Европейските съюзници на Украйна, събрали се днес в Париж, единодушно се обявиха против каквото и да било премахване на санкциите, наложени на Русия. Франция и Обединеното кралство изразиха готовност да разположат войски в Украйна като „гаранция за сигурност“, предаде АФП.
В тази връзка френско-британска мисия ще замине „в следващите дни за Украйна“, обяви френският президент Еманюел Макрон. Париж и Лондон вече са водещите страни в мобилизацията в подкрепа на страната, която бе нападната от Русия преди малко повече от три години.
Тази мисия ще трябва също така да подготви „какъв ще бъде форматът на украинската армия“, която остава основната „гаранция за сигурност“ на Киев, уточни Макрон след срещата, в която участваха около 30 държави.
По икономическата тема страните, подкрепящи Украйна, „единодушно взеха решение“, че санкциите срещу Москва не бива да се отменят, въпреки че Вашингтон обмисля такъв ход, увери френският президент.
„Има консенсус, че сега не е моментът за вдигане на санкциите“, заяви категорично британският премиер Киър Стармър. „Напротив, обсъдихме как да ги засилим“, добави той, като изрази задоволство, че Европа се „мобилизира“ за мира в Украйна „в невиждан мащаб от десетилетия“.
„Ние ще бъдем в готовност да приведем в действие мирно споразумение когато неговият вид бъде изяснен и ще работим заедно, за да гарантираме сигурността на Украйна, така че да може да се отбранява и възпира (атаки) в бъдеще“, заяви Стармър на пресконференция в Париж след срещата с украинския президент Володимир Зеленски и други лидери от т.нар. коалиция на желаещите. Те се събраха във френската столица, за да обсъдят как да бъде засилена позицията на Киев преди предстоящи мирни преговори и каква роля може да играе коалицията, ако бъде постигнато мирно споразумение с Русия, отбелязва Ройтерс.
„Би било груба грешка да бъдат премахнати“, заяви на свой ред германският канцлер Олаф Шолц. „Това няма никакъв смисъл, докато мирът не бъде реално възстановен, а за съжаление, сме все още далеч от това.“
Докато Русия от няколко седмици води разговори с Вашингтон, който на всяка цена иска примирие в Украйна, участниците в срещата в Париж демонстрираха голямо недоверие, посочва АФП. Подобно на украинския президент Володимир Зеленски, който заяви, че Русия не желае „никакъв вид мир“, а се опитва да протака преговорите, за да заграби повече украинска земя..
„Украйна имаше смелостта да приеме безусловно примирие. Нямаше никакъв руски отговор, а само нови условия (поставени от Москва) и засилени удари“ срещу Украйна, обобщи Макрон, критикувайки стратегията на Кремъл: „Да се преструва, че ще започне преговори, за да обезкуражи противника, и в същото време да засилва атаките“, каза той.
Под натиска на САЩ Киев прие на 11 март 30-дневно прекратяване на бойните действия. Във вторник, след разговори с посредничеството на Вашингтон в Саудитска Арабия, беше обявено споразумение, при определени условия, за частично спиране на огъня в Черно море и мораториум върху ударите срещу енергийни обекти. Москва поиска и премахване на ограниченията върху износа на руски селскостопански продукти – идея, която се подкрепя от Белия дом.
Целта на срещата в Париж беше да се заяви позицията на Украйна и нейните поддръжници, докато Русия и САЩ водят директни разговори, както и „да се финализират“ „гаранциите за сигурност“ за Украйна в случай на евентуален мир.
Въпреки единодушието за санкциите европейските съюзници на Украйна не постигнаха съгласие по предложението за разполагане на чуждестранни въоръжени сили в страната, които да гарантират прилагането на евентуално мирно споразумение и само някои от тях искат да участват, предаде АП.
Френско-британското предложение за разполагане на европейски контингенти в Украйна „не среща пълно единодушие“, призна френският президент, но обеща, че в случай на мир ще има „сили за гарантиране на сигурността“ от няколко европейски държави, като това няма да отслаби източния фланг на НАТО.
Тези войски „нямат за цел да бъдат мироопазващи сили, да бъдат разположени по линията на съприкосновение или да заменят украинските войски“, подчерта Макрон. Те ще бъдат изпратени на „някои стратегически места, предварително договорени с украинците“, и ще имат „възпиращ характер“, уточни той.
Говорителката на Министерството на външните работи на Русия Мария Захарова обвини Франция и Великобритания днес, че изготвят планове за „военна намеса в Украйна“ под прикритието на мироопазваща мисия. Тя предупреди, че такава интервенция може да доведе до пряк военен сблъсък между Русия и НАТО, предаде ТАСС.
