През 2006 г. на рождения ден на Путин бе убита Анна Политковская

Анна Политковская е изтъкнат писател и журналист в „Новая газета“ – независим руски вестник, редактиран от носителя на Нобелова награда за мир за 2021 г. Дмитрий Муратов. С течение на времето Политковская и „Новая газета“ стават обект на все по-чести атаки от страна на руските власти. На 7 октомври 2006 г. Политковская е намерена убита в Москва.

Всяка година отбелязваме 7 октомври, за да почетем паметта на Политковская и наследството, което тя остави след себе си. Всяка година виждаме, че условията за свободните медии в Русия се влошават. Нейното убийство се превърна в знак на ускоряване на тъжната тенденция за заглушаване на гласовете на руските опозиционери, активисти на НПО и журналисти. Това се казва в публикация на EUvsDisinfo – проект на европейските власти, създаден през 2015 г. с цел по-добро прогнозиране, справяне и реагиране на продължаващите кампании за дезинформация на Руската федерация, засягащи Европейския съюз, неговите държави членки и държавите в общото съседство.

Защо 2022 г. е различна

Тази година отбелязването на 7 октомври е различно. Пълномащабната война на Русия срещу Украйна, започнала на 24 февруари, промени всичко, както в Русия, така и далеч извън нея, пише EUvsDisinfo.

Тази година е по-ясно от всякога какво означава отсъствието на критична журналистика и независими, качествени медии. Русия се нуждае от хора като Анна Политковская както никога досега.

Жестоки репресии

През тази година руските държавни репресии срещу вестник „Новая газета“ достигнаха своя връх. През март властите отправиха второ официално предупреждение към вестника, а през септември го закриха напълно. Преди това по-голямата част от служителите на вестника бяха прозрели накъде духа вятърът и избягаха от Русия, за да създадат новия вестник „Новая газета Европа“.

Освен това в началото на март в Русия влязоха в сила общи закони за цензура, които оттогава бяха затягани няколко пъти. Повече от 130 медии са обявени за „медийни чуждестранни агенти“.

В сърцето на мрака

Тъй като Русия все повече се спуска в бездната на войната, нейните обществени структури, етични стандарти и обикновена честност са поставени на карта.

Всяка седмица анализираме събитията в руската информационна сфера. Нашата база данни документира дезинформацията, разпространявана по руската държавна телевизия, в брошурите, в ключови онлайн платформи и извън тях.

Сега, по време на пълномащабна война, високопоставени личности изпълват информационната среда с най-подли клевети срещу други хора, по-специално украинците; възхвала на глада и икономическата рецесия; безразсъдни ядрени заплахи, каквито не са чувани дори в годините на пика на Студената война; и пълна лудост, като призива за ядрена бомбардировка на погребението на кралица Елизабет. Но може би най-лошото от всичко е, че чухме откровени призиви за геноцид над украинците, за унищожаване на Украйна като държава и дори за нейното ядрено унищожаване. Информационното пространство е не само въоръжено. То се е превърнало в неприлично.

Думите могат да убиват

Съществува силна връзка между влошаването на журналистиката в руските държавни издания и възхвалата на руското превъзходство и бруталност от страна на войниците на бойното поле. Малтретирането на цивилни граждани, изтезанията, произволните убийства и злоупотребите започват с дехуманизиране на противника. Това е елементарно знание, но Русия го повтаря отново и отново.

Анна Политковская си създаде име, като отиде на терен и интервюираше, документираше и съобщаваше как наистина стоят нещата. Тя накара много руснаци да разберат ужасите на чеченските войни през 90-те години на ХХ век и ситуацията през новото хилядолетие. В продължение на много години беше добре известно, че „Новая газета“ се чете с изключителен интерес не само от руската интелигенция и академичните среди, но и от държавния елит като начин да се получи достоверна информация през мъглата на пропагандата и дезинформацията.

Отбелязваме 7 октомври, като днес оставяме да прозвучат някои от собствените думи на Анна Политковская:

„Живеем в епоха, в която нормалните ценности са изместени. Доброто се нарича лошо, а лошото – добро“.

„Путин, случайно получил в ръцете си огромна власт, я управлява с катастрофални за Русия последици. И аз не го харесвам, защото той не харесва хората. Той не може да ни понася. Той ни презира. Смята, че ние сме средство само за него, средство за постигане на личните му властови цели. Затова той може да прави с нас каквото си поиска, да си играе с нас, както си иска, да ни унищожава, ако пожелае. За него ние сме никой. А той, след като случайно се е изкачил на върха, сега е цар и бог, на когото всички трябва да се кланят и от когото трябва да се страхуват“.

Още международни новини – четете тук.