Днес унгарският министър-председател Виктор Орбан представи нова инициатива за достъпни кредитни линии за малките и средни предприятия, като лихвеният процент ще бъде фиксиран на 3%. Програмата ще стартира в понеделник, според информация от Ройтерс.
Орбан, управляващ от 2010 г., се изправя пред сложна предизборна ситуация преди парламентарните избори през пролетта на 2026 г., тъй като унгарската икономика е в стагнация и инфлацията затруднява централната банка да намали лихвите, твърдят анализатори.
Новата кредитна инициатива следва предишните субсидии за ипотечни кредити за хора, купуващи жилище за пръв път, които бяха представени миналия месец. Лихвите по тези кредити са наполовина на стандартните ставки.
Референтният лихвен процент на Унгарската централна банка е 6,5%, напомнят от Ройтерс.
Предоставените заеми за бизнеса ще бъдат налични при фиксирана лихва от 3%, с максимален размер от 150 милиона форинта (454 250 долара), заяви Орбан на пресконференция. Той добави, че се обмислят и данъчни облекчения за бизнеса, свързани с трудовата заетост, но повече информация не беше предоставена.
Националната банка на Унгария съобщи миналата седмица, че правителствените мерки, включително увеличенията на заплатите в държавния сектор и помощите за жилищно настаняване, биха могли да увеличат разполагаемия доход на домакинствата с 1,5% от брутния вътрешен продукт до 2026 година.
Банката смята също, че достъпните жилищни кредити ще предизвикат растеж на потреблението и съответно скок в кредитирането. Цените на имотите в Унгария значително се повишиха през последните седмици.
Въпреки това икономистите предупреждават, че увеличаването на разходите преди изборите през следващата година носи фискален риск, а някои се тревожат, че слабият икономически растеж може да доведе до допълнителни повишения на разходите.
Анализаторите от унгарската „О Те Пе Банк“ (OTP Bank) посочват в свой доклад, публикуван по-рано тази седмица, че икономиката на страната ще нарасне с едва 0,6% през 2025 г., но темпът на растеж може да се ускори до около 3% през следващата година, предимно благодарение на потреблението, стимулирано от фискалните политики преди изборите.
Според експертите обаче това повишение може да е временно, след което бюджетният дефицит, който би могъл да надвиши 5% от БВП през 2026 г., ще трябва да бъде регулиран.
