Европейският съюз одобри безлихвен заем от 90 млрд. евро за Украйна, след като плана за използване на замразени руски средства се провали, съобщава британският вестник „Файненшъл таймс“.
Средствата ще бъдат осигурени от бюджета на съюза, след като лидерите не стигнаха до консенсус относно предложението за руски активи.
Споразумението за финансиране е жизненоважно за Киев, точно в момент, когато Европа търси начин да запази влиянието си в мирните преговори, водени от САЩ, относно продължаващата почти четиригодишна война на Русия в Украйна.
Председателят на Европейския съвет Антонио Коща заяви, че „Ние изпълнихме обещанията си“, след като ЕС одобри заема.’
Лидерите се ангажираха да не напуснат срещата в Брюксел без споразумение за финансова помощ на Украйна, чийто бюджет е зависим от европейски средства.
След срещата, френският президент Еманюел Макрон подчертал, че „Липсата на решение би била катастрофа“.
След над 16 часа преговори, лидерите се споразумяха за заем от 90 млрд. евро от капиталовите пазари, гарантиран с неизползвани средства от общия бюджет на ЕС, за да подпомогнат Украйна през следващите две години.
Политическото решение да се финансира Украйна чрез фондовете на ЕС, а не руски активи, е удар за германския канцлер Фридрих Мерц и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, които настояваха за репарационни заеми, отбелязва „Файненшъл таймс“.
След срещата Де Вевер изрази радост, като каза: „Европа спечели, избегнахме хаоса и разделението“.
Франция и Италия предложиха да се използва общият бюджет на блока, според британското издание.
Въпреки че всички страни обявиха успех, това не е решението, което Германия и ЕС искаха, според изданието „Политико“.
Деинституционализирането на плана за руски активи по време на дискусиите показа, че бюрократичната структура на ЕС забавя действията, дори в критични ситуации, коментира „Ню Йорк таймс“.
Вместо това, европейските лидери решиха да изпратят средства към Украйна чрез заем с гаранция от бюджета на ЕС, какъвто план е по-труден за изпълнение, но ще осигури необходимите средства за Киев.
Коща увери, че заема ще успее да покрие спешните нужди на Украйна и ЕС запазва правото си на замразените руски средства за в бъдеще, напомня „Ню Йорк таймс“.
През последните седмици споровете относно руски активи показаха, че различията в ЕС остават пречка за бързо решение в важни моменти. Въпреки провала на плана, лидерите смятат, че алтернативното решение ще постигне необходимите цели без да задължава Украйна да връща заема, освен ако Русия не плати репарации.
За германския канцлер Мерц, който се стреми да се утвърди като водеща фигура в Европа, срещата в Брюксел завърши с провал, според френския „Монд“. Мерц дойде с две цели: да убеди страните да използват руски активи за финансиране на Украйна и да потвърди споразумение за свободна търговия с Меркосур в Бразилия.
Според Мерц, ключовото е авторитетът на Европа. Но по въпроса за репарационния заем той не успя да наложи мнението си на белгийския премиер, който се тревожеше за рисковете.
Фламандският министър-председател се пошегува, казвайки че е „по-лош от Орбан“, потвърдявайки две позиции в преговорите. Въпреки опитите да наложи споразумение, италианският министър-председател Джорджа Мелони застана настрана.
Макрон обяви, че е време да се разговаря с Путин в контекста на американските усилия за спиране на войната в Украйна, според „Фигаро“.
Той добави: „Наблюдавам, че някои хора разговарят с Путин“, визирайки американския президент Тръмп.
„Затова е важно да намерим начин за възобновяване на разговорите с руснаците, иначе ще обсъждаме теми чрез посредници, което не е оптимално“, завърши Макрон.
