В днешно време основното предизвикателство е да изградим общество, в което всеки е видим и достъпът до здравеопазване и образование е справедлив, заяви вицепремиерът Атанас Зафиров на откритие на изложбата „Ромската литература и култура, важна част от българската култура“. Тази експозиция включва произведения от фонда на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и е посветена на Международния ден на ромите – 8 април. През последните години отговорността по тази тема намира израз в конкретни действия, допълни Зафиров и спомена за Националната стратегия на България за равенство, интеграция и участие на ромите (2021 – 2030). Нито една инициатива няма да бъде устойчива без промяна в нагласите на обществото, а културата е естественият начин за това, тъй като тя свързва хората, добави той. Изложбата представя истории, които не са отразени в учебниците, но са важна част от културната карта на страната, подчерта Зафиров. Днес отбелязваме един от тъжните епизоди в европейската история – гоненията на стотици хиляди роми по време на Втората световна война. Това е ден на почит и в този контекст Зафиров напомни, че България не е позволила депортиране на своите роми към смъртните лагери. Това е основата, на която продължаваме да строим днес с чувство на достойнство.
България е сред първите нации, в които ромите основават свои организации, а през 1992 г. ООН и ЕС определят 8 април за Международен ден на ромите, сподели Калина Иванова, директор на Националната библиотека. Тази дата е посветена на ромите, жертви на концентрационните лагери по време на Втората световна война, добави тя.
През 1898 г. един български студент успешно защитава своя докторат по философия в Университета във Виена, а днес този документ е признат за значимо произведение от културна гледна точка, сподели Юлия Карадачка от Националната библиотека. Името на студента е Атанас Димитров, роден през 1874 г. в село Градец, ром по произход. Димитров посвещава своята дисертация на благодетелите си – Христо Димитров и Илия Гудев, които му помагат и „отворали му очите за науката“, както той самият посочва, добави Карадачка.
С наред с творбите на Димитров, в изложбата са включени и произведения на Иван Кирилов – роден в град Елена, който е посветил живота си на литературата. Първата му стихосбирка е „Бдения и мечти“, а той е автор на над 40 книги в различни жанрове. Сред експонатите са и негови писма до Пейо Яворов, Петко Тодоров и други.
Професор Александър Чирков, който е завършил образованието си в Германия, се завръща в България за да основе клиника по кардиохирургия, спомена Карадачка. През 2022 г. наследниците на проф. Чирков даряват на Националната библиотека около 200 научни заглавия, специализирани книги и справочна литература в областта на науката и изкуството, добави тя.
Представените книги, документи и снимки отразяват творческите намерения на множество ромски учени, артисти, писатели и музиканти, оставили своя отпечатък в българската култура, продължи Карадачка.
Изложбата е част от инициативата на Съвета на Европа „Opre Roma!“. Организатор на изложбата е Националният съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерския съвет, а вицепремиерът Атанас Зафиров е патрон на събитието.
