Президентът Румен Радев издаде указ за преназначаването на генерал-майор Емил Тонев за началник на Националната служба за охрана, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.
Назначението идва на фона на прехвърчане на искри между държавния глава и изпълнителната власт за избор на началник на ДАНС, главен секретар на МВР и дипломати, а президентът е отказал съгласуване на част от направените предложения на правителството за назначения.
Наскоро се разигра „скандал“ за кортежа на президента във Варна. „Топката“ беше вдигната от бившия вътрешен министър Калин Стоянов, който показа кадри от преминаването на кортежа и постави въпроса за това колко души обслужва НСО.
На този фон министър-председателят Росен Желязков изказа недоволство от забавянията и липсата на ясен отговор от страна на президентството по назначаването на други ключови фигури в системата за сигурност, като главния секретар на МВР и председателя на ДАНС.
Той призова за по-ефективен диалог и настоя парламентът да изиграе своята роля за законодателно уреждане на въпроса, за да не се допуска временно изпълнение на длъжности да се превърне в норма.
В контекста на съществуващия институционален баланс, сектор „Сигурност“ е разделен между правомощията на президента като върховен главнокомандващ и тези на правителството, което отговаря за вътрешния ред и националната сигурност. Тази разделителна линия понякога води до затруднения в управлението.
Преназначението на Тонев има за цел да осигури стабилност в охраната на висшите държавни лица и институции в условия на усложнена външнополитическа обстановка и вътрешни предизвикателства. В същото време дебатите около назначенията в МВР и ДАНС и неопределеността около ръководствата на тези структури отразяват по-широкия проблем със системата за сигурност и баланса на властите.
Значим е и фактът, че НСО, като военизирана служба с голям бюджет, често става обект на обществено внимание и критика заради начина, по който се осигурява охраната на политици и известни личности.
Това преназначение и политическата динамика около сектор „Сигурност“ са ключови фактори за стабилността на държавната власт и за националната безопасност. Ефективният институционален диалог и често определените правомощия са предпоставка за функциониране на системата в интерес на обществото и държавата.
