Влизането в еврозоната е повече от икономическо решение; то представлява политически и стратегически ангажимент, който наложи не само фискална конвергенция, но и дълбока култура на дисциплина, реформи и надеждност. Това заяви в свое интервю за БТА финансовият министър на Гърция Кириакос Пиеракакис по време на годишните срещи на МВФ и Световната банка във Вашингтон по-рано този месец.
Според него, за България е от съществено значение да осигури, че влизането ѝ в валутния съюз е подпомогнато от политики, които укрепват конкурентоспособността, производителността и доверието на институциите. Приемането на еврото, акцентира Пиеракакис, носи множество преимущества, включително достъп до стабилно финансиране, по-ниски разходи за обслужване на дълга и повишено доверие от страна на инвеститорите. Въпреки това, то изисква и поемане на задължения и отговорности, свързани с членството.
Опитът на Гърция показва, че устойчивата стабилност идва с последователни реформи, добави финансистът.
Преди десет малки години, през 2015, Гърция бе в центъра на дълговата си криза, когато обяви несъстоятелност по плащанията към МВФ за 1,6 млрд. евро, а на референдум гражданите отхвърлиха условията на третата спасителна програма от международни кредитори – МВФ, Европейската комисия и Европейската централна банка, напомня БТА. Въпреки политическите трусове, страната пое тригодишен пакет с дори по-строги условия от първоначалните. През периода 2010–2015, Гърция получи общо 289 млрд. евро в рамките на три спасителни пакета.
Когато Гърция приключи последната програма през 2018, дългът ѝ спрямо брутния вътрешен продукт надхвърля 180 процента. Днес, обаче, този показател бързо намалява и се очаква да спадне до 137,6 процента до 2026 година. „Това е едно от най-рязките намаления в Европа. Постигнахме го не чрез строги икономии, а чрез благоразумие, растеж и отговорно управление,“ посочи министърът.
„Нашето поколение направи трудния избор да се ангажира с реформи, и именно този избор направи Гърция такава, каквато е днес. Гръцкият народ осъзнава, че не можем да повторим грешките от миналото или да прехвърлим вината на следващото поколение. Този ангажимент към фискалната и политическата стабилност вече е част от нашата национална идентичност. Това е нашето общо наследство, което придава на Гърция надеждност, стабилност и увереност в еврозоната,“ добави той.
Министърът прогнозира, че гръцката икономика ще нарасне с 2.3 процента през 2025 г. – почти двоен ръст над средния за еврозоната, а фискалната дисциплина вече е устойчив елемент, доказателство за което са първичните излишъци.
Всички основни рейтингови агенции повишиха рейтинга на Гърция до инвестиционна степен, „което е знак за пълно възстановяване на пазарите,“ отбеляза министърът.
Докато в много страни държавният дълг нараства, днес Гърция „не е част от проблема, а част от решението,“ подчерта той. „Структурата на дълга ни е дългосрочна, с фиксирани лихви и добре управлявана. Намаляваме дълга стабилно чрез растеж. Гръцката икономика показва устойчивост в условия на сложна глобална макроикономическа и геополитическа среда.“
За доказателство на доверието на инвеститорите Пиеракакис посочи предложението на европейския борсов оператор „Юронекст“ (Euronext) да придобие Атинската фондова борса за близо 400 млн. евро, сделка, получила одобрение през октомври. „Това е вот на доверие в нашите капиталови пазари,“ коментира министърът.
Той също така отбеляза инвестицията на „УниКредит“ (UniCredit), за удвояване на дела си в гръцката „Алфа банк,“ сделка, която изпраща силно послание за състоянието на банковия сектор.
Наскоро международната рейтингова агенция „Фич“ (Fitch) повиши перспективата за най-голямата банка в страната „Нешънъл банк ъв Грийс“ (National Bank of Greece) и групата „Юробанк“ (Eurobank) до „положителна“, което потвърждава стабилността в банковата система.
Тези резултати отразяват усилията на страната да изпълни ангажиментите си, да възстанови доверието и да докаже, че реформите и растежът могат да съществуват заедно, отбеляза Пиеракакис.
Гръцката банкова система днес е силна, добре капитализирана и съответстваща на европейските стандарти, добави той. През последните десет години секторът премина от рекапитализиране и консолидация към иновации и подпомагане на растежа.
Делът на необслужваните кредити, който преди надвишаваше 49 процента, е спаднал до рекордно ниските 3,8 процента до 2024 г., показват данни на централната банка. Това подобрение е постигнато чрез множество фактори, включително схемата за защита на активите „Херкулес“ (Hercules), и стабилен икономически ръст.
Дигитализацията напредва бързо – международни инвестиции като дял на „УниКредит“ в „Алфа банк“ и придобиването на „Ейч Ес Би Си Малта“ (HSBC Malta) от „Кредия банк“ (Credia Bank) показват възстановеното доверие в сектора.
„С две думи, гръцката банкова система вече не е източник на уязвимост – тя е стълб на стабилност и растеж. С възстановяването на инвестиционния рейтинг Гърция привлича чуждестранен капитал за инвестиции в финансовата си система,“ каза министърът.
Въпреки че гръцката икономика усеща влиянието на глобалното търговско напрежение, разнообразяването на икономиката помага да се смекчи това въздействие. Туризмът, корабоплаването, енергетиката и технологиите се утвърдиха като основни стълбове на растежа, добави той.
Растящата логистична и енергийна инфраструктура прави Гърция регионален хъб, свързващ Европа, Балканите и Източното Средиземноморие.
По отношение на търговските отношения, Пиеракакис подчерта, че идеалният вариант би бил политика на нулеви мита между Европа и САЩ, призовавайки също за преодоляване на оставащите бариери в единния пазар на ЕС. „Това е основният въпрос, който трябва да обсъдим в Европа, както подчертават докладите на (Марио) Драги и (Енрико) Лета – необходимостта от по-дълбока интеграция и по-конкурентоспособен единен пазар,“ добави министърът.
„Въпреки предпазливия ни подход към глобалната несигурност, ние също така виждаме възможности, защото днешна Гърция състезава с увереност, а не с уязвимост,“ заяви Пиеракакис.
Той акцентира, че предстоящото влизане на България в еврозоната е важна стъпка към изграждането на по-силна и устойчива Европа, която може да се конкурира на глобалната сцена.
„Гърция е категорично за присъединяването на България. По-голямата и интегрирана еврозона прави Европа по-силна и повишава устойчивостта на региона,“ добави финансовият министър.
Пиеракакис обяви, че в началото на следващата година планира визита в България. „С нетърпение очаквам да посетя София в началото на 2026 г., за да се срещна с колегата си и да отпразнуваме заедно присъединяването на вашата страна към еврозоната,“ заяви той.
