Ще бъда лаконичен за Лакоон и синовете му, който се бори ( в София) със змиите. На това ми прилича битката на Терзиев срещу всички.
Беше “един за всички”, доколкото не нападна никого от конкурентите си нито на първи, нито на втори тур. Всички срещу един беше отговорът.
Лакоон е бил прорицател. Според легендата е предупредил троянците да не приемат даровете на данайците, но те не му повярвали, след което змиите излезли от морето и го нападнали.
Борейки се със змиите от всички парламентарни партии Терзиев уж трябваше да разчита на даровете на ГЕРБ, но се оказа, че е бил измамен. Повече от половината гласоподаватели “не са послушали” последното по време хрумване на вожда си да се гласува за Терзиев. Явно са чули и уважили само първия му съвет да бъде подкрепена червената Ваня.
Прорицателите от агенциите у нас сега изобразяват учудване колко малка е разликата между Терзиев и Григорова спрямо техните прорицания. А е цяло чудо, че той изобщо спечели при тази война на всички срещу един.
Бройкаджиите броят сега спечелените градове и гласове. Гъмжи от данни и няма да ги сервирам тук. Важна е тенденцията, посоката. А тя е:
ВСЕВЛАСТИЕТО НА ГЕРБ ПРИКЛЮЧИ
В София приключи с разгром при 19 на 3 спечелени района в полза на ППДБ и с близо двоен резултат съветници за същата коалиция в столичния парламент. Да не говорим, че не успяха да добутат пробутания за техен кандидат Хекимян до балотаж – явно не го припознаха за свой. Това е личен провал на собственика на партията.
В страната се пропука феодалният монопол на разгромените в София, макар и не толкова зрелищно, но достатъчно, за да се каже, че практически навсякъде има спад на влиянието на ГЕРБ, дори и там, където печелят на първи тур (в сравнение резултата им от предишните местни избори).
БСП пируват утешителни за ръководство победи в по-малки населени места. В София, където не печелят нито един районен кмет (управляващ де факто еквивалента на областен град по население и икономическа тежест) не смеят да се зарадват на уж тяхната Ваня. Сега очакват от нея да разглоби техния ляв монопол, за да си сглоби собствен алтернативен проект. Май вечното чакане нещо подобно да се случи този път може и да се сбъдне.
От всички змии, Трифоновата се изяви като най-отровна, но ухапването й не успя да умъртви Лакоон. Умиращите партии хапят най-злобно.
Ако във всичко посочено по-горе има някакви нюанси, то пълното отсъствие на въzраждане от парада на победителите е еднозначно. Няма ги. Какво ли чудеса предстои да видим от тях при предстоящият опит да си въzродят въzраждането?
Има ги депесарите навсякъде, където си царуват вече трето десетилетие, но това е тема, която просто не си заслужава предъвкването.
Промяна, както се вижда, все пак има. Въпреки яростната съпротива на отиващото си статукво.
*Текстът е публикуван в личния блог на автора.
Още актуални коментари – четете тук