Интегрираният план за енергетика и климат, който правителството е предложил, е политически обременен. Това казаха днес на конференция енергийни експерти от Българския енергиен и минен форум и независими такива.
Председателят на БЕМФ проф. Иван Хиновски предупреди, че в Интегрирания план се развиват тези, които са нереалистични, но обслужват успокояването на определени кръгове.
„Ние като експерти смятаме, че това не е правилно. Тази политика ще доведе до много високи цени на пазара на електроенергия и на природен газ”, каза Хиновски.
По думите му планът се гради на два мита – че някой ден страната ще има 4 000 мегавата ядрени мощности и че въглищните централи ще работят безсрочно.
Ето какво още казаха енергийните експерти:
- Антон Иванов от БЕМФ:
Забелязва се липсата на критичен анализ по отношение на вече реализирани програми в енергийния сектор. Пример за такава програма е тази за енергийна ефективност, която беше финансирана с европейски фондове и от националния бюджет. Липсва анализ за постигнатите резултати, кои са положителните страни и какво трябва да се подобри. Ние смятаме, че енергийната ефективност си остава един от целевите фактори, който ще помогне на нашето общество да използва по-добре енергийните ресурси…
Смятаме, че темата за използването на националните енергийни ресурси не е добре развита и недостатъчно задълбочена. Имаме предвид хидроенергийният ресурс на България, който определено е подценен в Интегрирания план, но също така и ресурсът на биомасата, основно по отношение на използване на горската биомаса…
Считаме, че основният акцент на енергийната политика трябва да бъде производството и консумацията на енергия в близост до консуматорите. Тоест, децентрализираните системи. Считаме, че изнасянето на акцента на местно ниво, близо до консуматорите, би имало най-висок комулативен ефект, както по отношение на енергоефективното използване на ресурсите, така и по отношение на възможностите на българската индустрия да се включи реално в реализацията на редица програми и във веригата за доставки за хората, за бизнеса, при развитие на техните конкретни нужди. В този смисъл, акцентът, който се отделя в Интегрирания план върху големите централизирани системи и доставки, основно на електрическа енергия, считаме, че не е добре обоснован, не е добре развит във времето и по-скоро подсказва липса на визия, отколкото реални намерения за осъществяване на проекти.
- Христо Казанджиев от БЕМФ:
Това, което много ме изненада в представения от министерството Интегриран план „Енергетика и климат” беше фактът, че бъдещето потребление на природен газ в България остава практически на това ниво, което е в настоящия момент, въпреки огромните перспективи, свързани с доставките, достъпът до нови източници, динамиката в цената на природния газ. Фактори, които във всички икономики стимулират развитието на потреблението, свързано с производството на електроенергия, с топлоенергия, директно изгаряне от домакинствата и т.н. Това, което ме изненада е, че въпреки че е цитиран вътре като документ, който е обсъждан, 10-годишният план на „Булгартрансгаз” до 2028г., нищо от него всъщност не е имплементирано в този план. Този факт сам по себе си е изключително важен, защото оценката на потреблението на енергийни ресурси, извън въглищата, за които става въпрос и ядрената енергия, е от ключово значение за икономиката на България.
В този контекст ми направи впечатление, че много от потенциала, с който България разполага, за добив на природен газ също е подценен. Дали съзнателно, дали преднамерено, но е даден акцент за запазването на всяка цена на въглищните мощности в комплекса „Марица Изток” и на всяка цена, за сметка на кой е любопитният въпрос, е изграждането на АЕЦ „Белене”.
Така че, в резюме, планът е обстоен, но фундаментални принципи вътре не са заложени и от гледна точка на развитието на енергетиката е приет един алтернативен вариант, въпреки че много други варианти са по-приемливи за обществото.
- Димитър Куюмджиев от БЕМФ
По отношение на неизползваните водни ресурси в Интегрирания план е споменато, че заради напоследък сушавите годините, недостатъчно напълване на язовирите не се предвижда развитието на водната енергия като потенциал. Същевременно напълно е неоползотворен потенциалът на река Места. Ние имаме междуправителствено споразумение с Гърция, според което тя трябва да получава 29% от средногодишния ток от вода. А тя получава близо 85% в момента, именно поради това, че не се оползотворяват водите на р. Места. Още по-стар е въпросът за оползотворяване на пълноводната река Дунав между България и Румъния. Румънците и сърбите изградиха хидроенергийни съоръжения, а нашите си останаха само като проекти, а тези проекти имат значително преимущество. От една страна те дават евтина енергия, второ – регулират целогодишното плаване в реката, трето – много са динамични и могат да отговорят на динамиката на изменението на енергийния товар в дневен, седмичен и месечен разрез. Да не говорим, че неоползотворен ресурс имат другите трансгранични реки като Арда, Тунджа, Струма. За съжаление, вече няма енергопроект, който да развива тези проекти. Сега има малки фирми, които са съхранили част от тези проекти.
