Изявление на президента на Република Молдова Мая Санду, направено в интервю за британски журналисти, отприщи остра политическа реакция в Кишинев и предизвика широк дебат в Румъния и извън нея. Санду заяви, че ако се проведе референдум, лично би гласувала за обединение на Молдова с Румъния – позиция, която досега нито един молдовски президент не е изразявал толкова директно след обявяването на независимостта на страната през 1991 г.
Предистория: между държавността и европейския път
Темата за евентуално обединение между Република Молдова и Румъния има дълбоки исторически корени. Част от днешната молдовска територия – Бесарабия – е била част от Румъния между 1918 и 1940 г., а общият език, културни и исторически връзки продължават да бъдат фактор в политическия и обществения дебат от двете страни на река Прут.
След разпадането на Съветския съюз Молдова пое по пътя на независимата държавност, но този процес остана белязан от вътрешни разделения, влиянието на Русия и нерешения конфликт с Приднестровието. През последните години, особено след руската инвазия в Украйна, въпросите за сигурността и геополитическата ориентация на страната придобиха още по-голяма тежест.
Мая Санду, избрана за президент през 2020 г. и преизбрана в края на 2024 г., се утвърди като проевропейски лидер, за когото стратегическата цел на Молдова е членството в Европейския съюз. Това бе потвърдено и с референдума през октомври 2024 г., когато с минимално мнозинство присъединяването към ЕС бе вписано като стратегическа цел в конституцията.
Какво каза Санду и в какъв контекст
В интервю за подкаста „The Rest is Politics“ Мая Санду говори за трудностите, пред които е изправена малка държава като Молдова – натиска от страна на Русия, уязвимостта на демократичните институции и несигурността в региона. В този контекст тя заяви, че ако има референдум, би гласувала за обединение с Румъния.
Президентката ясно подчерта, че това е нейна лична позиция и че в момента в молдовското общество няма мнозинство в подкрепа на подобна стъпка. Данните от последното проучване на общественото мнение показват, че около една трета от гражданите биха подкрепили обединение, докато близо половината са против.
Именно поради това Санду акцентира, че реалистичната и обединяваща цел остава европейската интеграция, която според нея е ключова за оцеляването на Молдова като демокрация.
Политически реакции в Молдова: обвинения в държавна измяна
Най-острата реакция дойде от най-голямата опозиционна сила – Партията на социалистите на Република Молдова, водена от бившия президент Игор Додон. Социалистите обвиниха Санду в държавна измяна и призоваха прокуратурата и службите за сигурност да започнат разследване.
Според тях изявлението не е просто лично мнение, а акт, насочен срещу молдовската държавност и суверенитет. В позициите си те твърдят, че президентката използва най-висшия пост в държавата, за да прокарва идея за „ликвидация“ на Република Молдова и настояха тя да подаде оставка.
Реториката на социалистите се вписва в по-широкия им политически наратив, който залага на държавната независимост, отделна идентичност и по-близки отношения с Русия.
Реакции в Румъния: подкрепа, но и призиви за предпазливост
В Румъния думите на Мая Санду бяха посрещнати предимно с одобрение, но и с видима доза предпазливост. Представители както на управляващите партии, така и на опозицията подчертаха, че обединение може да се случи единствено при ясно изразена воля на гражданите на Република Молдова.
Политици и анализатори припомниха официалната позиция на румънската държава, формулирана още през 2018 г., че Букурещ е готов за диалог за обединение, когато Кишинев поиска това.
Същевременно бяха отправени предупреждения, че темата не бива да се политизира или използва за пропагандни цели, особено в контекста на войната в Украйна и активната роля на Русия в региона.
Някои румънски политици определиха изявлението като „смело“ и „историческо“, докато други го нарекоха „половинчата стъпка“, подчертавайки, че реалното сближаване между двете държави вече се случва чрез процеса на европейска интеграция.
Макар думите на Мая Санду да нямат пряк институционален ефект, те извадиха на повърхността дълбоки разделения – както в молдовското общество, така и в региона.
Вътре в Молдова изявлението засили конфронтацията между проевропейските и проруски ориентираните сили. Външнополитически то привлече вниманието към уязвимата позиция на страната и към търсенето на дългосрочни гаранции за сигурност.
За самата Санду това е рисков, но последователен ход, който се вписва в нейния аргумент, че Молдова сама трудно може да устои на външния натиск. В същото време тя ясно даде знак, че не възнамерява да превръща обединението в официална държавна политика, а остава фокусирана върху пътя към ЕС.
Изявлението на Мая Санду не промени незабавно политическия курс на Република Молдова, но отвори нов етап в публичния дебат за бъдещето на страната. Между идеята за обединение, европейската интеграция и защитата на държавния суверенитет Молдова продължава да търси своя баланс – в момент, когато регионалната сигурност и геополитическите рискове правят този избор по-труден и по-важен от всякога.
