Премиерът на Великобритания Киър Стармър обяви, че страната ще признае палестинската държава през септември, ако Израел не сложи край на военните действия в Газа.
Това заявление е значителна промяна в дългосрочната политика на Великобритания, съобщава „Гардиън“. Изданието отбелязва, че така Лондон фактически признава правото на палестинците на самоопределение, без да засяга сложни въпроси като териториален статут.
Според „Гардиън“, един от стимулите за решението на Стармър е било „мълчаливото одобрение“ от страна на американския президент Доналд Тръмп, който в понеделник заяви, че „не би имал проблем, ако Стармър признае Палестина“. От друга страна, изданието „Политико“ отбелязва, че Стармър е бил мотивиран от своята Лейбъристка партия и от решението на Франция да признае палестинската държава.
Изданието подчертава, че това решение е сериозен поврат в британската политика за Близкия изток, след интензивни усилия от депутати на управляващата Лейбъристка партия.
„Гардиън“ посочва резултатите от проучване на „Сървейшън“, което показва, че 49% от британците подкрепят, а само 13% се противопоставят на признаването на палестинската държава. Освен това, почти пет към едно, хората настояват правителството да бъде по-критично спрямо действията на Израел в Газа.
Въпреки това, „Телеграф“ разкритикува обещанието на Стармър, заявявайки, че условията за признаване на Палестина „не са реалистични“, и смятат, че в Йерусалим това ще се възприеме критично, подобно на ултиматум само за една страна, поставяйки срок до сесията на Общото събрание на ООН през септември.
Според „Телеграф“, докато „Хамас“, който е инициатор на конфликта от 7 октомври 2023 г., остава неизяснен, Израел ще бъде принуден да поеме цялата отговорност за приключването на войната.
Британският „Индепендент“ цитира д-р Джули Норман, експерт по въпросите на Близкия изток, която прогнозира, че Лондон може да признае Палестина, но е малко вероятно ООН да подкрепи това, поради потенциалната пречка от САЩ.
Тя обяснява, че „в краткосрочен план това е дипломатическа тактика, която би могла да доведе до промени в политиката на страната“.
„Обаче, ако страните се съберат за дългосрочни преговори, това ще постави Палестина в по-добра позиция. Признаването няма да предизвика незабавна промяна, но вярвам, че ще окаже влияние“, добавя тя.
Винсънт Фийн, бивш генерален консул на Великобритания в Йерусалим, подчертава, че признаването на Палестина би означавало британско приемане на палестински паспорти като валидни за държава. Според него, това няма да засегне британския иммиграционен режим или да предизвика наплив на палестински бежанци.
Сър Винсънт добавя, че е „много важно“ да се направи разлика между признаването на независима политическа единица и отделни управления.
„Необходимо е да се подчертае, че британското правителство признава държави, а не правителства. Следователно, de facto то не признава президента на Палестина (Махмуд) Абас като лидер на ООП и Палестинската автономия“, подчертава той.
Според „Ню Йорк таймс“, изказването на Стармър е рязка промяна, отразяваща значителния натиск, под който е неговото правителство. Изданието цитира критици на британската политика, които твърдят, че палестинската държавност не трябва да бъде използвана като средство за преговори. Освен това се изтъква, че такова решение няма да помогне на хуманитарната ситуация в Газа и ще лиши Великобритания от влияние върху Израел в бъдещи преговори.
„Разбирам намерението, но не виждам ползата“, споделя Арън Дейвид Милър от „Карнеги Ендаумънт“ пред „Ню Йорк таймс“.
Изданието подчертава и историческата роля на Великобритания в създаването на Израел, припомняйки, че през 1917 г. тя обявява подкрепа за „национален дом за еврейския народ“ в тогавашната Палестина. След обявлението на Франция за признаване на палестинската държава, Великобритания и Франция ще изпратят политическо послание и ще си партнират с Русия и Китай, оставяйки САЩ с отворено вето каквато и да е подкрепа за палестинската държава.
