В последните две години достъпът до ВиК инфраструктурата е сериозно затруднен, заяви Росица Кратункова, един от основателите на фондация „За Надежда“. По случай Световния ден на водата (22 март), фондацията и фондация „Фридрих Еберт“ организираха обществена дискусия на тема „Водата – право или привилегия“.
Кратункова подчерта, че проблемите с водоснабдяването вече касаят не само малките населени места, но и големите градове. Тя поясни, че дори в случай, че домакинствата са свързани към ВиК мрежата, това не гарантира наличност на вода. „Виждаме, че водата спира, макар да имаме тръба“, добави Кратункова. Важно е да се разгледа колко количество вода е достъпно и кои са потребителите – дали за селското стопанство, производството на електрическа енергия или индустрията. Законът за водите би трябвало да уреди приоритетите относно достъпа до вода, но на практика, въпреки че населението е на първо място, реалността е, че нуждите му често остават на заден план, коментира тя.
Според Кратункова е парадоксално, че преди 1989 г. България с по-голямо население и индустриално развитие е имала по-малко затруднения, докато сега, при по-малко население и селскостопанско производство, ситуациите са много по-сериозни.
Фондацията планира да създаде дневен център в София, предназначен за хора в нужда, без дом и енергийно бедни, където да стават достъпни услуги като баня, пералня и медицински прегледи. „Искаме да осигурим основни хигиенни условия, за да поддържат здравето си,“ обясни Кратункова. Въпреки това, те не са получили подкрепа от Столичната община, която е посочила липса на подходящи помещения.
Калина Дренска от фондация „Фридрих Еберт“ подчерта, че животът е немислим без вода. „Като социалдемократическа фондация, ние поставяме акцент върху социалния аспект на водните проблеми“, добави тя.
Организаторите на дискусията посочиха, че през последните две години над 500 000 души в България са засегнати от значителни проблеми с достъпа до вода. Въпреки че 99,4% от населението е свързано към ВиК мрежите, много населени места продължават да страдат от остаряла инфраструктура и недостатъчни инвестиции. Тази ситуация поставя въпроса дали нарастващият дефицит на вода е резултат от климатичните промени или от човешкия фактор и управлението.
Проблемът с достъпа до вода притежава и социален аспект. В София множество хора, които живеят в лишение или без дом, са без основни хигиенни условия. Липсата на обществени душове и перални допълнително усложнява социалната изолация и пристиганието на стигмата, отбелязаха още организаторите.
В края на лятото през 2025 г. беше формиран Национален борд по водите, за да адресира проблемите с безводието в различни населени места. Протестите в засегнатите райони бяха резултат от наложените ограничения на водоснабдяването.
По отношение на проблема с безводието, служебният министър на околната среда и водите Юлиян Попов спомена в края на февруари, че той е следствие на неэффективно управление на ВиК компаниите. Макар България да е бедна на водни ресурси, има достатъчно, за да се осигури стабилно напояване и водоснабдяване на индустриалните и битовите потребители. Попов заключи, че няма основание за тежка водна криза, каквато наблюдаваме сега.
