На 20 септември почина социологът и политолог проф. Антоний Гълъбов. Проф. Гълъбов е роден на 30 януари 1964 година в София. Завършва „Социология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в София през 1989 година. Той бе доктор по социология с дисертация на тема „Етническа идентичност и етнически конфликти“.
Проф. Гълъбов бе експерт на Асоциация „Прозрачност без граници“ (1998-). Член на Управителния съвет на Международната асоциация за културна политика Ubuquite Culrure(s) – Париж, Франция (2003). Основател и член на Българско общество за индивидуална свобода БОИС (2003).
От 2008 г. бе доцент в департамент „Политически науки“ на Нов български университет. Доктор на науките.
Освен професионалист и търсен лектор и коментатор, проф. Гълъбов беше чест гост и приятел на медията ни. В негова памет ДЕБАТИ.БГ публикуваме отново последното му интервю за нашето издание, публикувано на 21 април т.г.:
Как оценявате поведението на външния министър Теодора Генчовскаи с колегата ѝ Дмитро Кулеба? Имаше доста реакции след това.
Тези реакции бяха в резултат на предишно изказване на министър Генчовска, затова че България има двойствена политика по отношение на войната в Украйна. Затова имаше и толкова изострено внимание към нейната среща. Всъщност след това тя трябваше да заяви, че има обща позиция, но така или иначе остана неприятното усещане, че в екипа на министър-председателя се мисли по различен начин за онова, което би трябвало да се случи по отношение на българската подкрепа за Украйна. Тази тема се вписва в един по-широк контекст, който включва като цяло отношенията към управляващата коалиция и все по-отчетливото разграничаване между позициите на ИТН и „Продължаваме промяната”. По-скоро тези отношения изиграха ролята на „усилвател” спрямо теми и различни гледни точки, които бяха коментирани.
Може ли да кажем, че външният министър повтори тезите на Радев и защитава тезите му?
Това е позиция, препотвърдена от Народното събрание и от Консултативния съвет за Национална сигурност и това би трябвало да е официалната позиция на страната. За мен проблемът е в неяснотата на позицията на самия министър-председател. От една страна имаме ясни сигнали за желание да се динамизира външната политика, а от друга страна нямаме еднозначно разбиране за действията и декларациите на министър-председателя. Същото е и по отношение на Северна Македония. За съжаление и по двете важни теми за външната ни политика в момента, имаме по-скоро две различни линии, които ако не намерят допирна точка помежду си, най-вероятно ще продължат да се отдалечават. Решението на Народното събрание ще определи точно по какъв начин България би помогнала. Имам чувството, че този разговор всъщност се възприема като прекалено политически и чувствителен и точно затова предпочитат коалиционните партньори да не го водят.
Какво очаквате от втория етап на войната, започнала в Донбас? Докъде ще стигнат руските войски?
Не очаквам бърз край на войната. За съжаление тази втора фаза ще бъде още по-разрушителна. Това е най-лошото, защото вместо да се върви към постигане на примирие и прекратяване на огъня, имаме ново активизиране. Изглежда, че Руската федерация се стреми да изпълни целта си за федерализиране на Украйна. За разделянето й на една източна част, която да е изцяло зависима от Руската федерация и западна, която традиционно е по-негативно настроена към Руската федерация. Но освен всичко останало, в тази си фаза, военният конфликт започва да изглежда като наказателна акция срещу рускоезичното население. Бойните действия се водят основно на територия , в които живеят големи групи от рускоезично население.
Преди няколко дни руският външен министър Сергей Лавров направи изявление, че Русия се връща към първата си цел. Ако руснаците превземат Донбаския регион и го свържат с Крим – ще бъде ли това край на войната?
Заплаха за федерализация беше отправена от Руската федерация срещу Украйна още 2004-та година в навечерието на изборите, които тогава спечели Янукович. Руската инвазия в крайна сметка не постигна целта си за сухопътна връзка с Крим, в резултат на което беше построен мостът на Керченския пролив. Ясно е, че от стратегическа гледна точка федерацията се стреми към това. Първата част на разгръщащия се военен конфликт имаше за цел да унищожи военна, но и цивилна инфраструктура на Украйна, включително и в западната ѝ част. В началото целта беше Украйна да бъде притисната, да бъде разрушена инфраструктура, да бъде създадена криза, която вече има и хуманитарни измерения и след това да бъде постигната първоначалната цел. Тя не трябва да бъде забравяна, която доведе до много примери, които могат да бъдат квалифицирани като военни престъпления.
Още новини от деня – четете тук.
