ПРЕГЛЕД НА ПЕЧАТА
                                                                                                Британски и френски издания коментират резултатите от първия тур на президентските избори в Полша

Проевропейският кандидат води с малка преднина в първия тур на президентските избори в Полша, съобщава британският вестник „Файненшъл таймс“.

Според предварителните оценки Рафал Тшасковски е на път да спечели първия тур, но ще се изправи срещу десен опонент на втория тур, който би могъл да възпрепятства реформите на премиера Доналд Туск.

Според екзитпол на „Ипсос“ Тшасковски, кмет на Варшава и представител на управляващата партия „Гражданска коалиция“, ще получи 30,8% от гласовете, което е малко предимство пред опозиционния кандидат Карол Навроцки с 29,1%.

Резултатите от екзитпола показват значително по-малка разлика от предвиденото и представляват сериозен удар за либерала Тшасковски, който през цялата кампания водеше в социологическите проучвания и имаше пет процентни пункта преднина пред Навроцки. Двамата ще се изправят един срещу друг на втория тур, който ще се проведе на 1 юни.

„Щастлив съм от успеха си в първия тур, но имаме много работа пред нас“, каза Тшасковски след излизането на екзитпола.

Адам Генджвил, професор по политически науки във Варшавския университет, означи, че проучванията „не успяха да предвидят истинската подкрепа за Навроцки“. Предизвикателството пред Тшасковски и Навроцки на втория тур ще е еднакво трудно, каза той, добавяйки, че борбата за гласовете на неопределените избиратели ще бъде „много интензивна“.

По-доброто представяне на Навроцки дори след серия от скандали в кампанията му е изненадващо. Избран от Ярослав Качински, лидер на ултраконсервативната партия „Право и справедливост“ (ПиС), Навроцки е дългогодишен опонент на Туск, посочва „Файненшъл таймс“.

Туск разчита на победата на Тшасковски, за да възобнови реформите, блокирани от изходящия президент Анджей Дуда, също част от ПиС.

Навроцки може да получи подкрепа на втория тур от гласоподавателите на крайно десния кандидат Славомир Менцен, който завърши на трето място с 15,4% от гласовете, съгласно резултатите от екзитпола.

Гжегож Браун, политик с антисемитски настроения, се очаква да завърши четвърти с 6,2% подкрепа.

Качински избра Навроцки, за да разшири електоралната база на ПиС, следвайки успешната стратегия от 2015 г. с Дуда, който отстрани Тусковия съюзник от президентството.

Властта в Полша е концентрирана в ръцете на министър-председателя и парламента, отбелязва „Файненшъл таймс“.

На изборите, които се проведоха без съществени политически дебати, Тшасковски и Навроцки акцентираха върху сигурността на Полша.

Навроцки твърди, че разполага с по-добри възможности за получаване на постоянна военна подкрепа от САЩ и по-рано този месец се срещна с президента Тръмп в Белия дом. Въпреки това, кандидатът на ПиС не получи същата поддръжка, която Тръмп осигури на други неотдавнашни избори, особено за крайнодесни политици в Германия.

Тшасковски трябва да привлече прогресивни гласоподаватели за втория тур, особено жени, които играят важна роля в победата на Туск през 2023 г. с рекордна избирателна активност от 74%. Някои от тях са разочаровани от неуспеха на правителството да отмени почти пълната забрана на абортите, наложена от предишното правителство на ПиС, особено в контекста на разногласията в коалицията на Туск.

На прага на изборите Туск също се опита да очертае Навроцки като проруски кандидат, заявявайки, че неговата партия ПиС подкрепя Джордже Симион, ултранационалист, загубил на втория тур в Румъния от проевропейския кмет на Букурещ. Туск коментира, че „Русия ликува“, след присъствието на Симион на митинга на Навроцки в Полша.

Разликата между кандидатите на първия тур вероятно ще бъде в сянката на положителния поглед на инвеститорите към Румъния, след като проевропейският Никушор Дан спечели президентските избори там, каза Пьотър Арак, главен икономист във „Велобанк“.

Но ако Навроцки спечели на 1 юни, Арак предвижда, че „това със сигурност ще повлияе на пазара в Полша, защото проевропейската програма на Туск ще бъде блокирана и коалицията му може да се разпадне“.

