По време на обсъжданията в парламента относно промените в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефта и нефтените продукти, опозицията разкритикува въвеждането на фигурата на особен търговски представител в „Лукойл-България“ като опит за приватизация. От своя страна, управляващите обясниха, че бързите действия са наложителни.
Законопроектът е внесен от депутати от „ДПС-Ново начало“, ГЕРБ-СДС, „Има такъв народ“ и „БСП-Обединена левица“.
По време на представянето, Станислав Анастасов от „ДПС-Ново начало“, един от вносителите, акцентира на динамичната ситуация след изказването на Държавния департамент на САЩ, което е основната причина за енергията около законопроекта. „Имаме 14 дни да направим необходимите стъпки, за да гарантираме функционирането на рафинерията“, сподели той. Наред с това, той подчерта, че всеки, който бави законопроекта, вреди на работата на рафинерията. Той се обърна и към президента, посочвайки, че при решение за вето, ще постави под риск функционирането на важния за страната актив. „Има осигурени достатъчно горива и резерви, всичко е проверено“, добави Анастасов и призова опозицията да действа разумно и да не бави процеса на приемане на законопроекта.
Васил Стефанов от ПП-ДБ подчерта, че законопроектът, внесен в 8:28 ч., е юридически проблемен и може да доведе до множество искове срещу България. Той оцени ограниченията върху търговски сделки като безсмислени и предупреди, че те могат да подкопаят доверието на международни партньори.
Станислав Анастасов му отговори, като подчерта, че за доверието на инвеститорите е по-добре те да преценят сами състоянието, а не управляващите да бъдат обвинявани в манипулации. „Не става въпрос единствено за „Лукойл“, а за действията на държавата в следващите 14 дни,“ допълни той.
Красимир Манов от „Морал, единство, чест“ (МЕЧ) определи предложените промени като нерелевантни и сравни настоящите действия с предишни ситуации с КТБ. Той предупреди, че опитите за национализация на руски активи създават опасност за международната реакция и призова управляващите да помислят повторно.
Според Искра Михайлова от „Възраждане“, законопроектът предполага първоначална национализация, а след това вероятна приватизация на рафинерията. Тя зададе въпроси относно назначенията на особените управители и начина, по който ще се извърши пазарната оценка на „Лукойл“.
Христо Расташки от МЕЧ постави под съмнение намеренията на ГЕРБ и СДС, питайки за подобни идеи и добавяйки, че Делян Пеевски не би могъл да „поеме“ „Лукойл“ утре.
Ивайло Мирчев от ПП-ДБ критикува управляващите за липса на план след 22 ноември. По-критичен относно състоянието на проектите, той акцентира, че само „ДПС-Ново начало“ активно защитава предложенията, докато другите мълчат. Според него предложените текстове не са прегледани от правосъдното министерство и целта им е единствено да средстават рафинерията на Пеевски.
Делян Добрев от ГЕРБ-СДС защити текстовете с аргумент, че те не се различават много от т.нар. немски модел. Той подчерта, че санкциите на руските компании значително намаляват постъпленията в Русия. На фона на дебата, посочи, че има реална опасност за собствеността на активите и предложи назначаване на компания с международна репутация.
Асен Василев от ПП-ДБ критикува настроенията около законопроекта, отбелязвайки, че премиерът не желае да го защити. Коментарът му акцентира на необходимостта за ясни действия по отношение на кризата и сложността на решенията, които се предлагат.
Радослав Рибарски от ПП-ДБ намери, че законопроектът цели да избегне санкциите, вместо да осигури доставки на горива. Той подчерта, че се нуждаем от ясни стратегии за доставки, а не от предложения, които само ще усложнят ситуацията. Според него, предлаганият модел не е приложим в текущия контекст на замразени руски активи.
