Парламентът е напът да приеме на второ четене закона за държавния бюджет. Гласуването поставя сериозни въпроси и проблеми, които изглежда няма да бъдат решени. Такъв проблем например е здравеопазването, където мнозинството в парламента отхвърли предложения, свързани с прозрачността на харчовете при частните болници.
На фона на няколко протеста с искания за по-високи заплати, Народното събрание започна днес гласуването на второ четене на бюджета за годината. В него има заложени спорни моменти – като увеличаване на заплатите в МВР и армията, но в същото време бяха орязани някои разходи в здравеопазването, като например поемането на разходите за изследвания за биомаркери, което поставя въпросителни пред онколечението.
В същото време бяха отхвърлени всички предложения на опозицията за промени в текстовете. Един такъв текст е този за частните болници и изискването те да правят търгове за купуването на лекарства. За следващата седмица се подготвя национален протест на 12 психиатрични болници пред Министерството на здравеопазването.
На този фон политическите страсти се нажежиха по отношение на влизането на страната в еврозоната.
Протестите
Служителите в психиатричните болници, служители в държавните медии БНР, БНТ и БТА, както и синдикати, излязоха на протест в столицата.
Работещите в психиатричните болници протестираха за трети пореден ден с искания и за подобряване на материалната база и определяне на втора категория труд.
Протестиращи на организирана от КНСБ акция блокираха с огромен лилав транспарант движението по бул. „Цар Освободител“ пред сградата на Народното събрание. Основното искане на синдиката е да се осигурят допълнителни 250 милиона лева за заплати в бюджета. Към протеста се присъединиха и служители на държавните медии.
Какво предвижда бюджетът?
Проектобюджетът на държавата за 2025 г. не предвижда вдигане на данъци и е с 3% дефицит от БВП. Приходите, помощите и даренията по държавния бюджет са планирани в размер на 55 168 380 900 лева, разходите са 30 803 920 300 лева. Бюджетните взаимоотношения (трансфери)-нето са в размер на 29 476 565 700 лева.
Бюджетното салдо по държавния бюджет се предлага да бъде на дефицит от 7 132 647 400 лева и съответно операциите в частта на финансирането на бюджетното салдо са в същия размер.
Размерът на новия дълг, който може да поеме държавата тази година, възлиза на 18,9 млpд. лева, като се предвижда държавният дълг да достигне 61,7 млрд. лева или 26,6 на сто от БВП.
Минималният размер на фискалния резерв към 31.12.2025 г. е предвиден да остане непроменен спрямо заложения в бюджета за миналата година в размер на 4,5 млрд. лв.
Бюджетът предлага нов акцизен календар за тютюна и тютюневите изделия, като ставките ще нарастват по-бързо от първоначално предвиденото, както и мерки за усъвършенстване на фискалния контрол чрез надграждане на информационната система и оптимизиране на анализа на риска.
В разчетите е взето предвид увеличението на размера на
минималната работна заплата от 1 януари 2025 г. – от 933 лв. на 1077 лв.
Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица и за земеделските стопани се повишава от 1 април 2025 г. на 1077 лв. Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се увеличава от 1 април 2025 г. на 4130 лв.
Пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват от 1 юли по т.нар. „швейцарско правило“. За целта са предвидени допълнителни средства в размер на 1,033 млрд. лв.
В проектобюджета за 2025 г. е разчетено увеличение на разходите за персонал с 5% за структурите, за които не са предвидени други увеличения в изпълнение на приети нормативни актове и действащи политики.
Предвидено е увеличение на разходите за персонал в сектор „Отбрана и сигурност”, съобразно приетите механизми със Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за Националната служба за охрана и Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и действащи политики в сектора, считано от 1 януари 2025 г.
През 2025 г. е запазена политиката за увеличение на възнагражденията на педагогическия персонал в средното образование със 125% от средната брутна работна заплата за 2024 г., като ефектът в разходите е увеличение от 499 млн. лв.
Заложено е продължаване на Инвестиционната програма за общински проекти, като планираният ресурс за 2025 г. е в размер до 1 650 млн. лв.
Проектобюджетът за второ четене предвижда да се създадат
държавни магазини за продажба на български стоки.
Предложението, внесено от депутати от „ДПС-Ново начало“ между първо и второ четене, беше одобрено от Комисията по бюджет и финанси миналата седмица. Предлага се търговското дружество да е с капитал 10 млн. лева, като собственик на капитала да бъде Министерството на земеделието и храните.
Отхвърлени от бюджетната комисия са редица предложения, сред които на „Продължаваме промяната-Демократична България“ за двойно увеличение на таксите и данъците за хазарта у нас и за двойно увеличение на данъчните облекчения за работещи родители с деца.
