На 7 юни 1979 г. са проведени първите преки избори за Европейски парламент. Изборите се произвеждат от 7 до 10 юни 1979 г. в 9 страни – членки на Европейската общност (Белгия, Федерална република Германия, Италия, Люксембург, Франция, Нидерландия, Великобритания, Дания, и Ирландия) за 410 депутати, предава БТА.
На срещата на високо равнище, проведена в Париж на 9 и 10 декември 1974 г., се решава преки избори „да се проведат през или след 1978 г.“, като на Парламента се възлага да представи нови предложения за замяна на първоначалния проект на конвенция от 1960 г. През януари 1975 г. Парламентът приема нов проект на конвенция, въз основа на който държавните и правителствените ръководители, преодолявайки редица различия, постигат съгласие на своята среща на 12 и 13 юли 1976 г.
Решението и актът за избиране на членове на Асамблеята чрез всеобщи преки избори са подписани в Брюксел на 20 септември 1976 г. След като е ратифициран от всички държави членки, актът влиза в сила през юли 1978 г.
През юни 1979г. 410-те членове на европейски парламент бяха избрани чрез всеобщо гласуване. По онова време не е имало правила относно избирателната система, която да се използва. Обединеното кралство използва система за гласуване с мнозинство за множество малки избирателни райони, но другите държави-членки използват пропорционално представителство за по-големи избирателни райони, обикновено самата държава-членка е един избирателен район.
Електоратът проявява слаб интерес. Средната избирателна активност е 63%. Най-ниска е избирателната активност в Обединеното кралство – 32,2%. Всички останали са над 50% с изключение на Дания. Освен в Белгия и Люксембург, където гласуването е задължително, най-висока е избирателната активност в Италия – 84,9%.
Социалистическите партии, работещи заедно в рамките на Общоевропейската конфедерация на социалистическите партии, печелят най-много места – 113 евродепутати. Християндемократическите партии, обединени в общоевропейската Европейска народна партия, са на второ място, като получават 107 евродепутати. Трета сила са консервативните европейски демократи с 64 евродепутати, следвани от комунистите с 44. Либералдемократите имат 40 места.
Формираните групи представляват хлабави коалиции, базирани на групите, основани в предишни години, но скоро се превръщат в основа за модерните европейски политически партии.
Още новини от Европа – четете тук
