Социалноосигурителната система следва да се върне към основния си принцип, прилаган на базата на вноските от самите граждани. Необходимо е да се предприемат мерки за дългосрочно stabilizirane на системата, като се отчита негативната демографска тенденция в страната. Това сподели в интервю за БТА председателката на Икономическия и социален съвет (ИСС) Зорница Русинова на фона на Анализа за функционирането на пенсионната система и предлаганите промени, който съветът вече е одобрил. Анализът, който е подготовен за почти година в сътрудничество с работодатели, синдикати и неправителствени организации, беше поискана от 49-ото Народно събрание. Документът е представен на 51-ото Народно събрание и се очаква да бъде изложен пред народните представители, след като се формират постоянните комисии.
Анализът обхваща целия период на преход от 1999 г. насам, включително всички реформи, проведени в пенсионната система, отбеляза Русинова. Основният извод, който се налага, е, че сме напълно за запазването на тристълбовия модел. Този модел не само трябва да бъде запазен, но и при всякакви съществени промени в неговите параметри, те трябва да се основават на предварителни проучвания с добре подготвени експертни оценки и достатъчно дълъг период за информиране на населението, каза тя.
Според Русинова е положителен фактът, че България навремето е преминала към система с дефинирани вноски. За да се постигне дългосрочна стабилност на системата, трябва да се води работа за изграждане на финансова грамотност в образователната система и да се подобри комуникацията между всички заинтересовани страни в социалноосигурителната система. Важно е да бъде ясно, че осигурителната система генерира не само пенсионни права, но и права на осигурителите, добави Русинова.
Промените, направени в последно време по политически мотиви, нарушиха основни аспекти на осигурителната система, посочи още председателят на ИСС. Русинова уточни, че публикуването на доклада на ИСС не е свързано с дебата по проектобюджета за 2025 г.
Предложенията на ИСС
Според предлагания план, минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст трябва да се определя по начин, който поддържа жизнеспособната социално защитна функция на системата, съобщи Русинова. Един от вариантите е увеличаването на минималния размер в съответствие с темпа на ръст на осигурителния доход или медиания, или свързването му с линията на бедност. Друго предложение касае оценката на така наречения превърнат стаж, подчерта председателят на ИСС, акцентирайки върху значението на предвидимостта в максималния размер на пенсията.
Според нас е необходимо внимателно да се прегледа вноската за Фонд „Пенсии“. Предложението е да се базира на сериозни анализи и разчети, като се обмисли подходящият момент за промени, добави Русинова. Анализът също така предлага и преразглеждане на условията за лицата, посочени в чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
„При определянето на новите пенсии за лица от секторите на отбраната и вътрешната сигурност (чл. 69), танцьори и актьори с осигурителен стаж в културни организации (чл. 69а) и работещи в опасни условия (чл. 69б), следва да включим превърнат стаж, но само за необходимия брой години, наложени от законодателството“, се посочва в документа. „По този начин ще се въведе обективно разграничение на броя години, които могат да се вземат предвид при определянето на пенсията“, уточнява се в анализа.
„По-рестриктивният подход би довел до съществено намаляване на пенсиите за лица, работили дълги години в такива условия“, добавят експертите.
Анализът на ИСС включва и предложение за промяна в статута на Държавния фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система (ДФГУДПП, известен и като „Сребърен фонд“). ИСС счита, че е уместно да се обмисли целесъобразността активите на „Сребърния фонд“ да бъдат извадени от фискалния резерв и правният статус на Фонда да бъде модифициран по примера на Учителския пенсионен фонд, според анализа.
Целият анализ можете да откриете тук
