Западните медии днес анализират коментарите на американския президент Доналд Тръмп и напрежението между САЩ и Европа.
Според „Гардиън“, изказванията на Тръмп подчертават, че концепцията за „общи ценности“ с неговото правителство е напълно неадекватна. Страните по света се опитват да се адаптират, а Великобритания, за да избегне бъдещи затруднения, трябва да преосмисли отношенията си с Европа.
Изданието смята, че е погрешно да се вярва, че натискът върху Европа идва само от Тръмп.
През 2011 г. тогавашният министър на отбраната на САЩ Робърт Гейтс напомни, че американците ще загубят търпение, ако Европа не повиши военните си разходи, споменава „Гардиън“. Всъщност основната причина за стратегическото мислене във Вашингтон е не Русия, а китайската армия и рисковете в Азия. Дори и следващата администрация да е по-умерена, тази основна насока няма да се промени, допълва изданието.
Друг британски вестник, „Телеграф“, отбелязва, че крал Чарлз Трети и кралицата планират пътуване до САЩ, за да отпразнуват 250-ата годишнина от независимостта на страната.
Театралното събитие включва крал, кралица, президент и първа дама на дансинга, заедно с шеги за Войната за независимост, отбелязва „Телеграф“.
Изданието споменава, че въпросът за Гренландия не се нуждае от дълго обяснение.
Гренландия е част от Дания, а датското кралско семейство е дългогодишен съратник на британското; Чарлз Трети осъзнава риска от действия, които биха застрашили датския суверенитет, казва „Телеграф“.
Източници от двореца изразили недоумение относно „лошото разбиране“ на механизма на държавните визити от онези, които искат кралят да отмени своето пътуване. Според тях, монархът действа по съвет на правителството и личните му мнение нямат значение.
Идеята кралят да повлияе дипломатически на Доналд Тръмп относно Гренландия „не е обсъждана“, коментира друг източник.
Вестник „Файненшъл Таймс“ публикува статия с заглавие „Може ли ЕС да устои на Доналд Тръмп в търговска война?“.
„Ако Тръмп наложи мита от 1000 процента, няма да се замисли“, казва Агат Демаре, икономист в Европейския съвет за външна политика. „ЕС е различен – прагматичен и хладнокръвен. Ако Тръмп реши да ескалира напрежението, той винаги има предимства.“
Поддръжниците на по-твърд подход към Тръмп обаче твърдят, че Европа не е напълно беззащитна. Георг Рикелес от Европейския политически център подчертава, че макар САЩ да имат влияние, обратното също е вярно.
„И двете страни могат да оказват натиск върху другата, но истинският въпрос е в единството и решимостта. Европейците, които имат най-много на линия, също така имат най-силния стимул и възможности да спечелят“, казва той.
Американският „Уолстрийт джърнъл“ съобщава, че през последните месеци европейските лидери са реагирали на желанието на Тръмп да придобие Гренландия с един и същи отговор: територията не е за продан. Сега обаче те бързат да организират срещи с него относно бъдещето на Гренландия, заради заплахите на президента за високите мита.
Тази промяна отразява метода на Тръмп: да прави смели искания, да заплашва с икономически последици, след което да чака опонентите му да се оттеглят, добавя „Уолстрийт джърнъл“.
„Ню Йорк Таймс“ междувременно акцентира на канадския премиер Марк Карни, който не споменава конкретно САЩ или Тръмп в речта си на Световния икономически форум, но ясно адресира отговорността за „разрива“ в международната сфера.
Според изданието, агресивната позиция на Тръмп по отношение на Гренландия е предизвикала опасения сред канадците, че той може да поиска Канада да стане 51-ият щат на САЩ.
Карни подчерта, че ангажиментът на Канада към НАТО не подлежи на съмнение. Все пак, не е уточнено дали НАТО би отговорил с военна сила при нападение на членка, отбелязва „Ню Йорк Таймс“.
На другия полюс, „Политико“ акцентира, че Русия може да вижда Гренландия като „перфектно решение“ на украинския конфликт. Тази несъответстваща позиция кореспондира с целенасочената стратегия за отслабване на западната солидарност, докато вниманието на Тръмп е на друго място.
Буквално в „Телеграм“, руският политически аналитик Сергей Марков коментира, че „Гренландия е идеалният балансьор“. Според него, напрежението между Европа и САЩ може да доведе до разпад на НАТО, което би принудило ЕС да преосмисли политиката си спрямо Русия.
Също така „Политико“ отбелязва, че растящият интерес на Тръмп към Гренландия подновява идеята за създаване на европейски аналог на Съвета за сигурност на ООН, където водещи лидери да са способни да реагират бързо в ситуации на криза.
Германският евродепутат Сергей Лагодински предлага създаването на такъв съвет, включващ водещите страни от „голямата шестица“ — Германия, Франция, Италия, Испания, Полша и Великобритания, както и два ротационни поста за по-малки нации и председателя на Европейския парламент.
Според предложението, съветът ще бъде сформиран чрез нов междуправителствен договор, което би го направило съвместим с правото на ЕС, без да е необходимо единодушие за решенията в отбраната и допуска участие на не-ЕС държави, като Великобритания, коментира „Политико“.
