За да станем по-богати, демократите трябва да победят

Вече е ясно, че „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ ще се явят отделно на предстоящите избори. Като обща стратегия това не е най-оптималният вариант, но от гледна точка на идентичността и амбициите на двете формации беше по-лесното и разбираемо за електоратите (а и част от лидерите) решение. Само по себе си то не намалява, макар че и не подпомага, шансовете за добро представяне на октомврийските избори на това, което може да бъде наречено демократичен и проевропейски вектор в българската политика. 

Срещу тях се борят всички „газпромчици“ и „схемаджии“

Демократичен, защото той е съдържателният наследник на реформаторското СДС от 90-те години, което целеше да превърне България в модерна, свободна демокрация. Проевропейски – защото еднозначно устоява защитата на европейските ценности: от правовата държава и нетолерантността към корупцията до защитата на правата на гражданите и суверенитета и независимостта на малките държави. И ДБ и ПП, като цяло, не са склонни да правят компромиси с тези ценности по корупционни причини или заради някакви специални отношения с Русия и други автокрации. Това обективно отличава и двете формации от другите.

Срещу този демократичен и проевропейски вектор стоят комбинираните сили на почти всички останали партии в страната. Правителството „Петков“ падна под ударите на ад хок коалиция на желаещите да обвържат отново България с Русия и „Газпром“ и тези, които искаха да се продължат управленски примитивните и неизгодни за държавата схеми в строителството на пътищата, контрола по границите и т.н. Комбинираната сила на „газпромчиците“ и „схемаджиите“ се оказа достатъчна не само да разклати, но и да свали от власт сложната четворна коалиция, в която те успяха да се сдобият със собствени подводници като ИТН.

Правителството на Гълъб Донев всъщност е демонстрация на това какво би правила една сборна команда от „газпромчици“ и „схемаджии“. Ще продължи плащанията към пътностроителни фирми при занижен контрол и с неясни критерии. Ще отказва договорени доставки на американски газ, ще симулира търсене на алтернативи на руския газ, но в един момент ще обяви, че без него България е загубена. Играта тук е на време – да се стигне до толкова кризисна ситуация, че България да е принудена да моли за разговори с „Газпром“. А цената, която Москва ще поиска, ще е, разбира се, нов дългосрочен, монополен ангажимент. Куриозното е, че тази управленска стратегия се приема в момент, в който режимът на Путин открито използва газа като оръжие във войната в Украйна и чрез него се стреми да оказва влияние върху ЕС и НАТО.

Защо е важно демократичният вектор да надделее

Българското правителство в момента явно няма проблем с това влияние и само се опитва да го усилва. Като при това разчита и на абсурдни аргументи. Например този: американските танкери нямало къде да разтоварят газа си, но същевременно самото правителство обяви търг за доставка на втечнен газ, който също все пак трябва да бъде закаран до някакъв терминал. Или е вярно, че терминали има и тогава има смисъл в обявяването на търгове, или е вярно, че достъп няма и тогава и обявените търгове са безсмислени. Подобен театър на абсурда може да има едно единствено предназначение – да подготви почвата за връщането на „Газпром“ у нас.

За да не се установи редовно управление на „газпромчици“ и „схемаджии“ след изборите, е необходимо демократичният вектор да има много сериозен резултат и да стане незаобиколим фактор при съставянето на ново правителство. Да се разчита на ГЕРБ в газовата политика би било недалновидно. В крайна сметка това е партията, която в навечерието на войната в Украйна осъществи всички елементи на Путиновата стратегия за построяване, при това на наши разноски, на газопровод, който заобикаля Украйна. А и до днес експерти на ГЕРБ не спират да въртят опорки за това как уж пак сме купували руски газ, но по-скъпо, което скоро може и да стане вярно. Като цяло проблемът на ГЕРБ е, че заради „схемаджийски“ интереси – било в енергетиката или пътностроителството – често са губили евроатлантическия си компас и са демонстрирали силен ориенталски, дори в геополитически смисъл, уклон.

Тръгвайки поотделно към изборите на 2-ри октомври, ПП и ДБ имат обща задача да увеличат представителството си. Има, разбира се, и риск взаимно да „изяждат“ част от електоратите си, като в този процес отблъснат и потенциални нови избиратели. На пръв поглед ДБ са по-заплашени от тази перспектива, но и ПП нищо няма да спечелят, ако за сметка на един, два процента загубят най-добрия си партньор в следващия парламент.

