Последните резултати от изборите, които вероятно ще бъдат оспорени пред Конституционния съд, показват убедителна преднина на ГЕРБ-СДС.
Към момента не е ясно дали и какви разговори се водят между партиите, но в медиите е видимо изострянето в тона. В този “разговор” се включи и лидерът на ДПС-Ново начало Делян Пеевски, който за първи път открито застана на страната на Борисов.
Той обяви, че го е спасил от “пенсиониране”, за каквото са настоявали от ПП-ДБ и се присъедини към наратива, който и Борисов изрази – че няма да се подаде да му бъде диктувано какво да прави.
Именно като пръв на изборите, Борисов заяви, че председателят на парламента трябва да е човек на ГЕРБ и предпостави това като условие да има правителство.
Мотивът – така изискват правилата на демокрацията.
Не е ясно кои и къде са написани тези правила, но ние имаме Конституция. В нея се посочва, че Народното събрание избира председател и негови заместници. Просто е – издига се кандидати от различни политически сили и парламентът избира.
Няма по-демократичен начин от този и никъде не е казано, че председателят трябва да е от първата партия.
С декларация (не)съзнателно Пеевски постави Борисов от своята страна на барикадата
Председателят се избира от мнозинството в парламента и няма никакво условие от коя партия да бъде той.
Парламентарната практика от последните години наистина показва, че председателите на парламенти са от редиците на спечелилите избори партии. Но – както се казва, когато правилото има изключение, то тогава не е валидно.
Така например в 45 НС първа политическа сила е ГЕРБ със 75 народни представители, следвани от ИТН с 51 депутати. Тогава именно втората политическа сила излъчва свой председател на парламента – Ива Митева.
Според тезата на Борисов обаче, ако не бъде избран човек на ГЕРБ, както се полага на първата политическа сила, то това обезсмисляло всички разговори за правителство.
Подобно твърдение вероятно би имало смисъл, ако първата партия има 120 и повече гласа. Тогава очевидно тя ще има мнозинството сама да си избере председател и сама да си избере правителство. Когато първата партия обаче няма подобно мнозинство, тя трябва да събере такова, като убеди останалите партии защо председателят и премиерът трябва да са именно от нейните редици.
Всичко това не предпоставя, че правителството трябва да бъде на всяка цена оглавявано от спечелилата партия. Затова в Конституцията са дадени три възможности за това –
с първата, втората и трета, избрана от президента политическа сила.
Това дали Борисов е готов да прави правителство може да се проследи не само от настоящите му действия – отказ да се включи в санитарен кордон около Пеевски и поставянето на условия, които видяхме, че не почиват на някаква логика, но и от негови изказвания назад във времето.
Борисов вече мисли за нови избори след предстоящите през октомври
Така например още през август, и още преди да бъдат насрочени парламентарните избори през октомври, той предрече отиването на нови избори.
В момента правителството се оглавява от дългогодишен функционер на ГЕРБ, който е бил и председател на парламента. Това правителство, макар и служебно, взе поредица от спорни решения, някои от които обслужват интересите на ДПС-Ново начало, като смяната на областни управители например.
Докато ДПС се тресе, Главчев прави ударни назначения на хора, близки до Пеевски
Това показва, че служебното правителство с премиер Димитър Главчев, особено в хипотезата “като няма кой друг”, очевидно е добър вариант за Борисов и Пеевски. Именно заради политическата безтегловност моментът е подходящ, за да останат да работят регулаторни органи с изтекъл мандат и да бъде избран главен прокурор, отново от орган с изтекъл мандат.
