Днес германските политически партии представиха своите предизборни програми, след като вота на недоверие срещу кабинета на канцлера Олаф Шолц стана причина за насрочване на предсрочни избори на 23 февруари, съобщава Ройтерс.
Спорните въпроси относно необходимите мерки за спасяване на Германия, най-голямата икономика в Европа, доведоха до краха на коалиционното правителство на Шолц, а икономическото състояние на страната остава основна притеснителна тема за избирателите.
Германия, която преди време беше икономически двигател на Европа, сега се е оказала в ситуация на изостанала спрямо основните си партньори в еврозоната. Прогнозите сочат, че брутният вътрешен продукт (БВП) на страната ще продължи да намалява и през 2024 г.
Ройтерс представя основните икономически предложения на партиите.
Германска социалдемократическа партия (ГСДП)
Лявоцентристката ГСДП, ръководена от Шолц, предлага увеличаване на частните инвестиции и модернизация на инфраструктурата чрез специален фонд от 100 млрд. евро. Партията предвижда и схема „Произведено в Германия“, за да стимулира инвестициите, включваща възстановяване на 10% от данъците, платени от компаниите за ново оборудване.
За насърчаване на покупките на електрически автомобили, произвеждани в Германия, ГСДП предлага временно данъчно облекчение за купувачите.
Шолц призовава за умерената реформа на дълговата спирачка (която ограничава публичните заеми до 0,35% от БВП), за увеличаване на разходите за отбрана, без да уточнява конкретни стъпки за това.
ХДС/ХСС
Консервативният блок ХДС/ХСС предлага значителни данъчни облекчения за бизнеси и граждани.
Те предлагат намаляване на корпоративния данък до 25% и понижаване на данъка върху хранителните стоки от 19% на 7%. Също така планират отмяна на закона за националните вериги за доставки и предлагат по-ниски цени на електричеството. Въпреки това, консерваторите не посочват как ще се финансират тези мерки, заради което са обект на критики.
Фридрих Мерц, лидерът на консерваторите, който вероятно ще бъде следващият канцлер, намекна за открито отношение към умерена реформа на дълговата спирачка, но в програмата си настоява да се запази механизмът.
„Съюз90/Зелени“
Роберт Хабек, министър на икономиката и кандидат за канцлер от „Зелените“, призовава за реформа на дълговата спирачка, която ще увеличи държавните разходи.
„Зелените“ предлагат инвестиции на капиталовите пазари, които да генерират средства за задължителното пенсионно осигуряване, чрез създаване на „граждански фонд“ с обществени средства и заеми, спазващ критерии за устойчивост според Парижкото споразумение за ограничаване на глобалното затопляне.
Каждой инвестиции в Германия да бъде субсидирана от държавата с 10% за срок до пет години, като строителството не е включено. Партията планира и данъчни облекчения за хора с „ниски и средни доходи“ при закупуването на електромобили. В програмата е предвидено и увеличаване на минималната работна заплата до 15 евро на час до 2025 г., спрямо 12,41 евро в момента.
Свободна демократическа партия (СвДП)
Неолибералната СвДП се представя като най-голям защитник на дълговата спирачка. Лидерът на партията, Кристиан Линднер, отказал да отмени ограниченията на държавния дълг, което довела до падането на правителството на Шолц.
По време на предизборната си програма СвДП предлага намаляване на корпоративния данък под 25% и данъка върху продажбите в ресторантьорството – до 7%. Партията иска и незабавна отмяна на т.нар. данък солидарност, въведен след обединението на Германия.
СвДП се противопоставя на плановете за климатична неутралност на Германия до 2045 г., предлагайки 2050 г. вместо това. Партията призовава и за отмяна на забраната за нови автомобили с вътрешен двигател след 2035 г., както и на данъка върху въздушния трафик.
Проектът отхвърля данък върху богатството и предаването на правомощия на ЕС по въпросите на дълга.
„Алтернатива за Германия“
Крайнодясната „Алтернатива за Германия“ (АзГ), която заема второ място в обществените проучвания, цели излизането на страната от ЕС – което наричат „Dexit“ – след референдум, подобен на този в Обединеното кралство през 2016 г. Партията настоява за отказ от еврото и повторно въвеждане на германската марка. АзГ се ангажира да спази дълговата спирачка и предлага намаляване на разходите за климатични мерки и вноски в международни организации.
Другите партии отказват да включат АзГ в бъдещи коалиционни преговори.
АзГ вече представи проект на своята предизборна програма.
