След протестите, довели до оставката на правителството, в последните седмици се акцентира върху евентуалното участие на президента Румен Радев на предстоящите предсрочни парламентарни избори. Спекулациите се засилиха на фона на новосформираното Движение „Трети март“.
От прессъобщение на президентската институция президентът Румен Радев публично се разграничи от новосформиращата се партия „Трети март“, след като нейни представители го определиха като „неформален лидер“.
В текста на съобщението се припомня позиция на държавния от началото на ноември, в която той отново се разграничава от Движението. Още на 1 ноември, в отговор на въпрос дали обмисля създаване на собствена партия, президентът Радев заяви: „Хората искат подобно развитие на събитията“, но подчерта, че „единствено партията, която лично аз анонсирам, може да бъде моя“. Той бе категоричен, че „Движение „Трети март“, „Движението за президентска република“ и всякакви подобни нямат връзка с мен и президентската институция“.
На 20 декември стана ясно, че Движение „Трети март“ започна процедура по създаване на политическа партия. В Несебър беше обявено създаването на инициативен комитет за учредяване на партия „Трети март“.
Председателят на движението Тихомир Атанасов обяви пред журналисти, че инициативният комитет ще подготви учредителен конгрес и необходимите стъпки за регистрация на политическата формация.
Според публично достъпната информация Движение „Трети март“ е регистрирано първоначално като гражданско сдружение, чиято основна цел е промяна на държавното управление и засилване на президентската власт.
В началото на 2024 година в Патентното ведомство беше регистрирана търговската марка „ПП З-ти март“, а носител на марката е бившата министърка на спорта Весела Лечева, която вече регистрира и „Движение Трети март“. Весела Лечева бе в инициативния комитет за запазване на трети март като национален празник заедно с историка Искра Баева, евродепутата Петър Витанов, и журналиста Явор Дачков.
Инициативният комитет стана факт, след като в проект за промени в Конституцията се предвиждаше промяна на националния празник. Тогава в защита на датата 3 март се обяви и президентът Румен Радев.
Въпреки официалното разграничаване, в политическите среди продължават да циркулират очаквания, че след края на мандата си Румен Радев може да инициира собствен политически проект.
Социологически проучвания през последните години показват стабилно високо лично доверие към президента, което подхранва хипотезата за евентуална партия, създадена и ръководена пряко от него.
Според някои политолози подобен проект би имал шанс за електорален успех, само ако бъде ясно персонализиран и официално обявен от самия Радев – именно теза, която президентът сам формулира с думите си, че не признава „производни“ формации.
В този смисъл „Трети март“ и сходните движения по-скоро се разглеждат като опит за предварително заемане на политическо пространство, отколкото като реален президентски проект.
Към момента Румен Радев не е обявявал конкретни планове за учредяване на партия, а президентската институция поддържа позицията, че държавният глава стои извън текущите процеси на партийно строителство.