Преди първия тур Тшасковски се считаше за фаворит, но напоследък преднината му намаляваше, сочи и вестник „Гардиън“.

След обявяването на екзитполите, Туск направи изявление в социалните мрежи, подчертавайки, че всичко е въпрос на бъдеще, и заяви, че „следващите две седмици ще бъдат решаващи“ за Полша. „Няма връщане назад!“, добави той.

Изходящият президент Анджей Дуда е съюзник на предишната власт на ПиС и поддръжник на Тръмп. Той възпрепятства много промени и блокира назначенията на посланици.

Победа на опозицията би довела до политическа безизходица и дълги години на нестабилност.

Официалните резултати от първия тур, на който участваха 13 кандидати, се очакват днес или утре.

Подкрепата за Славомир Менцен, либертарианец от крайната десница, който завърши трети, може да играе ключова роля на втория тур. Евроскептик и противник на абортите, Менцен открито атакува около 1 милион украински бежанци, обвинявайки ги в злоупотреба с Полша, посочва „Гардиън“.

Високото му резултат показва, че той е усетил разочарованието на избирателите, желаещи да разрушат двупартийната система.

В речта си след обявяване на резултатите Тшасковски подчерта, че Навроцки е „радикален“ политик, който може да доведе до още по-голямо разцепление в вече поляризирания политически климат в Полша.

Навроцки, от своя страна, отправи директен призив към Менцен и неговия електорат да му помогнат да „спаси Полша“ и да „прекъсне похода на Туск към монокрация“.

Неочаквано високият резултат на Гжегож Браун от 6,2% е удивителен. В момента се води разследване срещу него, след като е изгасил свещи за Ханука в парламента, протестирайки срещу еврейски празници, а Европейският парламент гласува за свалянето на неговия парламентарен имунитет.

Проевропейският кандидат успя да спечели първия тур на изборите с малко предимство, отбелязва и френският в. „Монд“.

Вотът е от огромно значение за бъдещето на проевропейското правителство, както и по отношение на законодателството за абортите и правата на малцинствата, на фона на трудния момент за Европа заради войната в Украйна, нарастващото влияние на крайнодесни партии и напрегнатите отношения с САЩ, казва френското издание.

„Този резултат ни показва колко силни трябва да бъдем и колко решителни трябва да проявим“, заяви Тшасковски пред своите поддръжници на стадиона в историческия Сандомеж в Източна Полша.

Откакто Доналд Туск стъпи на власт през 2023 г., много ключови инициативи на правителството бяха блокирани от изходящия президент Дуда, отбелязва „Монд“.

Международните отношения значително определяха предизборната кампания, особено въпросът за позицията на Полша в контекста на Европейския съюз и САЩ, подчертавайки конфликта между различни политически концепции.

Социалните теми играят също важна роля в дебатите. Рафал Тшасковски, на 53 години, обеща да подкрепи правото на жени на аборт в страна със строги забрани, както и правата на ЛГБТ общността.

Навроцки, на 42 години, който изпитва възхищение към Доналд Тръмп, твърди, че американският президент му е казал: „Ти ще спечелиш“, по време на своята среща в Белия дом по-рано този месец.

Една евентуална победа на Тшасковски ще позволи на правителството да реализира важни ангажименти, които не бяха изпълнени от настоящата коалиция, повдигайки много разочарования, особено у защитниците на правата на жените, включително тези за аборт, казва френското издание.

Полският президент има ограничени правомощия, но може да налага вето на законодателни инициативи – право, което често използващият Дуда. „При президент Навроцки, правителството вероятно ще бъде парализирано, което може да доведе до разпад на управляващата коалиция“, коментира политологът Анна Матерска-Сосновска. Тя добавя, че успехът му би означавал „възраждане на популистите с неимоверна сила най-късно след две години на следващите парламентарни избори“.

С идването на Доналд Туск на власт, Полша утвърдило позицията си в Европа и заема важна роля на източния фланг на НАТО, изправена пред Русия. В този контекст, Анна Матерска-Сосновска подчертава, че президентските избори са „за основополагающи“, не само за Полша, но и по отношение на стремежа „да се спре антидемократичната популистка тенденция, обхващаща цяла Европа“.

 

Източник БТА
За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук