Управляващите социалисти в Испания неочаквано обявиха предсрочни парламентарни избори, след като загубиха местните. Повечето социологически проучвания обаче не са на тяхна страна и за предстоящия вот в неделя. Кой ще управлява Испания?
В края на май, ден след като управляващата партия в Испания претърпя тежки загуби на местните избори, премиерът Педро Санчес изненадващо обяви предсрочни парламентарни избори.
Те ще се състоят на 23 юли, близо пет месеца по-рано от предвидения редовен вот.
Санчес е лидер на Испанската социалистическа работническа партия (ИСРП) и управлява в коалиция с крайнолявата „Подемос“ от 2019 г. Двете формации загубиха почти навсякъде местната власт, включително в области като Валенсия и Андалусия, където обикновено печелят.
Според няколко социологически проучвания в страната всичко това може да доведе до ново, консервативно правителство след предсрочния вот, ако дясната Народна партия и крайнодясната „Вокс“ решат да се коалират. Това би било първо участие на крайнодесните във властта и рязка промяна в политическия курс на страната.
Как се стигна дотук
Педро Санчес пое властта, след като предшественикът му от опозиционната консервативна Народна партия Мариано Рахой беше свален заради обвинения в корупция срещу него и цялата партия. Това се случи през 2018 г., като година по-късно настоящият премиер спечели редовните избори и сформира първия за страната кабинет, съставен от повече жени, отколкото мъже.
Правителството на Санчес преведе страната през пандемията от коронавирус, като въведе едни от най-строгите ограничения в Европейския съюз, за които беше остро критикувано.
Санчес казва, че е успял да възстанови страната след възникналата вследствие на пандемията световна финансова криза. Цитира данни, според които през първите три месеца на 2023 г. брутният вътрешен продукт е нараснал с 4,2%, а инфлацията е паднала под целевата стойност от 2%, определена от Европейската централна банка.
Въпреки това консервативният вот преобладаваше на местните избори. Оттогава премиерът започна силна медийна кампания, като се появяваше често в телевизионния ефир. На 10 юли той се изправи в телевизионен дебат срещу основния си опонент на предстоящите избори – Алберто Нунес Фейхоо, лидер на Народната партия. Санчес беше обявен от редица испански медии за губещ заради колебливостта си.
Защо предсрочни избори
Изданието „Форин полиси“ пише, че като премества изборите с пет месеца по-рано, Санчес жертва ценно време за стабилна предизборна кампания. Също така рискува ниска избирателна активност, тъй като вотът ще се проведе в средата на туристическия сезон.
Решението на Санчес обаче е обмислена стратегия, с която той вероятно цели да хване Народната партия неподготвена, докато тя обмисля как да подходи към крайнодясната „Вокс“, пише медията.
Друго предимство за социалистите би могло да е и обединяването на левите партии. На 9 юни „Подемос“ и „Сумар“ – друга прогресивна лява партия – съобщиха, че ще участват в изборите като единна формация с общото име „Сумар“ – заедно с 13 други леви партии. Начело на коалицията е Йоланда Диас, настоящата министърка на труда.
Какво показват проучванията
Данни на испанското издание „Ел Паис“ от 6 юли показват приблизително 33.8% подкрепа за Народната партия и 13.7% за „Вокс“ – общо 47.5%. За Социалистите се очакват 27.7% и 13.1% за „Сумар“, с което подкрепата за левицата става 40.8%.
За мнозинство в 350-членния Конгрес на депутатите са необходими 176 места. Според предварителните изчисления на „Ел Паис“ десните биха имали общо 174 места, а левицата 138. Според друго изследване, направено за испанското издание „Ла Вангуардиа“, съществува вероятност десницата да събере до 180 депутатски места, които са достатъчни за абсолютно мнозинство.
В четвъртък излезе и проучване на националния Център за социологически изследвания, което прави изключение и дава преднина на левицата. Данните на Центъра показват 31% подкрепа за социалистите, 29,6% за консерваторите, 15,5 % за „Сумар“ и 11,7 % за „Вокс“.
Основните претенденти
Испания официално се връща към демокрацията през 1978 г., три години след смъртта на диктатора Франсиско Франко. Оттогава избори са проведени петнадесет пъти, като ИСРП е управлявала по-дълго от която и да е друга партия през този период. Тя въвежда ключови промени, сред които регионално самоуправление, присъединяване към ЕС и Европейската икономическа общност, както и основни социални права като правото на аборт, развод или евтаназия. В същото време се придържа към десни политики в икономически план.
Народната партия е дясноцентристка формация, създадена през 1989 г. Тя управлява от 1996 до 2004 година и по-късно през ноември 2011 г. печели абсолютно мнозинство в парламента, като сформира първото правителство, начело с тогавашния си лидер Мариано Рахой. Вторият кабинет на Рахой е свалено от власт през 2018 г. с вот на недоверие. Днес Народната партия е най-голямата опозиционна формация.
Тя подкрепя автономията на отделните региони, залегнала в Конституцията от 1978 г. По-консервативна е от ИСРП по някои социални теми, една от които правата на ЛГБТ хората, но не се противопоставя на еднополовите бракове и много нейни регионални правителства осъждат дискриминацията по такива признаци.
Коя е „Вокс“
Лидерът на НП Фейхоо е от умереното крило на партията и не е казвал открито дали би се съюзил с „Вокс“. Крайнодясната партия има 52 места в Конгреса и е трета по големина, а неин лидер е Сантяго Абаскал.
„Вокс“ се обявява срещу законодателството за равенство между половете и правата на ЛГБТ общността, срещу Закона за историческата памет, който гарантира обезщетения на жертвите на Испанската гражданска война и осъжда политическите репресии на Франко, както и срещу Закона за демократичната памет.
Това е поредната крайнодясна партия в Западна Европа, която трупа все повече подкрепа през последните години. По-рано през 2022 г. Джорджа Мелони и нейната партия „Братя на Италия“ спечелиха изборите в Италия. Същата година Марин льо Пен беше основен опонент на президента Еманюел Макрон в изборите във Франция през май.
В четвъртък проучване на агенция INSA показа, че проруската крайнодясна Партия на свободата (FPÖ) в Австрия е увеличила преднината си като най-популярна с 5% спрямо март. Крайнодясната „Алтернатива за Германия“ (AfD) също отбелязва ръст в подкрепата според ново проучване на Ipsos.
*Текстът е публикуван в „Свободна Европа“. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Още актуални анализи – четете тук
