Москва освободи за седмица голяма част от територията, която Украйна контролираше в продължение на седем месеца. Русия изтласка украинските сили от по-голямата част от територията, която те контролираха в руския регион Курск през изминалата седмица, повдигайки въпроси дали едноседмичното прекъсване на разузнавателната подкрепа от САЩ е оказало съществено влияние върху руската контраофанзива.
САЩ заявиха, че във вторник вечерта са възстановили обмена на разузнавателни данни и военната помощ за Украйна, след като Киев се съгласи с план за прекратяване на огъня, обсъждан в продължение на девет часа в саудитската столица Рияд.
Руските усилия за превземане на Курск се засилиха на 6 март – ден след като Белият дом прекъсна военната и разузнавателна помощ за Украйна.
Според украинския генерален щаб руските сили са атакували 32 пъти в Курск.
Според руски военни репортери Москва е поставила този фронт като приоритет, премествайки там някои от най-добрите си оператори на дронове, за да предотврати украински контраатаки.
Ситуацията се изясни още повече в петък, 7 март, когато руските сили атакуваха украинските гранични райони в Суми за първи път от началото на войната през 2022г., опитвайки се да обкръжат украинските сили в Курск от юг и да прекъснат снабдителните им линии.
В събота руските войски превзеха няколко селища северно от Суджа – основната украинска крепост в Курск и започнаха да обстрелват самия град. В една от операциите руски войници проникнаха в индустриалната зона, като пропълзяха навътре по един газопровод.
Британският вестник Daily Telegraph съобщи, че Украйна обмисля изтегляне, за да избегне обкръжението, но главнокомандващият украинската армия Олександър Сирски заяви в понеделник: „Няма заплаха от обкръжение на украинските части в Курска област.“ Все пак той изпрати подкрепления от дронове и средства за електронна война.
До вторник руското министерство на отбраната обяви, че е превзело повече от 100 кв. км в Курск, включително дузина селища.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков съобщи в сряда, че Суджа е „освободен“.
„Данните от нашата армия показват, че войските ни успешно напредват в Курска област, освобождавайки онези райони, които бяха под контрола на украинските бойци“, каза той.
По-късно в сряда руският президент Владимир Путин посети Курск за първи път от месеци, а ден по-късно Кремъл заяви, че операцията в региона е във финалната си фаза.
Украйна изненада Русия с контраофанзивата си през август миналата година, успявайки с една единствена дивизия от 11 000 войници да задържи приблизително 78 000 руски военни, забавяйки напредъка на Москва в Източна Украйна и принуждавайки Путин да потърси помощта на 12 000 севернокорейски наемници през ноември.
Според вашингтонския институт Институт за изучаване на войната, руските сили са успели да превземат 655 кв. км до миналия месец – това е над половината от територията на Курск, която Украйна контролираше в разгара на операцията си.
Украйна проведе изненадващи офанзиви в началото на януари и февруари, за да укрепи позициите си, подчертавайки стратегическото значение на Курск.
Украинският военен анализатор Петро Черник заяви, че „Путин е дал твърдата заповед да изтласкат нашата групировка оттам до 9 май, а ако това не се случи, за него това ще бъде сериозно идеологическо поражение“.
Украински правителствен източник каза пред сп. „Тайм“, че прекъсването на разузнавателната помощ от САЩ е изиграло ключова роля в руското настъпление, тъй като Украйна не е могла да засече излитането на руски бомбардировачи и изтребители или да използва американски разузнавателни данни за насочване на най-прецизните си оръжия.
След като бившият президент на САЩ Джо Байдън разреши на Украйна да използва американски ракети ATACMS за удари дълбоко в Русия през ноември, говорителката на руското външно министерство Мария Захарова заяви, че този ход е „пряко въвличане на САЩ и техните сателити“ във войната.
Европа на помощ?
Европейците се опитаха да намерят алтернативи на американското разузнаване и на сателитната система на Илон Мъск Starlink, която украинските сили използват за комуникация и координация на артилерийския огън.
Четири европейски сателитни оператора – от Франция, Испания, Великобритания и Люксембург – обявиха пред „Файненшъл Таймс“ в петък, че предлагат свои услуги като заместител на Starlink.
Компанията Maxar Technologies, която предоставя сателитни изображения, заяви, че европейските правителства са могли да споделят нейни снимки с Украйна, въпреки че САЩ са спрели да го правят.
Европа също ускори доставките на оръжия, за да предотврати украински загуби, подобни на тези от началото на 2024 г., когато военната помощ на САЩ беше замразена за шест месеца.
Украинският министър на отбраната Рустем Умеров в събота се срещна с представители на осем северноевропейски и балтийски държави – Дания, Исландия, Норвегия, Швеция, Финландия, Латвия, Естония и Литва – за координация на оръжейните доставки.
Украйна преговаря и с Полша и Литва за разширяване на съвместното производство на оръжия и боеприпаси.
Умеров подписа два ключови договора с частни компании – с германската Diehl Defence за системи за противовъздушна отбрана IRIS-T и с британската Anduril за производство на дронове.
Германия, която е предоставила 37 млрд. евро военна и финансова помощ на Украйна, обяви на 6 март, че ще увеличи разходите си за отбрана до 1 трилион евро.
Украйна също така разширява вътрешното си военно производство, като вече осигурява 40% от собствените си оръжия.
Дълбоки удари в Русия и Украйна
Украинските атаки дълбоко в руска територия продължиха дори след прекъсването на разузнавателната помощ от САЩ.
Миналата седмица Русия също нанесе един от най-мащабните си комбинирани удари с дронове и ракети срещу Украйна.
Според данни на вашингтонския институт Институт за изучаване на войната, мащабът на руските атаки е нараснал значително след встъпването в длъжност на президента Доналд Тръмп, тъй като Москва се опитва да засили позициите си преди очакваните мирни преговори.
*Текстът е публикуван в „Ал Джазира“. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ
Още актуални анализи – четете тук