Срещата на „коалицията на желаещите“, както я нарече Еманюел Макрон, продължи повече от три часа в Елисейския дворец.
Сред лидерите на страни от ЕС и/или НАТО, които участваха, бяха италианският премиер Джорджа Мелони, полският министър-председател Доналд Туск, българският премиер Росен Желязков, както и вицепрезидентът на Турция Джевдет Йълмаз.
България предлага да бъде сформиран многонационален морски координационен център за осигуряване безопасността на корабоплаването в западната част на Черно море и да бъде домакин на този център, съобщи правителственият пресцентър. „Целта е да бъдат установени насоки за корабоплаването и да се осъществяват дейности по мониторинг – по въздух и по вода, както на критичната инфраструктура, така и на всички потенциални враждебни действия в територията на Черно море“, заяви премиерът Желязков след участието си в срещата. По думите му възстановяването на търговското корабоплаване е изключително важно, защото засяга не само граничещите държави, но и изцяло стокооборота в посока Изток – Запад.
Форумът се проведе след поредица от политически и военни срещи, организирани от средата на февруари от Париж и Лондон, паралелно с преговорите, водени от администрацията на Тръмп с Киев, от една страна, и с Москва, от друга.
Европейските лидери препотвърдиха дългосрочната си подкрепа за Украйна, но не постигнаха особен напредък по въпроса каква роля може да изиграят при предоставянето на гаранции за сигурност, ако бъде сключено споразумение за мир с Москва, посочи Ройтерс.
Третата среща на „коалицията на желаещите“ отразява нарастващото безпокойство сред европейците, че САЩ вече не са опора за Украйна в тригодишната война с Русия. Президентът на САЩ Доналд Тръмп, който встъпи в длъжност на 20 януари, каза, че иска да договори бърз край на войната. Но серията от двустранни преговори между САЩ и воюващите страни още не е довела до значително намаляване на военните действия, допълва агенцията.
Вчерашната среща на европейските лидери, посветена на Украйна, е водеща тема в западния печат.
Европейските лидери заявиха подкрепата си за Украйна на срещата в Париж и постигнаха съгласие, че сега „не му е времето“ да отменят санкциите срещу Русия. Разногласията по отношения на френско-британските планове за даване на гаранции на Украйна при евентуално примирие обаче остават, пише британският в. „Гардиън“.
Британското издание обръща внимание на думите на френския президент Еманюел Макрон, че на срещата е било постигнато единодушие, че санкциите срещу Москва не следва да бъдат отслабвани, докато „явно не се установи мир“ в Украйна.
Третата среща на това, което Франция и Обединеното кралство наричат „коалиция на желаещите“ за Украйна, бе свикана на фона на ширещите се опасения, че американският президент Доналд Тръмп може би обмисля облекчаване на част от санкциите срещу Русия, за да се съгласи Москва на сделка за частично примирие.
В. „Ню Йорк таймс“ се фокусира върху думите на Еманюел Макрон, че „коалиция на желаещите“ ще продължи да подкрепя Украйна във войната срещу Русия и че ще допринесе за съхраняването на евентуален мир – включително чрез разполагането на войници на украинска територия след края на конфликта.
Макрон обаче каза още, че подробностите за идеята за разполагане на войници все още се уточняват и че няма много детайли за това кой от желаещите какво точно е готов да направи.
Идеята за разполагане на войници в Украйна е повод за разделение сред европейските страни, пише в. „Дейли телеграф“.
Британският всекидневник отбелязва, че Италия и Полша са против това да изпращат свои войници в Украйна, а Макрон е казал, че не е необходимо единодушие при вземането на това решение.
„Дейли телеграф“ се спира също върху думите на Макрон, че руският президент Владимир Путин само се „преструва“, че иска мир.
Британското издание обръща внимание и на думите на украинския президент Володимир Зеленски, че Путин не е готова за директни преговори с Украйна.
Друг интересен момент от днешния печат е фокусът върху думите на Зеленски, че скоро Путин ще умре.
В. „Таймс“ се фокусира върху изказването на Зеленски пред Юровижън нюз (Eurovision News), че Путин е към края на живота си и че щом той умре, на инвазията в Украйна ще бъде сложен край.
„Той ще умре скоро – това е факт, и всичко ще приключи. Аз съм по-млад от него, така че заложете на мен. Аз имам по-добри шансове от него“, изтъкна 47-годишният Зеленски.
„Таймс“ отбелязва, че Зеленски не е пояснил защо смята, че 72-годишният Путин скоро ще умре. Британското издание пише, че от години има слухове, че Путин страда от болестта на Паркинсон или че е болен от рак, но че тези слухове не са потвърдени.
