Унгария. Те са тези, които са развалили отношенията с Унгария. На тях им липсват семейни ценности. Те не са християнско правителство.
Републиканците са точно обратното, в разказа на правителството. Самият Орбан лично е ухажвал MAGA на тяхната собствена суперкупа – CPAC. Той беше домакин на Тъкър Карлсън в Будапеща. В Туитър той копнее за завръщането на Доналд Тръмп.
„Винаги е страхотно да се чуем с нашия добър приятел. Нека направим отношенията между САЩ и Унгария отново страхотни!“, Орбан наскоро написа в Туитър по адрес на бившия президент Доналд Тръмп, който получи забрана за участие в Туитър.
Точно този тип подхвърлени коментари вече не минават без реакция.
„С оглед на това, че Унгария е изправена пред икономически предизвикателства и войната на Владимир Путин на прага ѝ, време ли е за страхотни отношения между САЩ и Унгария? Точно сега“, отвърна Пресман на шегата.
Това не беше и първият саркастичен реплики на двамата в Туитър. Когато унгарският лидер се присъедини към платформата за първи път през октомври и риторично попита къде е Тръмп, Пресман също скочи.
„Докато се оглеждате за своя приятел, може би трябва да последвате друг приятел: президента на Съединените щати“, отвърна той, преди да предложи хитро кимване на критиците си: „Но както биха казали унгарските медии: няма натиск“.
Такива режещи мистерии в Twitter не се харесват на всички. Някои дори настояват, че те имат ефекта на бумеранг, като поевтиняват дипломацията и допълнително влошават американско-унгарските отношения.
Двама бивши служители на разузнаването от ерата на Тръмп наскоро разкритикуваха подхода на Пресман в „Уолстрийт джърнъл“, като нарекоха закачливата видеовикторина „плачевен пример за събудената добродетел на Държавния департамент“.
„Когато САЩ имат проблеми с чуждестранни лидери, те трябва да ги решават чрез дипломация за възрастни“, добавиха те. „Вместо това дипломатическите ни усилия под ръководството на президента Байдън, самопровъзгласил се експерт по външна политика, могат да се обобщят като „всеки, който не ми харесва, е Путин“.
Администрацията на Байдън отхвърли всички опасения.
Когато POLITICO потърси коментар за работата на посланика, Държавният департамент побърза да изрази „пълното доверие“ на администрацията към Пресман и да предаде двупартийната подкрепа на Синди Маккейн, вдовицата на републиканския лидер и магьосник на външната политика Джон Маккейн.
Маккейн, която сега е в Рим като дипломат на САЩ, разказа, че познава Пресман от „близо две десетилетия“ и заяви, че той е „спечелил дълбокото уважение на лидерите в областта на националната сигурност и външната политика както в Републиканската, така и в Демократическата партия“.
От своя страна Пресман настоява, че посолството няма партийни цели и просто иска по-добри отношения с унгарските власти.
„Нашата работа не е свързана с либерални политики. Тя не е свързана с консервативни политики“, каза той. „Но в основата си е за споделени основни ценности, които се основават на демокрацията“.
Ако има някаква обща цел, то тя е да се предизвика руската пропаганда – като същевременно се обърне внимание на това как унгарското правителство се отнася към малцинствата.
„Съединените щати винаги ще се ангажират от името на общности, които са уязвими или маргинализирани и които са подложени на натиск – и тук, в Унгария, има няколко такива“, каза посланикът, като отбеляза, че групите имат подкрепата на Вашингтон, тъй като „се стремят да участват в собствения си демократичен процес“.
Ако оставим настрана принципните позиции, ситуацията безспорно е странна: Дипломат от съюзническа държава става обществен враг № 1 – и това е водещата новина. В една от последните неделни вечери свързаната с „Фидес“ телевизия HírTV отделя почти половин час на Пресман.
Пресман настоява, че не го приема лично. Но „приемаме ли го сериозно? Абсолютно“, казва той.
„Аз съм представител на Съединените американски щати“, добави той. „Необичайно е да се окажеш – отбеляза той с подценяване – в „среда като тази“.
Текстът е публикуван в „Политико“, негов автор е Лили Байер. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Още актуални анализи – четете тук
