Постът предлага ясна възможност за придобиване на духовни добродетели и е важен инструмент за оформяне на човешката душа. Това изтъкнаха в интервю за БТА протоерей Дилян Цветков, иконом и енорийски свещеник в храма „Св. пророк Илия“ в квартал „Княжево“, и председателят на Висшия мюсюлмански съвет (ВМС) Ведат Ахмед.
Тази година Велик пост и месец Рамазан практически се припокриха. Рамазан започна на 1 март и завършва на 29 март, последван от Рамазан Байрам на 30 март. Великият пост започна на 3 март и завършва на 20 април, когато православните християни отбелязват Възкресение Христово.
Постът в православната традиция изисква от нас самодисциплина, която обикновено се разбира като въздържание от тежка храна, месо и млечни продукти. Постът е форма на служение, която е свързана с Бога, израз на отношение и респект към Него, сподели протоерей Дилян Цветков.
По време на поста е необходимо да проявим смирение. Както се отбелязва в богослужението, постът е подходящ период за натрупване на добродетели и реализиране на духовни подвизи, добави Цветков. Той подчерта, че честото практикуване на пости изисква от християните да бъдат по-внимателни, да се обличат по-просто, и да избягват излишно разточителство и помпозност. Освен това е нужно да обърнем внимание и на вътрешното си състояние.
В свещеното писание заявява, че човек е създаден по Божия образ и затова първо трябва да „разтребим вътрешната стая“, да помислим за лошите навици и неща, от които действително нямаме нужда, сподели енорийският свещеник.
Когато обсъждаме себе си, постът акцентира върху душата. Но тъй като сме психофизични същества, имаме не само дух, а и тяло, и двете са свързани сложни начини – състоянието на едното влияе на другото, поясни Цветков.
Лишаването от по-питателна храна и промяната в начина на хранене водят до изменения и на духовното състояние. Човек обикновено е в добра форма, когато е нахранен. Но когато усетим лишения, откриваме дефекти в себе си, които всъщност винаги са били там, но не сме им давали възможност да излязат наяве, добави той.
Религиозните ни източници демонстрират, че в много религии съществува форма на пост или говеене, обясни председателят на Висшия мюсюлмански съвет Ведат Ахмед.
Ислямът предписва говеене през свещения месец Рамазан. В Свещения Коран се казва: „О, вярващи, предписано ви е говеенето, както бе предписано и за предшествениците ви“, сподели Ведат Ахмед и добави: Това ясно показва, че говеенето или постът е универсален метод за възпитание на човешката душа.
Според ислямската философия, ако човешката душа не е добре възпитана, може да повелява злото. Но при правилно възпитание, тя може да се трансформира в източник на добродетели. Процесът на възпитание е дълъг и част от него се реализира чрез говеенето през Рамазан, а не само през този период, но той е задължителен, подчерта Ведат Ахмед.
Ако душата не бъде възпитана, тя може да подтиква към неправилни действия. Но когато се контролира и ангажира с положителни дейности, започва да се усъвършенства. В действителност, човекът започва да се развива, сподели Ведат Ахмед.
Чрез говеенето се развиват положителни качества, а едно от тях е търпението, посочи Ахмед. Много от трудностите, с които се сблъскваме, произлизат от нетърпеливостта. Укрепването на волята ни прави по-силни и подготвени да се справим със социалните предизвикателства, допълни той.
Целта на говеенето е да се изгради добър човек, който е съпричастен, състрадателен и чувствителен към социалните проблеми, обясни Ведат Ахмед.
През Рамазан се увеличава благотворителността в мюсюлманската общност, което положително влияе на социалното развитие, тъй като се създава споделяне на блага. Знаем, че неправилната употреба на ресурси води до обществени конфликти. Рамазан е време за споделяне, отбеляза той.
Основната цел на говеенето е духовно усъвършенстване на индивидите, което да ги направи по-съпричастни на социални проблеми, особено на гладните, и по време на този месец е прието да се дава и задължителната милостиня „фитре“, добави Ведат Ахмед.