ПП и ДБ трябва да се концентрират върху разликите помежду си

За да избегнат подобно развитие, и двете формации е необходимо да се фокусират върху отликите помежду им, които отварят път към повече избиратели, а не преразпределят гласовете от „ядрата“. Няколко различия между двете формации може да се окажат по-скоро продуктивни в това отношение:

ПП се позиционираха вече като центристка формация, което позволява на ДБ да развива център-дясната си идентичност. В икономически план ПП са далеч по-силно кейнсиански настроени от ДБ. В тандема ДБ има задачата да гарантира фискалната и финансовата устойчивост на България, за да стане възможно приемането на страната в еврозоната в най-кратки срокове. ДБ има силни икономисти, които биха могли да очертаят още по-ясно профила на формацията в посока на по-сериозна макроикономическа дисциплина, с разбирането обаче, че по време на криза по-усилено харчене за определени цели неизбежно се налага. С пенсионната реформа ПП доби възможност да влезе сред електорат, който по принцип досега не е гласувал за реформаторски партии. ДБ и ПП заедно би трябвало сериозно да се замислят за пакети от икономическите мерки за стимулиране на икономическото развитие извън София и Пловдив – разликите между столицата и страната продължават да се засилват, което със сигурност допринася и за доста тревожния GINI коефициент (който мери разпределението на благата в обществото – б.р.), който имаме.

ПП е по-отворена за компромиси по отношение на БСП, отколкото ДБ: и в следващия парламент може да се наложи да се правят сложни коалиции и сериозни отстъпки за съставяне на правителство. Ако се стигне до управление с БСП, ДБ трябва да има по-сериозни червени линии спрямо исканията на БСП в поне две направления: ново обвързване с „Газпром“ и евентуално спиране на военните ни доставки за Украйна. Също така ДБ могат да поставят по-остро важни символни въпроси като този за премахването на все по-нелепия и направо зловещ в настоящия контекст паметник на съветската армия „освободителка“ в София. И еквивалентите му из страната.

ДБ е в малко по-добра позиция от ПП да води преговори с ГЕРБ по теми, които може да изискват широка парламентарна подкрепа. Сформирането на правителство в следващия парламент ще е трудно, но ще има теми, по които трябва да се постигне по-широк, дори надпартиен консенсус. Въпреки заявките на ГЕРБ за съдебна реформа, с тях по-скоро е безсмислено да се говори по тази тема: целта им тук е ясна и се свежда до запазване на прокуроро-съдебния чадър над схемаджийството. Но по балканска политика – по отношение на Северна Македония и т.н., както и по въпроси на геополитическата ориентация – санкции за Русия, газ, оръжие за Украйна – е добре да има големи политически мнозинства, които отиват отвъд необходимите за управление 121 гласа. ДБ може да работи за постигането на подобни мнозинства.

ПП е в по-сложни отношения с президента Радев от ДБ и може би е съхранила определени мостове към президентството. Въпреки факта, че президентът Радев беше активен участник в свалянето на правителството „Петков“, все пак ПП беше най-голямата сила, дала му подкрепа на президентските избори. В този смисъл ПП има да изяснява отношенията си с Радев – въпрос, който на практика не стои за ДБ, въпреки опитите да я пришият в някакъв „президентски“ лагер. ДБ в крайна сметка винаги е била критична към това, което вижда като русофилски залитания на президента, и в настоящата ситуация може само да задълбочава своите критики. ПП от своя страна би трябвало да дефинира своята позиция така, че без да губи избиратели, да стои на критична дистанция от позициите на Радев в енергетиката, войната в Украйна, превъоръжаването на българската армия и др.

Демократичните сили трябва да убедят българите в очевидното

Пред демократичния вектор има една основна обща задача, с която той трябва да се справи обаче. В обществото има реално усещане за криза и страх от влошаване на кризисната ситуация: обективни причини за такъв страх има с оглед на войната в Украйна и свързаните с нея инфлационни процеси. Едно е ясно обаче – връщането към стари схеми в икономиката и енергийни обвързаности с Русия няма да спрат нито инфлацията, нито ще отстранят другите проблеми пред България. Напротив, именно тези обвързаности в комбинация с родните корупционни схеми са основната причина за остротата на проблемите пред България в момента.

С правителството „Петков“ страната демонстрира, че може да се справи и без схеми, и без зависимости – именно това изглежда доведе до истерия тези, които са превърнали схемите и зависимостите в свой главен политически капитал.

От тази гледна точка ПП и ДБ ще имат много трудна задача през октомври – да убедят хората в истината на очевидното. В страна с манипулативни медии, слаба публична сфера и тихи независими гласове на интелектуалци, страна, в която голяма част от бизнеса е свикнала да печели от държавно-частни схеми, очевидното и истината могат да се окажат непостижими. И хората могат да бъдат убедени, че ще са по-богати и по-сигурни, ако са навеки свързани с „Газпром“ и строят магистралите си, като дават парите в аванс и без контрол на точно определени стопански субекти.

За да се види очевидното, често са необходими и концентрация, и усилия, и добра воля.

Текстът е публикуван в „Дойче Веле“. Заглавието е на Дебати.бг.

Още актуални коментари – четете тук.