Президентът отново се „разходи“ по ръба на законите

В последните дни, след напрежението между „Хамас“ и Израел се чуха призиви от политически партии и експерти по темите по сигурността за свикване на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС) при президента.

Вместо това президентът Румен Радев предпочете да проведе един „иновативен“ формат, при който да не присъстват представителите на основните политически партии в парламента. И в това няма нищо укоримо и нередно.

Но на ръба на закона, даже направо в неговото погазване, е друго (без)действие на държавния глава.

Не за първи път президентът Румен Радев показва политическа своенравност, като се „разхожда“ по ръба на законите на държавата.

Един от тези пъти беше, когато с отвращение връчи мандата за съставяне на правителство на Николай Денков.

Тогава държавният глава определи действията си по връчването на мандата като „нецелезъобразни“, защото видя в ръцете на политиците, които искат властта, инструментите за почистване –

почистване в службите, в администрацията, заявка за вмешателство в изборите

чрез о(без)главяването на МВР. Въпреки това, след като се обяви за „призван“ да брани Конституцията, която го принуждава да връчи мандата, той го направи. Макар и с отвращение.

Другият път беше, когато отказа да подпише указ за освобождаването на главния секретар на МВР.

Не че това му действие бе противоконституционно – може да го направи,

но с цената на политическо вмешателство и държане на един човек като заложник на политическите му (на президента) амбиции и незачитане на достойнството му (на главсека).

Така главният секретар на МВР, поставен между чука и наковалнята, се видя принуден сам да напусне – и за да спаси репутацията си, но и за да угоди на заинатилия се президент. Който, изглежда, както и в предишния случай,

не олицетвори единството на нацията, както изисква поверената му Конституция.

Своеволията на президента вървят и по друга линия.

Заседанията на Консултативния съвет за национална сигурност са редовни и извънредни. Редовните заседания се провеждат най-малко един път на три месеца.

Това гласи Законът за Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС), който се оглавява от президента.

Последният такъв съвет е проведен на 15 февруари 2022 година – след инвазията на Русия в Украйна. Т.е., близо година и осем месеца президентът не си е направил труда да свика КСНС въпреки закона.

Сега в аналогична ситуация – при „взаимната“ инвазия – на Хамас в Израел и (предстоящата) на Израел в Газа, изглежда нещата са спокойни и не налагат свикването на един от най-висшите органи по сигурността в държавата. Ако не и най-висшия.

А причината да не го прави, обясни секретарят по сигурност и отбрана на президента – Димитър Стоянов.

„На тези закрити срещи се споделя класифицирана информация, има политически лидери, които използват тези документи, като жълти вестници ги разнасят“, каза той пред БНТ.

По този начин Стоянов призна първо, че ставайки свидетел на престъпление по силата на Наказателния кодекс, нито президентът, нито съветниците или някой от служителите на президентската администрация, досега не са сметнали за необходимо да сезират съответните органи.

Оставаме на страна дали това не представлява прикриване на престъпление.

Второто нещо, което индиректно признава секретарят, е, че службите всъщност са безотчетни или че са по-скоро отчетни по целесъобразост, ако използваме изразните похвати на президента.

Защото по силата на закона началниците на служби са задължени да предоставят еднаква по обем и съдържание информация както на президента, а така също и на председателя на парламента и на министър-председателя.

В случая с Николай Денков – на този, на когото с отвращение му беше връчен мандат. И в случая с Росен Желязков, който допреди година би трябвало да спада към категорията на „мутрите“, които трябваше да бъдат „вън“.

Така президентът вече е представен в ново амплоа – освен в „пазител“ на Конституцията, той се превръща и в пазител на класифицираната информация. За която, апропо, се грижат няколко институции –

Държавната комисия по сигурността на информацията, ДАНС и прокуратурата.

Очевидно обаче президентът или им няма доверие, или държи информацията да кръжи само около едната страна на „триъгълника на властта“.

Ясно е към кого е насочена неприязънта на президента – това са онези „безродници“, „шарлатани“ и „аматьори“, които първо бяха спечелили доверието му, но после се оказаха най-големият му враг. По-голям враг дори и от „мутрите“, които трябваше да са „вън“.

Ще се съгласим с президента, че сигурността на държавата трябва да бъде опазвана на всяка цена. За това обаче в правовата държава са предвидени институции. Лостът за „ръчното управление“ на службите не се държи от президента.

Както всъщност преди години го правеше Борисов.