При основаването на площадката в подножието на Паметника на свободата, където се организират националните тържества на Трети март и Шипченската епопея, мястото е било озаглавено „Алея на героите“. Това съобщи за БТА директорът на Националния парк-музей (НПМ) „Шипка – Бузлуджа“ д-р Чавдар Ангелов. Той отбеляза, че настоящите названия на мястото са различни, но ще бъде възстановено оригиналното име.
С времето, след построяването на Паметника на свободата, комплексът около върховете Шипка и Свети Никола продължава да се разширява, за да угажда на концепцията за създаването на парка на свободата, сподели д-р Ангелов. Създават се нови инфраструктурни елементи, осигуряващи лесен и безопасен достъп до паметника – пътища и пешеходни пътеки. Важно място в мемориалния комплекс е зоната с барелефите, разположена непосредствено пред тържествения подход към паметника с известните стъпала, добави той, припомняйки, че ширината им е десет метра, а броят им е 120.
Д-р Ангелов каза, че през 1977 година, по случай стогодишнината от Шипченската епопея, е решено това пространство да бъде напълно преустроено. Тогава съществуващото стълбище е разширено и е добавена нова площадка. В архивите на музея е установено, че това място носи името „Алея на героите“, отбеляза той. На площадката стоят три барелефа, показващи помощта, която българите оказват на отряда на ген. Николай Столетов, моменти от отбраната на Шипченския проход и Зимното шипченско стоене, по време на което хиляди руски офицери и войници пострадали от студеното време, когато защитават прохода в периода октомври-декември 1877 г. „На източната стена, в момента е изписан текст, посвещаващ се на руско-българската дружба и Освобождението на България, и е поставена пластика на лъв, разкъсващ символите на робството“, добави д-р Ангелов.
Преоформянето на подхода към Паметника на свободата стартира през 1976 година, като интересно е, че е трябвало да се реши какво да бъде нарисувано или написано на източната стена на композицията. Музеят предлага различни варианти. „Единият е да се изписват имената на загиналите опълченци в боевете за Шипченския проход, вторият – стихотворение, възхваляващо руско-българската дружба, а третият вариант, който е стигнал до компромис, е текстът, който е актуален в момента“, уточни д-р Чавдар Ангелов. Той добави, че предвид времето, в което е взето решението, съдържанието е доста опрощено от идеологическа гледна точка. Няколко седмици преди официалното честване на Шипченската епопея на 20 август 1977 година, на новите стъпала е проведено дипломиране на нов випуск офицери от Военната академия. След завършването на комплекса, комисия от 24 експерти го одобрява – така започва историята на „Алеята на героите“. „За съжаление, през годините се наложиха различни наименования. Но скоро ще издам заповед, с която оттук нататък ще започнем да наричаме тази забележителна част от комплекса с името, което авторите му са посочили“, каза директорът на НПМ „Шипка – Бузлуджа“.
С времето в този район бяха направени промени, които все още личат, уточни той. Първоначално, мястото, заедно със стъпалата, водещи към Паметника на свободата, е било покрито с бял врачански камък, но поради неговата непостоянност, ръбовете започнали да се заоблят и да стават опасни за преминаване. Затова, в края на 80-те години на 20-ти век, само десет години след оформянето на пространството, се наложила необходимостта от ремонт, а от НПМ „Шипка – Бузлуджа“ решават да заменят стъпалата и настилките с гранитни плочи. „Проектът започва в края на 80-те години, но заради недостатъчно финансиране, смогнали да подменят само стъпалата и различията в височината между отделните стъпала и площадките са видими“, отбеляза д-р Чавдар Ангелов. Според него, предстои корекция, за да се получи привлекателен и добър вид на района. „Това ще се случи и покрай предстоящия ремонт на Паметника на свободата. Планирано е пространството около него да бъде покрито с гранитни плочи, подобни на тези на стъпалата, с цел да се постигне естетическа единство и да бъде реализиран основният замисъл на мястото“, каза той.
Според д-р Чавдар Ангелов, от следващата година мястото, където утре ще отпразнуваме националния празник на Република България, отново ще може да носи името, дадено от неговите създатели, а именно „Алеята на героите“ – наименование, подходящо за локацията. С новата заповед, това наименование ще бъде използвано във всички музейни документи и постепенно институциите, свързани с НПМ „Шипка – Бузлуджа“, също ще започнат да се позовават на него. „Това е поредният пример, че всяко нещо заслужава да бъде наричано с истинското си име“, подчерта д-р Ангелов. Отношението към това е свързано и с опитите за възстановяване на оригинално историческото наименование на върха, на който е построен Паметникът на свободата, а именно – да бъде върнато името Свети Никола, допълни той.
На източната стена на „Алеята на героите“ в момента е изписано:
Изминало време, но няма забрава
за руските воини – горди деди,
за техната храброст и доблест, и слава,
за техните внуци с искрящи звезди.
И няма по-силно, по-свидно богатство
и няма по-верен, по-бащински щит
от българо-руско славянското братство,
излято от огън и кръв и гранит.
