Навършват се 147 години от обесването на Апостола на свободата Васил Левски. На 19 февруари коленичим отново пред паметника на Левски в центъра на София.
Сякаш за българите по-големият празник е обесването, а не рождението на Дякона. Давани са различни обяснения за това. Дали е чувството за вина, че никой на времето не е успял да го спаси в пътя му към София, дали защото почитаме повече Възкресението, отколкото Рождеството, защото след смъртта си Левски възкръсва в народната памет.
Възпоменателната церемония пред Паметника на Васил Левски ще започне в 18 часа в сряда, а преди нея – от 17 часа в „Света София” ще се състои Архиерейска панихида.
Встъпителни думи ще произнесе кметът на София Йорданка Фандъкова, ще прозвучат слова от президента Румен Радев и от писателката Здравка Евтимова. Ще участва и председателят на Народното събрание Цвета Караянчева.
Есето си, посветено на героя на България, ще изпълни ученичката Михаела Дакова от 11-ти клас в Националния учебен комплекс по култура в Горна Баня.
През годините Левски е бил идеал на най-различни хора, понякога с противоположни политически възгледи.
Има много исторически и литературни мистификации и едната от тях е свързана със знаменитата строфа от стихотворението на Христо Ботев за Левски. Изследователят на творчеството на Ботев Илия Тодоров твърди, че автентичната строфа за бесилото в стихотворението „Дякон Васил Левски“ не е „виси на него със страшна сила“, а „Със страшна сила зимата пее свойта зла песен“. Това е станало заради разместен куплет и пунктуация в по-късната редакция на стихотворението от Захари Стоянов и така тръгва като крилат израз, превърнал се в шаблон.
Васил Левски е заловен на 27 декември 1872 г. при Къкринското ханче. И до днес не е доказано кой е предателят на Апостола.
Часове след залавянето му турците не са знаели кого точно са задържали. Апостолът е отведен в София, където е изправен пред съд.
Васил Левски изгражда защитата си на основите на правата на християните, според турския Хатихумаюн, за да не издаде някого и вътрешната революционна организация.
Няколко пъти той заявявал, че е търсил законни пътища за изменение на живота в Империята. Левски се разграничава от дейността на Димитър Общи, за да избегне криминални обвинения.
Смъртната присъда е издадена на 14 и е потвърдена на 21 януари 1873 г. Процесът завършва, а според историците, комисията, съдила Апостола, е иззела функциите на съд, което е недопустимо по законите на самата империя.
60 подсъдими са осъдени на затвор и заточение и двама са обесени — Димитър Общи и Васил Левски. Апостолът увисва на бесилото на 18 февруари 1873 г., но традиционно датата се отбелязва на 19 – тогава той още не е навършил 36 години.