Подкрепа в ресорната комисия не получи и предложението за запазване на прага за регистрация по ДДС на настоящото ниво от 166 000 лева. Проектът за бюджета за 2025 година предвижда прагът за регистрация по ДДС да бъде върнат на 100 000 лева.
Внесените от депутати от „Възраждане“ близо 38 000 предложения не бяха допуснати за разглеждане от бюджетната комисия. В доклада за второ четене под тези предложения е записано, че комисията е приела решение да не ги обсъжда по същество, тъй като същите представляват видима злоупотреба с право, подменят внесения законопроект и засягат правомощието на Министерския съвет по Конституция.
Пенсии
Пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2024 г., се осъвременяват от 1 юли с 8,6%. Със същия процент се увеличава минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, която трябва да се увеличи с около 50 лв. от 580,57 лв. на 630,50 лв.
С 8,6% ще се увеличи и социалната пенсия за старост, както и всички пенсии, чиито размери се изчисляват от тези две пенсии. Социалната в момента е 307,07 и би следвало да стане 333,50 лв. И след увеличението обаче получаващите минимална пенсия ще останат под линията на бедност, която е 638 лв. за тази година.
Максималната пенсия остава 3400 лв., въпреки осъвременяването на останалите пенсии и въпреки увеличението на максималния осигурителен доход.
Запазва се минималният дневен размер на паричното обезщетение за безработица – 18,00 лв., както и максималният дневен размер – 107,14 лв. Няма да има промяна и в обезщетенията за отглеждане на дете.
За отглеждане на дете до 2-годишна възраст – т.нар. ниско платено майчинство, сумата остава 780 лв. Толкова ще бъде и обезщетението за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата, като тук се запазва и срокът на изплащането – два месеца.
И тази година работодателите ще плащат първите два дни на болничния, а НОИ ще се включва от третия ден – промяна, въведена миналата година. Не са предвидени и промени в условията за получаване на обезщетения.
Размерът на обезщетението за временна неработоспособност ще се изчислява върху дохода от 18 календарни месеца назад, а този на обезщетението за бременност и раждане и безработица – върху дохода за 24 месеца назад.
Критиките
Вчера управляващото мнозинство отхвърли нашето предложение частните болници да правят търгове за лекарства, заяви от кулоарите на парламента депутатът от ПП-ДБ Божидар Божанов.
За пореден път сме свидетели как се защитава лобистки, а не обществен интерес за сметка на около 100 милиона за бюджета на Здравната каса. Днес в Закона за държавния бюджет ние ще подкрепяме само десните мерки, само правилните неща, само тези, които осигуряват приходи без да са административна тежест за бизнеса. Ще подкрепяме всяка една мярка за еврозоната“, уточни Божанов.
„Толкова ляв и проблемен бюджет не е имало от 97-ма година насам“, каза от своя страна депутатът Мартин Димитров.
„Последствията ще бъдат плащани през следващите много години“, категоричен бе той.
„Бойко Борисов се беше отказал от еврозоната, добре, че бяхме ние“, каза още Мартин Димитров.
Относно коментара от „Демократична България“, че те са спасили еврозоната, а Борисов се бил отказал и говорил за дупка в бюджета от 18 млрд. лева, лидерът на ГЕРБ отговори:
„Кой им обръща внимание, какво са казали те. Дупката си е толкова, тя си е там. Само че аз по време на кампанията и след изборите ви казах, че с кабинета „Главчев“ ще ви вкараме в Шенгенското пространство, с кабинета „Желязков“ ще ви вкарам в еврозоната, с или без ДБ“.
По думите му срамът на ДБ ще е, ако стане с Пеевски, той да подкрепи и да влезем в еврозоната.
Вчера стана ясно, че Бойко Борисов се разграничава от премиера Росен Желязков, като обясни, че министър-председателят трябва сам да си търси подкрепа в парламента. Поводът за думите на Борисов беше намаляването на броя депутати, подкрепящи правителството, след като в парламента влезе групата на „Величие“.
Под натиска на ГЕРБ са отхвърлени предложенията изследванията на биомаркерите да се заплащат от касата. Лоша новина за болните от рак- поне още година ще плащат от джоба стотици до хиляди лева за изследване, от което зависи животът им, написа в профила си във Фейсбук бившият здравен министър Стойчо Кацаров.
Приемането на бюджета се превръща в сериозен залог за стабилността на управлението. Необоснованото увеличаване на заплатите в сектори, като в МВР например, поставя въпроси по отношение на политиката, която правителството има намерение да води и занапред. Към момента се очертава приоритизирането на вътрешната сигурност, за сметка на сектори, които са в пряка зависимост с демографската сигурност на страната.
