Тленните останки на цар Фердинанд I ще бъдат пренесени в България, съобщиха от Фонд „Цар Борис и царица Йоанна“.
След кончината му в град Кобург в Германия през 1948 г. тялото на цар Фердинанд I е положено временно в криптата на католическата църква „Св. Августин“ в същия град.
„В годината на смъртта му погребението на царя във втората му родина България е напълно невъзможно с оглед на политическата ситуация у нас и следвоенния период в цяла Европа, въпреки голямото му желание и това на близките му“, се допълва в съобщението, изпратено до медиите.
Пренасянето ще стане до месец.
„След демократичните промени бяха създадени няколко инициативни комитети, чиито усилия в тази посока не се увенчаха с успех, въпреки добрите намерения на организаторите им. Днешните условия на демокрация и уважение към историята позволяват тленните останки на цар Фердинанд да бъдат положени за вечен покой в семейната крипта на любимия му дворец „Врана“ в София. Така ще се отдаде нужната почит към един дългогодишен държавен глава и главнокомандващ, който въпреки редица противоречиви оценки за някои моменти от управлението му е дал много за развитието и модернизацията на държавата ни“, посочват от Фонд „Цар Борис и царица Йоанна“.
Фердинанд I е княз на България от 7 юли 1887 г. до 22 септември 1908 г., когато е обявена Независимостта на България, и цар на България от 22 септември 1908 г. до абдикирането му на 3 октомври 1918 г.
Той управлява България в продължение на 31 години, с което се превръща в най-дълго управлявалия монарх в Третата българска държава.
На 22 септември 1908 г. заедно с провъзгласяване на независимостта на България в църквата „Свети 40 мъченици“ Фердинанд I е обявен за „цар на българите“, с което се възстановява титлата на българските монарси от Първото и Второто царство.
След капитулацията на България в Първата световна война цар Фердинанд абдикира на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си – княз Борис Търновски и напуска страната.
След като напуска България, цар Фердинанд никога не е допуснат да я посети отново, въпреки многократните му настоявания. Умира на 87 години в дома си в центъра на Кобург на 10 септември 1948 г., надживявайки двамата си синове и края на династията в България.
Това значи да отречем признанието на Стамболов, че най големият му грях към България
Това значи да отречем признанието на Стефан Стамболов, че неговият най голям грях към България е този, че е докарал Фердинанд за цар на тази изстрадала страна!!!