Напрежението около Иран е нарастващо, като се очаква нова среща между представители на САЩ и Иран в Женева в четвъртък за обсъждане на иранската ядрена програма. Независимо от преговорите, и двете страни планират военни действия, което остава в центъра на вниманието на много западни медии.
Според „Ню Йорк таймс“, президентът на САЩ Доналд Тръмп е предупредил съветниците си, че при провал на дипломацията и неуспех да се предотвратят ирански ядрени амбиции, Вашингтон може да обмисли по-големи военни действия в следващите месеци.
Преговорите в четвъртък сякаш са последен шанс за избягване на конфликт, отбелязва изданието.
Ходът на Тръмп не е окончателно решен, но съветниците му посочват, че вероятността за първоначален удар расте с цел да се накарат иранските лидери да се откажат от ядрените си амбиции.
Обсъждат се различни цели, включително военни бази на Ислямската революционна гвардия и ядрени инсталации, както и обекти свързани с балистичните ракети.
Тръмп е споделил, че ако след нападенията Иран не отговори положително на исканията, възможна е военна интервенция с насоченост към свалянето на аятолах Али Хаменей, пише „Ню Йорк таймс“.
В американската администрация обаче има скептицизъм относно успеха на ударите самостоятелно, като изданието отбелязва, че двете страни работят зад кулисите по предложение за ограничена програма за обогатяване на уран за медицински цели, което би могло да предотврати конфликта.
Иранският външен министър Абас Арагчи изрази оптимизъм относно дипломатическото разрешаване, заявявайки, че не е необходимо да се струпва военна мощ, тъй като това не е полезно.
Натискът остава същественият компонент на преговорите, добавя „Ню Йорк таймс“. САЩ разположиха значителни военни сили в региона, включително два самолетоносача, които напомнят за военната мощ на САЩ през изминалите 23 години.
Правителството на САЩ обаче не е предоставило яснота относно аспектите на военните си действия в Иран, където населението надхвърля 90 милиона души. Тръмп говори основно за предотвратяване на ядрени амбиции, но и други дипломатически мотиви се предлагат от държавния секретар и други дипломати.
Европейски представители, присъствали на конференция за сигурността в Мюнхен, изразиха съмнение относно ефикасността на военния натиск за отказ на Иран от ядрената програма, дори и реакцията сред иранците да бъде националистическа, което би могло да повлияе негативно на действията им.
„Сценарият на конфликт на множество фронтове тревожи Израел“, споделя германският вестник „Франкфуртер алгемайне цайтунг“.
Според медийни източници израелският премиер Нетаняху е посъветвал Тръмп да се въздържа от атака поради непредпазливост относно защитните способности на Израел. По време на войната с Иран през юни, иранските ракети нанесоха значителни щети.
Особено опасно от израелска гледна точка е включването на „Хизбула“, ливанската шиитска група, отбелязва изданието. „Хизбула“ е получила армейска помощ от Иран за разширяване на военните действия при конфликт с Израел.
Тази групировка е намалила значително своите възможности след предишни конфликти, но израелците все още помнят атаки с дронове и ракети, довели до принудително напускане на дома от хиляди израелци, добавя германското издание.
Наскоро Израел засили действието си, свързващо го с натиска на Тръмп, и ливанските медии отразяват въздушни удари. Израел осъществи списък с почти 1200 предполагаеми цели, според които биха реагирали при намеса на „Хизбула“.
Американският „Уолстрийт джърнъл“ също разглежда възможността за подкрепа за Иран при американски действия.
Иран се опитва да установи военни връзки с Китай и Русия, но тези страни не показват готовност да действат в защита на Иран. В съвместни учения с Русия показват военна готовност, но те не сравняват на фона на американската мощ.
Иран се стреми да увеличи запасите на ракети и противовъздушна отбрана след предишните конфликти, но Иран се сблъсква с остра несигурност относно пряката военна помощ от мощните си съюзници.
„Те не биха рискували интересите си заради Иран“, каза бивш служител на израелската армия. „Биха искали режимът да оцелее, но не биха се противопоставили на САЩ“, добави експертът.
Списание „Тайм“ повдига въпроса за правото на Тръмп да действа военен срещу Иран. „Краткият отговор е не. Няма основания за началото на военни действия“, заяви експерт. Президентите имат известни правомощия, но те са ограничени до извънредни ситуации, а ситуацията с Иран не попада в тези параметри.
„Става въпрос за нападение на суверенна държава, което е сам по себе си акт на война. Конституцията предоставя правото да обявява война единствено на Конгреса“, заключи експертът в интервю за „Тайм“.
