Проектът за удължаване на действието на държавния бюджет за настоящата година, одобрен от правителството в оставка, вече е внесен за разглеждане в Народното събрание.
Мярката цели да гарантира финансовата и институционалната стабилност на държавата в условията на политическа несигурност и липса на редовно правителство, което да внесе и защити нов бюджетен закон.
Какво представлява удължителният бюджет
Т.нар. „удължителен бюджет“ е механизъм, който позволява на държавата да продължи да функционира при отсъствие на нов, приет бюджет.
Проектът залага временна рамка за приходите и разходите, като основната цел е да се избегне блокиране на ключови публични системи – социални плащания, заплати в публичния сектор, здравеопазване, образование и финансиране на общините.
В предложения текст са включени гаранции за изплащането на пенсии, социални помощи и обезщетения, както и осигуряване на средствата за местната власт.
Това е от съществено значение за общините, които разчитат на държавни трансфери за покриване на текущи разходи, инфраструктурни дейности и социални услуги.
Защо се стигна до тази мярка
Политическата криза и подадената оставка на правителството поставят страната в ситуация, в която приемането на редовен бюджет беше отказано от управляващите, въпреки че преди да подадат оставка бяха готови с редактиран бюджет за 2026 година.
След като кабинетът „Желязков“ подаде оставка обаче лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви, че бюджетът няма да бъде гласуван. Не е ясно какви са мотивите, след като от партията на Борисов нееднократно заявиха, че оттегленият преди това бюджет е бил грешка и затова направиха промените в него.
На практика нищо не пречи редактираният бюджет да бъде внесен, обсъден и гласуван в парламента. Вместо това депутатите ще трябва да се занимаят с „удължителния“ бюджет.
Реакцията на синдикатите: предупреждение за риск от политическа злоупотреба
Най-острата реакция дойде от синдикалните организации, които макар да признават необходимостта от временна финансова рамка, изразиха категорично несъгласие бюджетната политика да се превръща в заложник на тяснопартийни интереси.
Според синдикатите удължителният бюджет не бива да се използва като инструмент за политически натиск или за отлагане на важни решения, свързани с доходите на работещите, социалните разходи и публичните инвестиции.
Те настояват финансовата рамка на държавата да служи на обществения интерес, а не да бъде разменна монета в преговорите между политическите сили.
Особено притеснение буди възможността да бъдат замразени политики, свързани с увеличения на доходи, компенсации за инфлация и реформи в публичния сектор, които обичайно се залагат именно в редовен бюджет.
Макар да осигурява базова стабилност, удължителният бюджет не предлага стратегически решения.
Той не създава нови политики, не позволява сериозни капиталови разходи и ограничава възможностите за икономически стимули. По същество той „удължава статуквото“, като отлага трудните избори за момента, в който политическата криза бъде преодоляна.
Именно тук е и основният риск – продължителното действие на временна финансова рамка може да доведе до забавяне на реформи, натрупване на напрежение в отделни сектори и нарастващо недоволство сред работещите в бюджетната сфера.
Предизвикателствата пред парламента
С внасянето на проекта в Народното събрание отговорността вече е изцяло в ръцете на депутатите. Те трябва да намерят минимален консенсус, за да осигурят приемането на удължителния бюджет, без да го превръщат в поле за партийни сблъсъци.
В противен случай рискът е не просто политически, а институционален – блокиране на плащания, напрежение в общините и създаване на несигурност за гражданите и бизнеса.
Удължителният бюджет по дефиниция е временно решение. Но начинът, по който ще бъде приет и прилаган, ще покаже дали политическата система е способна да постави стабилността над конфронтацията. Синдикалното предупреждение е ясно: публичните финанси не бива да стават жертва на партийни сметки.
В крайна сметка удължителният бюджет не е изход от кризата, а време назаем. Как ще бъде използвано това време – за търсене на устойчиво управление или за задълбочаване на противопоставянето – предстои да реши парламентът.
