Прекратяването на транзита на руски природен газ през Украйна след изтичането на договора от 2019 г. е тема от голямо значение в международните медии.
Украинският президент Володимир Зеленски отдавна е предупреждавал, че няма да възобнови петгодишния договор, който изтече в полунощ на 31 декември, коментира „Ню Йорк таймс“. Тази спогодба бе подписана преди началото на руската инвазия, но след анексията на Крим, уточнява изданието.
Газопроводът „Уренгой-Помари-Ужгород“ е създаден по време на съветската епоха и е предназначен за пренос на сибирски газ към европейските пазари. С този газопровод Русия запази последния важен маршрут към Европа след саботажа на „Северен поток“ през 2022 г. и спирането на транзита на газ през Беларус към Полша, добавя „Ню Йорк таймс“.
Целта на Украйна и нейните западни съюзници е да отслабят капацитета на Москва да финансира военни действия и да ограничат влиянието на Кремъл чрез енергийния сектор в Европа, посочва вестникът. Според експерти затварянето на газопровода може да намали приходите на Русия от газ с около 6,5 милиарда долара годишно.
Спирането на транзита също така носи рискове за Украйна, отбелязва „Ню Йорк таймс“. Според военни анализатори, Русия може да реши да атакува украинската газова инфраструктура, която досега оставаше непокътната.
Изтичането на споразумението за газов транзит бе предвидено отдавна, което позволи на европейските нации да се подготвят. Не се очаква значително въздействие върху цените на газа, тъй като съществуват алтернативни източници на доставки, съгласно „Ню Йорк таймс“.
През 2021 г. Русия осигуряваше над 40% от газовия внос в ЕС, но след три години от началото на конфликта в Украйна този процент значително е намалял до под 15%. Междувременно, през миналата година, газопроводът през Украйна е осигурявал само около 5% от газовите доставки в Европа. Прекъсването на тези потоци може да увеличи натиска върху газовия сектор, предвижда изданието.
Цените на газа през последната година нараснаха с над 50%, макар и да остават под високите нива, регистрирани веднага след началото на инвазията, допълва „Ню Йорк таймс“.
В. „Уолстрийт джърнъл“ разглежда действията на ЕС, за да намали зависимостта си от руските газови доставки, като например ограничения в потреблението и разнообразяване на доставките. Търсенето на газ в ЕС вече е спаднало с 18% спрямо 2022 г., а в края на октомври миналата година ЕК съобщи, че газовите хранилища в страните членки са запълнени на 95%.
В същото време, по време на конфликта, държави като Германия ускориха изграждането на терминали за втечнен природен газ, за да доставят синьо гориво от САЩ и Катар. Държавите от ЕС също увеличиха доставки от Норвегия, Азербайджан и Алжир, подчертава американския вестник. Според прогнозите на ЕС, през 2023 г. Норвегия ще бъде основният доставчик, предоставяйки около 30% от вноса на газ в блока, следван от САЩ с 19%, сочи „Уолстрийт джърнъл“.
Словакия, Унгария и Австрия все още разчитат на руски газ, съобщава британският в. „Гардиън“. Единственият активен руски газов маршрут към Европа е „Турски поток“, който доставя газ до Сърбия и Унгария, допълва изданието.
Лидерите на Словакия и Унгария, които са приятелски настроени към Русия – Роберт Фицо и Виктор Орбан, критикуваха спирането на доставките на руски газ през Украйна. Словакия изчислява, че може да загуби около 150 милиона евро заради увеличени такси. Фицо дори заплаши Киев, че ако прекъсне доставките на руски газ, Словакия ще преразгледа доставките на електрическа енергия за Украйна, според „Гардиън“.
Стотици хиляди жители на сепаратисткия молдовски регион Приднестровие са на прага на зимни месеци без отопление и електричество, съобщава „Политико“.
На рано сутринта в сряда местните власти в оспорваната територия изразиха, че прекратяват доставките на топла вода и отопление за жилищата заради недостиг на газ. Хората бяха посъветвани да уплътнят прозорците си при студени температури около нулата, пише още „Политико“.
Станислав Секриеру, съветник по националната сигурност на Молдова, заяви пред изданието, че Русия „използва износа на енергия“, за да „дестабилизира Молдова икономически и социално, да отслаби реформаторското правителство преди изборите и да предизвика политическо желание за завръщане на проруските сили в управлението“. Секриеру също така добави, че Молдова, която ревностно подкрепя Украйна и вече е кандидат за членство в ЕС, не е изправена пред „енергийна криза“, а по-скоро пред „умислено предизвикана криза за сигурност“ пред парламентарните избори през 2025 г.
В Молдова през лятото предстоят важни парламентарни избори. Предложенията за записване на стремежа към членство в ЕС в молдовската конституция бяха одобрени на референдум, проведен едновременно с президентските избори през октомври, отбелязва „Политико“. Санду предложи хуманитарна помощ за Приднестровието, но местните водачи засега отхвърлят въпросната оферта.
Водещите европейски политици предупреждават, че Приднестровието е значителна пречка за присъединяването на Молдова към ЕС, тъй като в контролираната от сепаратистите област се намират над хиляда руски войници, отбелязва „Политико“.