Протоерей Дилян Цветков също подчерта, че чрез поста човек започва да разпознава негативната си страна и да работи за нейното преодоляване. Тъй като постът е връзка с Бога, ние се опитваме да реформираме себе си не само физически, но и чрез молитва, поясни Цветков и добави: В това време е от съществено значение да се отделим от ежедневния шум и да посещаваме храма по-често.
Когато човек посети храма, той усеща спокойствие, и когато анализираме причините за това, обикновено се акцентира на Божието присъствие. Както е посочено в Евангелията: където двама или трима се събират в Негово име, там е и Той, подчерта протоерей Дилян Цветков.
Той обясни, че в храмовете с дългогодишна богослужебна практика, се усеща спокойна атмосфера, която произлиза от многото молитви, отправяни през годините.
Храмът „Св. пророк Илия“ е посещаван и от мюсюлмани, тъй като в двора на църквата е разположен гробът на ислямския мистик Бали Ефенди. Когато мюсюлманите отиват до гроба, те също посещават и църквата, сподели свещеникът. В София не срещаме много случаи на такова съжителство, но когато посетим свещени места, става ясно, че това е част от техния ежедневен живот, добави протоерей Дилян Цветков.
Храмът „Възкресение Господне“ в Йерусалим се поддържа от мюсюлмани, и обратно – мюсюлмански свещени места понякога са в управлението на християни, уточни той.
Тази ситуация показва как можем да живеем в мир, независимо от различията си. Различията не бива да бъдат причина за мразене, вярва протоерей Дилян Цветков.
Проявата на уважение съществува и на институционално ниво между Софийската митрополия и Главното мюфтийство, добави Дилян Цветков, акцентирайки на необходимостта от разбирателство в управлението около гробницата, за да може всичко да бъде в мир.
Председателят на ВМС Ведат Ахмед също отбеляза, че мястото, където се намира тюрбето на Бали Ефенди, е изпълнено с духовна енергия.
Светската енергия е разбираема, тъй като стотици години на това място е звучало името на Всевишния Аллах, което оставя отпечатък в самите сгради и елементи на околността. То винаги е било отворено за хора в нужда, което поражда позитивна енергия, добави той.
Не е случайно, че през вековете последователи на различни религии строят храмове на места, където преди са съществували други свещени обекти. Това са места, където се усеща духовна сила, посочи Ахмед.
Според него, в ислямската религия не съществува концепция за „светци“ в смисъла, в който биха се разглеждали в християнството. Вместо това, в исляма съществуват духовно извисени личности, които са примери за общността. Един от тези примери е суфистът Бали Ефенди от София, сподели той. Той е родом от Струмица в днешна Северна Македония, но е прекарал почти целия си осъзнат живот в София. Получил е високо образование и е преподавал в престижното за неговото време медресе “Зейрек” в Истанбул. В продължение на около 10 години, той получавал духовно обучение от известния шейх Касъм Челеби в теке в Истанбул.
След установяването на необходимото възпитание и достигането на определено духовно ниво, наставникът му му възлага задачата да открие теке в София и да предава духовните знания на желаещите. Първоначално той основава малко теке в централната част на града, а след време се премества в местността, където днес е неговият гроб – тюрбетото на Бали Ефенди, което се намира в двора на църквата “Св. пророк Илия” в квартал “Княжево”.
Ведат Ахмед поясни, че Бали Ефенди е бил много активен учен, преподавал е религиозни дисциплини и писал книги, в които представял суфистките ценности на разбираем език. Той е живял в добри отношения с българите в София и е бил обичан и уважаван от мюсюлмани и християни, добави Ахмед.
Посещението на тюрбета е допустимо в ислямската религия, стига да не се придават на съответната личност качества, присъщи само на Аллах. Това означава, че не трябва да отправяме директни молби към тях, а само към Всевишния. Посещенията на тюрбе имат за цел да изразят уважение към духовно извисени личности и да се обогатим от тяхното наследство, коментира Ведат Ахмед.
Важно е, че Православната църква и свещениците от храма “Св. пророк Илия” проявяват добро отношение към тюрбето на Бали Ефенди, изтъкна председателят на ВМС.
В днешно време тюрбето на Бали Ефенди в двора на църквата е отличен пример за добро съжителство между мюсюлмани и християни, между различни етнически общности в България, подчерта Ведат Ахмед.