По отношение на „Мини Марица Изток” – изрично е споменато, че ние ще продължаваме да разчитаме на въглищния ресурс като национално богатство и като елемент на нашата национална енергийна сигурност. За съжаление, ако потърсите „Мини Марица Изток”, в целия материал от около 300 страници, само на едно място ще видите, че „Мини Марица Изток” проучват мнения, становища на НПО-та, за да вземат решения. Защо трябва мините да го вземат това решение, държавата е тази, която трябва да взема решенията за бъдещето на „Мини Марица Изток”. Да не говорим за това, че „Мини Марица Изток” 70 години произвеждат един и същ продукт по един и същ начин. Никаква визия няма… Въглищата винаги ще си останат мръсен източник на енергия, тъй като много замърсяват с вреди компоненти атмосферния въздух. Но има много добре развити технологии, които се прилагат изключително много в страните, които искат да си оползотворят въглищния ресурс, за които нищо не се споменава в Интегрирания план. Вярно, че повечето от технологиите са скъпи, но има и по-евтини варианти – превръщането на въглищата във водовъглищна суспенсия. Такива инсталации в Китай произвеждат 4 млн. тона суспендирано гориво, което е много ниско емисионно.
- Проф. Георги Касчиев
В доклада личат огромни амбиции пак да останем, да бъдем енергиен център на Балканите. Прогнозира се огромно увеличение на потреблението с 11%, докато тенденцията от последните години е намаление с близо 5%. Прогнозира се износ от 8 млрд. киловат часа, който не е достиган през последните 4 години. Да не говорим, че през втората половина на миналата година той стремглаво започна да пада. Януари месец тази година бяхме нетен вносител. А от началото на годината вносът е около 150 мегавата, тоест 6 пъти по-малък от това, което прогнозира планът. Посочва се доста силно увеличение на производство на енергия от установените мощности, които не са подплатени със задълбочени аргументи, изглеждат извадени само, за да оправдаят очакваното увеличение на вътрешното потребление и за запазване на огромния износ. Има оценка, че към 2030г. възобновяемите източници (фотоволтаични и вятърни генератори) трябва да станат 2650 мегавата, докато в реалистичният план на ЕСО пише, че до края на 2028г. са заложени около 450 мегавата. Тоест, това са реалните планове.
Също изглежда напълно необосновано е прогнозирането на сравнително висок дял на производството на електроенергия от въглищни централи. За 2025г. се прогнозират 40%, а за 2030г. – 30%. Това изглежда необосновано, тъй като правителството е изпуснало сроковете да договори капацитет за въглищните централи с ЕК, чийто срок изтече в края на миналата година…
- Проф. Иван Хиновски от БЕМФ
Вижда се подценяването на редица реални алтернативи в бъдещото развитие на нашата енергетика, за сметка на двата мита. Единият мит е, че ние можем да имаме 4000 мегавата ядрени мощности в един ден Х, както и това, че ние можем да експлоатираме нашите ТЕЦ-ове неограничено. В плана няма крайни срокове и за всеки експерт е ясно, че това е бягане от отговорност. Изрично искам да подчертая, че никой и в никакъв европейски документ не се поставя изискването за спиране на производството на ТЕЦ-овете. Смята се, че те ще спрат по икономически причини, поради загуба на конкурентоспособност. Представете си какво ще се случи след две-три години, когато цената на въглеродните емисии от 27 евро ще станат 40 евро на тон, каквато е реалната прогноза. Ние можем да си ги отглеждаме тези централи, да си ги поддържаме, обаче никой няма да им купува енергията. Тъй като тогава ще има свободен пазар и търговците ще имат избор дали да внасят енергия по-евтина, каквато се очаква да бъде от ВЕИ-та в даден период, или скъпата енергия от въглищата. Заради това планът е сбъркан. Интегрираният план е политически обременен, според нас, защото в него се развиват тези, които обслужват едно успокояване на едни общества, което ние, като специалисти, смятаме, че на обществото трябва да бъде казано, че това не е правилната политика. Това е политиката, която ще води до много високи цени на пазара на електроенергия и природен газ.
